Непознатата история – Лазарки по време на война

Те дарили всичко, което получили

По материала работи: Пламен Янков

Непознатата история – Лазарки по време на война

Лазарки през 1932г. Снимна: Варненска дигитална библиотека

Великденските празници са най-хубавото време на годината. Не толкова заради символиката, която лъха от пролетта, или от битовите традиции, колкото от библейските послания. Тазгодишните предизвикателства ни насаждат измамното чувство, че се намираме в „интересни времена“, в каквито не е попадало нито едно поколение преди нас. Това ни кара да мислим, че настоящия Великден ще бъде по-различнен от предишните, но истината е, че Христос е един и същ и вчера, и утре, и днес. Ако все пак през 2020 нещо е коренно различно, то това е, че на фона на тежките изпитания имаме уникалната възможност да се обединим около нашата вяра, да оставим великденските яйца настрани и

да поставим Иисус Христос в своите сърца

А това съвсем не е толкова невъзможно! Подреденият дом не е достатъчен, за да ни направи щастливи. Пътят към истинското щастие минава през това да помогнем на нуждаещите се, да бъдем отговорни към обществото и да се радваме на малкото, което имаме. И днес сред нас има хора, които знаят тази малка доказана истина. По една или друга причина обаче ние не им обръщаме внимание или просто отказваме за вземем пример от тях.

Днес погледът ни отново ще се спре върху военните години от първата половина на миналия век (1912-1918г.). Това е един наистина интересен исторически период, за който трябва да се говори особено много в наши дни. Всички сме чели за бойните действия на фронта, но малцина от нас са се интересували за местната история, от която можем да извлечем не по-малко поуки.

Именно за такава дребна история ще говорим днес. Тъй на тазгодишния

Лазаровден

не можахме да видим лазарки с очите си, „Непознатата история“ ще Ви пренесе назад във времето, за да ви представи една интересна инициатива. За въпросния Лазаровден ни предава ежедневния бюлетин на благотворителния комитет за граждански грижи в броя си от 14 април 1917г.

„На 7 и 8 т. м. група „Лазарки" от Варненската Детска Музикална Китка лазарува. Облечени в разнообразни народни носии, окичени, с цветя в ръце, малките „лазарки" на брой 42, на файтони, ръководени от г-ца Н. Трифонова, посетиха домовете на ония граждани, които бяха изявили желание за това. Всякъде те бидоха най-радушно посрещнати, а при изпълнението на самия обичай (сценката), съпроводено с стройно пение, народни игри и ръченици, малките певици изтръгваха сълзи на умиление и възторг у слушателите си. На втория ден, Връбница, „лазарките" не забравиха да посетят болниците и лазаруваха пред ранените герои.

Тържеството на малките певици се завърши по-най блескав начин с лазаруване пред г. г. офицерите и войниците от 8 доп. дружина по разпореждането и поканата на командира на дружината майор Наследников. Точно в 5 ч. след обед, файтоните пристигнаха предказармите и лазарките, посрещнати с музика, потеглиха за определеното место, гдето бяха събрани войниците и некои граждани. Прекрасното .изпълнение на сценката, хубавото пение и стройните народни игри възхитиха всички. По желание на присътствуващите изпълниха се и няколко декламации. Лазаруването се завърши с общо лазарско хоро, с участие на офицери и войници, които, трогнати от милата сцена, не можаха да останат спокойни зрители. Тук се направиха няколко фотогравически снимки и след като се смръкна, лазарките бидоха по същия тържествен начин изпратени.

От сполучливото изпълнение на тоя хубав български народен обичай яветвуваше, че ръководител на китката и помощниците му г. г. Г. Ненков и Н. Трифонова с положили голем труд и старание за да подготвят малките певици и с това с спомогнали да се възобнови тоя народен обичай, което в нашия град се извършва за втори път“.

Този текст ни осведомява, че по това време лазаруването е било позабравено и възстановено по време на война. Изглежда тогавашните

варненци не са свели глава пред трудностите

и са имали време да обърнат внимание на своята народна идентичност. От комитета предават и една важна подробност – събраните средства не се споделят между лазарките, а биват дарявани:

„Групата „лазарки" от Варненската Детска Музикална Китка от името на фонда за подпомагане бедни ученици и от името на китката, изказват голямата си благодарност на долуизброените г. г. граждани за подарените им суми, по случай лазаруването, а именно:

