Бременните жени са сред най-уязвимите от климатичните промени

Снимката е илюстративна: АРХИВ

През последните години летата в България, а и по света, постепенно се превръщат от сезона на отпуските в сезона на рисковете. От време, свързвано с ваканция, свобода, море, планина и всички приятни дейности, които могат да се вършат на открито, лятото все повече започва да се асоциира с опасно високи температури, увеличение на пътните инциденти, пожари и безводие.

Броят и продължителността на горещите вълни по света и в България нарастват с обезпокоителна скорост.

По данни на НИМХ, продължителността и интензивността на екстремните горещини у нас се увеличават през последните десетилетия. В повече от 9/10 от станциите в извънпланинската част на страната се наблюдава статистически значима положителна тенденция (увеличение с 3,5 дни/10 г.). По-голямата част от горещите нахлувания са след 1985 г. Всички изключително горещи периоди при прагове от 38 °C и 40 °C и около 90% от горещите периоди при прагове от 32, 34 и 36 °C са се появили след средата на 80-те години.

Сред групите население, които най-трудно понасят големите жеги, безспорно са бременните жени. 

Бременните жени са особено уязвими към високите температури поради физиологични промени на бременността, ускорен метаболизъм и намалено съотношение на телесната повърхност към масата. Жените в страните с ниски и средни доходи често се занимават със селскостопански или друг ръчен труд до края на бременността, което ги излага на по-висок стрес от горещи вълни.

Обширен мета-анализ, включващ проучвания от 27 държави, 7 от които с нисък или среден доход, показва, че с всяко повишаване на температурата с 1°C рискът от преждевременни и мъртво-раждания се увеличават. Излагането на висока температура през 21-вата и 22-ата седмица от бременността е свързано и с повишен риск от гестационен диабет и сърдечно-съдови заболявания. 

Другите рискове от горещи вълни включват непреки ефекти, като нарушен достъп до медицински консумативи, компрометиране на чувствителните към топлина медикаменти, миграция и конфликти, недостиг на храна и претоварена здравна система поради извънредни ситуации, свързани с топлината.

През 2017 г. в Ченай, Индия, Факултетът по обществено здраве към Института за висше образование и изследвания Шри Рамачандра (SRIHER) провежда проучване сред 800 бременни жени в южния индийски щат Тамил Наду. Около половината от участничките са извършвали работа, на която са били изложени на високи температури, като селско стопанство, работа в тухлени пещи и солници. Другите са работили в по-хладни среди, като училища и болници, въпреки че някои от тях също са били изложени на много високи нива на топлина и при тези работни места. Проучването установява, че при жените, които работят в условия на високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е два пъти по-висок, отколкото при тези, работещи в по-хладна среда (фиг. 2).

Нови проучвания сочат, че жегите имат и други странични влияния – излагането на по-високи температури се свързва и с по-нисък яйчников резерв. Гаскин и съавтори откриват, че увеличение с 1°C на средната максимална температура през 90-те дни преди тестването на яйчниковия резерв е свързано с по-нисък брой на антралните фоликули. Тези резултати предизвикват безпокойство, че повишаването на температурите в световен мащаб може да доведе до ускорено репродуктивно стареене при жените.

Заради климатичното затопляне горските пожари стават все по-чести, а това води до по-високи нива на замърсяване на въздуха.

Основният замърсител, който предизвиква безпокойство, са фините частици (ФПЧ2.5) от дима. Те могат да бъдат по-токсични от такива, събрани в същия регион по време на периоди без пожар. Излагането на полициклични ароматни въглеводороди (PAHs), компонент на ФПЧ, през последните 6 седмици от бременността, е свързан с преждевременно раждане. Скорошно проучване, проведено в Калифорния през периода 2007–2012 г. установи, че 3,7% от преждевременните раждания се дължат на дима от горските пожари. Налице е и риск от вродени дефекти, свързани с излагането на горски пожар. 

Статистическите данни на Изпълнителна агенция по горите показват почти 16 500 пожара у нас за периода 1970-2020 г., с драматично увеличение след 1990 г.  Предвид факта, че за България прогнозите за бъдещия климат са свързани с голяма вероятност от увеличаване на летните суши и горещи вълни, горските пожари могат да се превърнат в един от най-критичните проблеми за горския и селскостопанския сектор, с допълнителни каскадни ефекти върху други сектори.

Фиг. 4 Брой регистрирани горски пожари в България. Източници: Данни от ИАГ и данни от наличната литература, събрани от Панайотов и к-в, 2017 / по Национален профил на риска от бедствия в България, Оценка на риска от горски пожари в България, 2021/ (Преди 70-те години на миналия век има периоди, за които липсват данни. Наличните данни за 2020 г. са до м. октомври).

Климатичните промени са свързани и с увеличаване на честотата на наводненията

Преките ефекти от наводненията върху плодовитостта са несигурни, но все пак съществуват данни, които подкрепят такава връзка. Например, в селските райони на Бангладеш, заради това, че мъжете са заети със справяне с щетите от честите наводнения, е бил наблюдаван 3% спад на раждаемостта след периоди на интензивни наводнения. 

Друго проучване, което обхваща 33 държави, оценява риска от загуба на бременност за жени, изложени на наводнения. Авторите анализират 90 465 случая на загуба на бременност от 33 развиващи се страни, като съпоставят всяка с пространствено-времеви бази данни за наводнения. Установено е, че експозицията на наводнение е свързана с повишена загуба на бременност основно при жени извън пиковия диапазон на репродуктивна възраст (<21 или >35 г.) или по време на средния и късния етап на бременността. Рискът ескалира за жените, зависими от повърхностните води, с по-ниски доходи или нива на образование. Авторите изчисляват, че през 2010 г. наводненията може да са отговорни за приблизително 107 888 допълнителни загуби на бременност годишно в 33 развиващи се страни.

Стресът на майката от природни бедствия като наводнения също може да повлияе на постнаталното развитие на децата. 

В допълнение, с покачването на морското ниво, се наблюдава засоляване на подземните източници на питейни води, което е свързано с развитието на прееклампсия.

В България само през последните 10 г. бяхме свидетели на незапомнени наводнения в Мизия, Варненско, Карлово, Царево и т.н. По данни на учени от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, характерът на разпределение на валежите в България се променя, като годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия. С около 30% се е увеличил средният брой дни с денонощни суми на валежа над 100 мм през периода 1991 – 2007 г. (спрямо нормите от 1961 – 1990 г.). Възходяща е и тенденцията при годишния брой дни с бедствено проливни валежи в периода 1991 – 2007 г. През периода 2010 – 2020 г. в България са регистрирани 3533 наводнения, поставяйки ги на второ място по брой сред природните бедствия след пожарите.

Векторно-преносимите заболявания нарастват с глобалното затопляне

За бременната жена и нейния плод, пренасяните от живи организми (т.нар. вектори) заболявания, като малария, денга, чикунгуня и зика, се големи заплахи. Например, комарите Aedes aegypti, носители на Zika, имат оптимално оцеляване и предаване при 29°C. През 2015 г. Ел Ниньо причини едни от най-високите температури в Южна Америка, което намали инкубационния период на патогена и доведе до по-често ухапване от женски комари. Съпътстващата суша пък приближи комарите до контейнерите за събиране на дъждовна вода в близост до жилищата, като това е честа практика в тези държави, които имат нужда от вода.

Има множество доказателства за неблагоприятните ефекти от векторно-преносимите заболявания върху бременността и неонаталните резултати. 

Случаите на денга се удвояват всяка година от 1990 г., вследствие и на климатичните промени. Инфекцията с денга по време на бременност е свързана с повишен риск от смъртност на майката и новороденото, както и с проблеми като високо кръвно, преждевременно раждане и бебета с ниско тегло. 

Маларията е една от най-смъртоносните векторно предавани болести. Според данните на Международния детски спешен фонд на ООН, на всеки 2 минути едно дете на възраст до 5 г. умира от малария. Маларията е свързана с 25% от майчината смъртност в страните от Субсахарска Африка, тъй като бременните жени са изложени на 3 пъти по-висок риск от тежко протичане на малария в сравнение с жените, които не са бременни.

Вирусът Zika носи опустошителни въздействия за плода, като микроцефалия, малформации на централната нервна система и нарушено когнитивно развитие.

Фиг. 6: Маларията е свързана с 25% от майчината смъртност в страните от Субсахарска Африка, Снимка PublicDomainPictures, Pixabay, свободен лиценз

Заради затоплянето на околната среда болестите, предавани по вода, също се увеличават и се превръщат във висок здравен риск. Разпространението на диария и холера в страните с ниски доходи води до последваща дехидратация, която би могла да повлияе на изхода от бременността. В Балтийските страни през последните години се наблюдава 35% увеличение на предаването на бактерия, причинител на холерата (Vibrio cholerae) поради повишената температура на морето

Векторно-преносимите заболявания ще представляват все по-голям здравен проблем и у нас. Със затоплянето на климата опасността за завръщане на маларията – болест, чието местно предаване беше прекратено преди близо 60 г. – става все по-реална.

Как климатът засяга и мъжката плодовитост?

Добре документирано и при хората, и при животните е, че високите температури влияят неблагоприятно върху процеса на сперматогенеза – процесът на образуване и узряване на сперматозоидите в мъжките полови жлези. Тератозооспермия, известна и като лоша морфология на сперматозоиди, е състояние, при което необичайната им форма и структура затруднява движението им и оплождането на яйцеклетката. Една от причините за това състояние е прегряването на тестисите, което и едно от последствията от пребиваването в гореща среда.

Изследователи от Аржентина в ретроспективно проучване за периода 2005-2023 г. изследват въздействието на горещите вълни върху качеството на спермата. Те откриват, че спермата на мъже, изложени на горещи вълни, има по-нисък брой сперматозоиди и такива с необичайна морфология. Продължителността на горещата вълна е била отрицателно свързана с качеството на спермата. Разликите са били 4–5 пъти по-големи в годините на пикови горещи вълни (2013, 2023), в сравнение с години без горещи вълни. Това проучване подчертава отрицателната връзка между ранното излагане на горещи вълни по време на развитието на сперматозоидите и качеството на спермата, като поражда опасения относно възможната връзка с намаляващата мъжка плодовитост в световен мащаб.

Желанието да бъдем родители може да се промени, ако имаме опасения за сигурността на природата.

Преразглеждането на семейното планиране все повече се коментира в обществото и разкрива деликатни и трудни въпроси:

Има ли едно дете отрицателен принос за климатичната криза?

Етично и отговорно ли е да имаме дете, когато знаем, че то може да не живее в здравословна среда поради изменението на климата?

Публикации в американски медии показват, че голяма част от хората споделят тези опасения. Проучване сред 1102 участника, публикувано в Business Insider през 2019 г. разкрива, че близо 30% – 38% от хората на възраст 18–29 г. са съгласни, че двойките трябва да имат предвид изменението на климата, когато решават дали да станат родители. Този въпрос е сравнително нов в научната литература, но проучвания вече съобщават, че хората, които имат подобни притеснения, са по-склонни да преразгледат своя репродуктивен избор, или като решат да нямат деца, или като създадат по-малко семейство. Тези опасения се основават отчасти на признанието, че жителите на Глобалния север имат по-висок екологичен отпечатък от тези на Глобалния юг и че раждането на дете допринася за замърсяването и високата консумация на ресурси.

Фиг. 7: Промените в климата все по-често са фактор за много двойки при избора да имат дете. Снимка Hoàng Đông Trịnh Lê, Pixabay, свободен лиценз

Променящата се планета през последните години носи в много страни отказ от създаване на деца, заради перспективата от нерадостното бъдеще, осеяно с трудности при осигуряването на ресурси и евентуална неблагоприятна екологична среда. За съжаление това може да се превърне в ограничаващ фактор за всички, без значение от избора да имаме или нямаме деца. Още една причина да се опитаме да забавим климатичните промени докато това е все още възможно.

Бременните жени са сред най-уязвимите групи към климатичните рискове – от екстремни горещини и природни бедствия до нови болести и репродуктивни проблеми

• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.

Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Публикацията е създадена в партньорство с Българска платформа Европейско женско лоби (ЕЖЛ) по проект “Жени и климатична справедливост“, финансиран от Солидарния фонд на гражданското обединение “Равни БГ”, средствата за който са предоставени на Български фонд за жените по програма “Strong and Resilient Civil Society in Europe” на европейската филантропска инициатива за демокрация и солидарност Civitates на Мрежата на европейските организации (Network of European Foundations).