Г. г. Георги х. Дечев 500 лв., Доси Константинов 100 лв., майор Наследников (от г. г. офицерите и войниците от 8 допълн. дружина) 300 лв., Ж. Генов 40 лв., С Мешулан 20 лв., Цвет. Б. Блъскова 40 лв., Тодор Н. Енчев 20 лв., М. Джебарова 20 лв., Т. Герчев 20 лв., П. Максимова 10 лв., К. Спирдонова 10 лв., Цветана Д. Казакова 10 лв., Н. Д. Лабаков 25 лв., Пар. Г. Ковачева 20 лв., М. Д-р Стоянова 10 лв., Н. Бакърджиев 15 лв., Капелм. Марковъ 10 лв., Харал. Мутафов 30 лв., Ева Боева 20 лв., Анг. Чалъкоза 20 лв., Р. Русев 10 лв., Р. Ив. Явашчнев 15 лв. и 50 яйца, Д. Е. Леви Бон Гу 15 лв. и 25 яйца, Пар. К. Хинков 10 лв., Ив. Церова 10 лв., О. Софрониева 20 лв., Семейство Авр. Кокашвели 20 лв., Сем. Константинови 20 лв., Р. Яфгимова 5 лв., Ст. Михайлова 10 лв., Р. Н. Йовкова 15 лв., св. Ст. Ганчев 5-50 лв., Костадин Генов 20 лв., г-жа Анка Георгиева 20 лв., г-жа Р. Коцева 10 лв., X. У. 22-64 лв.

Всичко 1468-15 ст. и 75 яйца.“

Тази инициатива има няколко аспекта, от една страна тя сплотява хората, от друга помага на нуждаещите се, а от трета поддържа народните традиции. Интересното в случая е, че ръководителят на благотворителния комитет е кметът Станчо Савов (1915-1919г.). В същия брой на печатния орган на комитета се казва, че той е награден от германското правителство с ордена Кръстът на Червения Орел III степен, връчен му лично от германския консул.

Станчо Савов, кмет на Варна (1915-1919 г.)

Всъщност първото управление на кмета Савов заслужава да бъде разгледано в отделен брой. Това, което можем да кажем сега, е че след приоритетите на неговата администрация са били помощите и предприемането на строги мерки за подобряване хигиената в града с цел да се предпази войската от заразни болести. Тук е моментът да си зададем въпроса дали тогавашните варненци не са живели в едни

„по-интересни времена“

Факт е, че през 1917г. не всички събрани от комитета средства отиват за помощ на децата:

„Особена благодарност изказват лазарките на командира на 8 допълняюща дружина майор Наследников, за тържествения и радушен прием, указан им от г. г. офицерите и войниците от дружината. Същевременно лазарките просят извинение от ония граждани, чиито домове по недостатъчно време и други причини не можаха да посетят.

Постъпили в Комитета Великденски подаръци за болните и ранени войници, находящи са на лечение в месните военни болници: Госпожа Руска Муховска 200 сурови яйца, г-жа Савка С. Близнакова 6 чифта вълнени чорапи, 100 червени яйца и 1 кузунак, г-жа Еленка Спасова 100 червени яйца, г-н Методи Водончаров 60 червени яйца, Д-вото „Червен кръст", варненски клон 64 пакета тютюн Ш качество и 23 тефтерчета цигарени книжки, г-жа Мария Паничерска 80 червени яйца, г-н Ради Василев 100 червени яйца, Д-р Свраков 160 червени яйца, Симеон Рашев 50 червени яйца и 30 курабии, г-жа Ангелинка Генова 50 черв. яйца, Димитра Хр. Кенкова 100 черв. яйца, Д-р Т. Боева 100 черв. яйца, Радка Г. Братоева 100 черв.. яйца, Г-нъ Иван Годжев зигвбаръ 100 червени яйца и 1 кузунак, г. В. Каракашев 3 кузунаци, г-ца Т. Енчева ученичка от I отделение 40 червени яйца и 1 кузунак, г-жа Кальопа Н. Житарова 100 червени яйца и 2 кузунаци, г-н Сидо Гудев 52 черв. яйца и 2 кузунаци, г-жа Десгоша Даиева 50 черв. яйца и 1 голем хляб, г-жа Димитра Д. Георгиева 100 черв. яйца, г-жа Рахила Явашчиева 50 черв. яйца, г-жа Т. Шотова 150 черв. яйца, Подполковник Гайтанджиев 15 черв. яйца и 1 кузунак.

Благотворителния комитет за граждански грижи от свое име и от името на ранените и болни войници изказва своята благодарност на щедрите дарители“, пише в печатния орган на комитета.

Това, което можем да заключим, е че не бива да губим вяра в доброто, а това се постига най-добре като направим нещо добро.

Андрей Андреев

Четете още: