Болест на Бехтерев – диагноза за цял живот

Бърз поглед върху историята на Болестта на Бехтерев показва, че в края на 19 век неврофизиологът Владимир Бехтерев от Русия, Адолф Щрюмпел от Германия и Пиер Мари от Франция са били сред първите, които предоставили адекватни описания на анкилозиращия спондилит (AS).

Техните наблюдения и труд са позволили по-точна диагноза преди развитието на тежка гръбначна деформация. Поради това заболяването е известно също като болест на Бехтерев или болест на Marie-Strümpel.

Днес то е известно сред ревматологичната общност като аксиален спондилоартрит (axSpA) с две форми нерентгенографски ( nr-axSpA) и рентгенографски ( r-axSpA) аксиален спондилоартрит.

По темата разговаряме с доц. д-р Таня Кирилова Шивачева, д.м., ръководител на Учебния сектор по ревматология към Първа катедра по вътрешни болести към УМБАЛ „Св. Марина" – Варна.

Доц. Шивачева завършва медицина в Медицински университет - София през 1982 г. и става асистент по ревматология към Катедрата по Вътрешни болести от 1989 г. Придобива специалности по Вътрешни болести и Ревматология. Има над 45 публикации в периодичен специализиран печат и над 50 участия в международни и национални конгреси и конференции.

През 2019 г. защитава дисертационен труд на тема: "Изследване на клиничната активност на ревматоидния артрит при болни провеждащи лечение с биологични средства" и придобива научно звание "доктор по медицина", а от септември 2020 г. е доцент. От декември 2019 г. е ръководител на Учебния сектор по ревматология към Първа катедра по вътрешни болести към УМБАЛ „Св. Марина“-Варна.

От ноември 2020 г. до ноември 2023 г. е началник на клиниката по ревматология към лечебното заведение. Разработва и въвежда в практиката регистър на болни от ревматоиден артрит, които се лекуват с биологични медикаменти в амбулаторни условия. Има квалификации в областта на ехографска диагностика на опорно-двигателния апарат.

Основните й научни интереси са в областта на: реактивен артрит - етиопатогенеза и лечение; ревматоиден артрит — лечение с НСПВС, синтетични и биологични болест-модифициращи медикаменти, активност и прогноза. Рецензент към национални и международни ревматологични списания.

- Доц. Шивачева, какво трябва да знаят за своето заболяване пациентите с болест на Бехтерев?

- При болестта на Бехтерев пациентите трябва да обърнат внимание на генетичната предразположеност към заболяването и значението на наследствената история в семейството им за определяне на рисковете. Болестта засяга мускулно-скелетния апарат, включително гръбначния стълб, големи и малки стави, както и околоставни структури като сухожилия и лигаменти.

Симптомите включват болка, ограничена подвижност и възможна инвалидизация, засягайки и други органи като очи, сърце и черва. Болестта може да се прояви през различни периоди от живота, най-често между 20 и 40 години, с ранни симптоми като болка и ограничена подвижност в горния и долния отдел на гръбначния стълб.

Въпреки че болестта може да засегне и мъже, и жени, се наблюдава по-висока честота сред мъжете. Важно е пациентите да бъдат информирани за възможните разлики в хода и управлението на болестта въз основа на пола им. Редовните прегледи и контрол на симптомите и възпалителната активност са от съществено значение за поддържане на качеството на живот на пациентите.

- Лесно ли се разпознават първите симптоми на болестта от пациента?

- Разпознаването на първите симптоми на болестта може да бъде предизвикателно за пациентите, но е важно да бъдат информирани за възможните признаци и да потърсят професионална медицинска помощ, ако забележат определени симптоми.

Най-честият симптом на аксиалния спондилоартрит е болка в гърба, която отговаря на следните характеристики: има хроничен характер, продължаваща три месеца или повече, без да бъде предизвикана от нараняване или механичен проблем.

Болката в гърба характерно се усилва през нощта или по време на почивка. Симптомите на болестта могат да се проявят и в различни други аспекти на здравето като усещане на облекчение по време на физическа активност или движение, влошаване на болката през нощта или по време на почивка, разпростиране на болката към бедрата или задните части на тялото.

Пациентите с аксиален спондилоартрит могат да изпитват и други съпътстващи симптоми, свързани с възпалителния процес в тялото: стомашно-чревни симптоми като диария, умора, ентезит (възпаление и подуване на местата, където сухожилията се присъединяват към костите), дактилит (възпаление на пръстите на ръцете или краката), псориазис (кожно заболяване, което може да се свърже със симптомите на аксиален спондилоартрит), и увеит (възпаление на окото).

- Всяка болка в кръста ли означава, че страдаме от болестта?

- Не всяка болка в кръста означава, че страдаме от аксиален спондилоартрит. Това е много общ симптом, който може да бъде причинен от различни фактори и заболявания. Механични проблеми като мускулни напрежения, изкривявания на гръбначния стълб, дископатии или спондилоза са някои от причините за болка в кръста.

Въпреки че аксиалният спондилоартрит е една от възможните причини за болка в кръста, за точна диагноза е необходимо пациентът да се консултира с лекар, специалист по ревматология, който ще извърши подробен медицински преглед и може да предприеме допълнителни изследвания. Така лекарят ще може да установи причината за болката и да определи най-подходящото лечение за съответното заболяване или състояние.

Болката в гръбначния стълб, която се свързва с аксиален спондилоартрит обикновено се усилва след покой. Тогава хората се чувстват най-зле, свързва се с т.нар. сутрешна скованост, като симптомите продължават повече от 3 месеца. Облекчават се при движение. Болката не е силна и понякога тези хора привикват с дискомфорта в гръбначния стълб.

- Към какъв специалист трябва да се обърнем при проява на симптоми?

- Средното време от първите оплаквания до поставяне на диагнозата аксиален спондилоартрит е 8.5 години, което е значително продължително време, особено за възпалителни ставни заболявания, които могат да имат сериозно въздействие върху качеството и продължителността на живота на пациентите. Това закъснение може да се дължи на неосведоменост или липса на информация.

Пациентите и дори някои медицински специалисти може да не разпознаят ранните симптоми на ревматични заболявания, което води до забавяне в постановяването на диагнозата. Симптомите на ревматичните заболявания често са разнообразни и могат да бъдат объркани със симптоми на други заболявания, което води до забавяне в правилната диагноза. Някои ревматични заболявания са трудни за диагностициране поради сложността на симптомите и липсата на специфични лабораторни или клинични тестове.

За подобряване на това средно време до диагноза е необходима по-добра информираност и образование както на пациентите, така и на медицинските специалисти, както и по-добра координация и бързина в здравната система за диагностициране и лечение на ревматичните заболявания. Това включва ранно откриване на симптомите, повишена осведоменост за ревматичните заболявания сред медицинските специалисти и по-бърз достъп до ревматолог.

Ревматологът играе ключова роля в управлението на заболявания, свързани със спондилоартрит и други ревматични състояния по отношение на диагностиката и лечението. Ревматологът използва своята експертиза, за да диагностицира различни ревматични състояния, включително аксиален спондилоартрит.

След поставянето на диагнозата, изготвя подходящ план за лечение, който включва предоставяне на информация за характеристиките на заболяванията, възможните лечебни варианти, прогнозата и начините за управление на симптомите. Работи с пациентите, за да повлиява болката и другите симптоми, свързани с техните заболявания. Не на последно място е важно и  изграждане на доверена връзка с пациента, като отговаря на техните нужди и опасения и предоставя подкрепа през целия процес на лечение.

- Как се поставя диагнозата?

- Поставянето на диагноза аксиален спондилоартрит включва комбинация от различни методи и изследвания, като лекарят събира информация от пациента относно симптомите, медицинската му история, фамилната история и рисковите фактори. Клиничният преглед включва общ и специализиран физикален преглед на ставите и гръбначния стълб.

Лабораторните изследвания включват измерване на възпалителни маркери като CRP и СУЕ, както и изследвания на имунната система, като тестове за антитела, генетични варианти (HLA-B27 носителство). Образните изследвания като рентгенография, ехография и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) се използват за визуализация на засегнатите структури.

След събирането на данните и извършването на изследвания, ревматологът анализира резултатите и поставя диагноза. Правилната диагноза е от съществено значение за започването на подходящо лечение и управление на заболяването.

- Каква е ролята на образните изследвания за пациентите с болестта на Бехтерев и колко често трябва да се извършват?

Образните изследвания, особено ЯМР, играят ключова роля в диагностиката на аксиалния спондилоартрит. Те позволяват идентифициране на ранно заболяване, което конвенционалната рентгенография не може да открие. ЯМР може да разкрие структурни и възпалителни изменения като ерозивни промени, мастна метаплазия и ентезит.

Компютърната томография (CT) е полезна за идентифициране на структурни промени, а ултразвуковото изследване може да бъде използвано за оценка на синовията, сухожилията и ентезите, които често са част от спектъра на аксиалния спондилоартрит.

- В кой момент трябва да се започне лечение и коя терапия дава най-обнадеждаващи резултати?

Лечението на аксиалния спондилоартрит трябва да започне незабавно след установяване на диагнозата. Освен медикаментозната терапия, важен компонент е и подходящият здравословен начин на живот. Това включва поддържане на нормално телесно тегло, положителен психо-емоционален баланс и достатъчна физическа активност, като разходки (3-5 км/дневно) и спортуване без вдигане на тежести.

Особено подходящо е плуването. В случай на нужда от обезболяване се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), а при неудовлетворителни резултати от тяхното приложение се препоръчва лечение с биологични или таргет синтетични медикаменти. Биологичните медикаменти,  подобно на  „снайперисти“,   се насочват и потискат определени междуклетъчни молекули и по този начин намаляват силата на възпалителния процес, а чрез това и субективните и обективни прояви на заболяването. Такова интегрирано и цялостно лечение има за цел контролиране на симптомите и подобряване на качеството на живот на пациентите.

- Как болестта на Бехтерев може да влияе на психологическото благополучие на пациентите?

Психологичното благополучие се определя като състояние на психическо равновесие и удовлетвореност, което включва усещане за психическо здраве, удовлетворение от живота и способността да се справяме ефективно със стресови ситуации и емоционални предизвикателства. То обхваща различни аспекти на човешката психика, като емоционално благополучие, самоувереност, задоволство от живота, социални взаимоотношения, способност за адаптация и смисъл в живота. Психологичното благополучие е ключов компонент на общественото здраве и индивидуалното щастие.

Аксиалният спондилоартрит е заболяване, което се развива постепенно и бавно, но проявява хроничен и прогресиращ ход. Болката и ограниченията в движението, които са характерни за аксиалния спондилоартрит, могат да предизвикат значителни нива на стрес, тревожност и депресия.

Постоянното преживяване на болка и затруднения във вършенето на ежедневни дейности може да доведе до чувство на безпомощност и отчаяние. Поради болката и физическите ограничения, които се появяват с прогресирането на заболяването, пациентите често се изолират от социални активности и взаимодействия. Това може да доведе до усещане за изолация, самота и намалено самочувствие.

Аксиалният спондилоартрит може да ограничи способността на засегнатите лица да изпълняват обичайни дейности и да се наслаждават на живота. Това води до намаляване на качеството на живот и намалени перспективи за бъдеще. Неизвестността относно прогресирането на заболяването и евентуалните ограничения в бъдеще може да породи страх и несигурност у пациентите, което влошава психологическото им благополучие.

За справяне с тези предизвикателства, пациентите с аксиален спондилоартрит често се нуждаят от подкрепа и помощ от медицински специалисти, психолози и социални работници, които да им предоставят необходимата грижа, подкрепа и информация за управлението на заболяването и справянето с психологическите аспекти на него.

- Какво може да направи пациента сам, за да подобри своето състояние?

- След като е поставена диагнозата, е важно пациентът да организира своя живот така, че да може да се радва на пълноценно съществуване, въпреки болестта. Здравословното тегло е от съществено значение за управлението на симптомите и общото здраве на пациента с болестта. Важно е да се работи върху поддържането на психическото здраве и оптимистичното мислене, което може да помогне за справяне със стреса и емоционалните предизвикателства, свързани с болестта.

Редовната физическа активност е от основно значение за поддържане на здравето на ставите и мускулите. Включването на разходки и спорт, като плуване или лечебна гимнастика, без вдигане на тежести, може да помогне за подобряване на гъвкавостта и общото физическо състояние. Пациентът трябва да следва съветите и предписанията на своя лекар относно лечението, редовните прегледи и режима на живот.

Също така, важно е пациентът да се консултира редовно със своя медицински екип и да споделя всички промени или проблеми, които изпитва. Това помага за поддържане на открита и ефективна комуникация между пациента и неговия здравен екип, като се осигурява най-добрия възможен контрол на болестта и качество на живот.

Вредните навици, които трябва да бъдат преустановени, включват тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Тези навици са свързани с увеличения риск от развитие на различни здравословни проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания и други.

Аксиалният спондилоартрит е хронично възпалително заболяване на ставите, което увеличава риска от развитие на ранна атеросклероза, съответно ранно сърдечно-съдово заболяване и смърт.

За успешното лечение на заболяването е от съществено значение както болните, така и лекарите да са осведомени за вредните последствия от нездравословни навици. Липсата на контрол върху тези фактори може да доведе до по-ранна инвалидизация или дори смърт. Всички рискови фактори, включително тютюнопушене, хиперхолестеролемия, артериална хипертония, заседнал начин на живот и диабет, трябва да бъдат активно наблюдавани и контролирани както от пациентите, така и от лекарите, заедно със състоянието на възпалителния процес и ставните болки.

Комуникацията между хора, които споделят подобни здравословни предизвикателства, е от изключителна важност за подкрепа и информационен обмен. При възпалителните ставни заболявания, пациентските организации играят ключова роля, осигурявайки подкрепа и информация на тези, които страдат от подобни състояния.

Социалните медии, като Facebook, Twitter и други, предоставят възможност за разширяване на тази връзка и обмен на опит и информация за възпалителните ставни заболявания (ВСЗ). Те също така спомагат за увеличаване на осведомеността за специфични заболявания като аксиален спондилоартрит, като предоставят пространство за обмен на опит и съвети между пациенти и специалисти.

Този вид комуникация не само повишава осведомеността за ВСЗ, но и допринася за повишаване на видимостта на пациентите и значението на ревматологията като специализирана област в медицината. Така пациентите могат да се чувстват по-сигурни и подкрепени, а специалистите ревматолози могат да се възползват от по-голямото познание и разбиране за нуждите на тези, които страдат от възпалителни ставни заболявания.

- Каква е крайната цел от лечението и възможно ли е да се постигне ремисия на болестта?

- Крайната цел на лечението на възпалителните ставни заболявания, като аксиалния спондилоартрит, е да се постигне контрол върху симптомите и да се подобри качеството на живот на пациентите. Това включва управление на болката, намаляване на възпалителния процес и предотвратяване на инвалидизацията.

Ремисията, която се дефинира като отсъствие на симптоми и възпаление, е възможна при по-голяма част от пациенти с възпалителни ставни заболявания. Способността за постигане на ремисия зависи от индивидуални фактори, като тежестта на заболяването, отговорът на лечението и състоянието на пациента, както и от наличието на съпътстващи заболявания или състояния. Не на последно място от съществено значение е придържането и постоянството към предписаната терапия.

Подчертавам, че въпреки ремисията да е желано състояние за пациентите, тя не винаги е достижима за всички. Въпреки това, с подходящо лечение и управление на заболяването, много пациенти постигат значително подобрение на симптомите си и подобряват качеството на своя живот. Така, запазването на нормално функциониране и активно участие в обществения живот стават реални възможности за мнозина от тези, които живеят с възпалителни ставни заболявания.

- Вярно ли е схващането, че това е болест на младите мъже?

Да, вярно е, че аксиалният спондилоартрит се проявява за първи път обикновено в млада възраст, най-често между 20 и 25 години, и по-често засяга мъже. Въпреки това, да се определи като изключително болест на младите мъже е възможно да бъде пресилено.

Според съвременните изследвания и клиничен опит, аксиалният спондилоартрит може да се диагностицира и при по-голяма възраст, а не само в млада. Освен това, болестта може да има различни проявления, включително извън мускулно-скелетни прояви като рецидивиращи увеити, сърдечно-съдови усложнения, които могат да се появят и да бъдат забелязани в различни възрастови групи при двата пола, понякога в кабинета на офталмолога или кардиолога.

Следователно, въпреки че аксиалният спондилоартрит е по-чест сред младите мъже, заболяването не е изключително ограничено до тази група и може да се прояви и при други възрастови и полови категории.

- Можем ли да се предпазим от болестта на Бехтерев?

Да, можем да предприемем определени стъпки за предпазване от болестта на Бехтерев. Въпреки че генетичната предпоставка за развитието на заболяването е нещо, което не можем напълно да контролираме, има фактори от външната среда, които могат да се управляват. Първо, важно е да следим семейната история и да бъдем внимателни при наличието на роднини с анкилозиращ спондилит.

Редовните консултации с ревматолог и поддръжка на здравословен начин на живот могат да помогнат в откриването и управлението на възможни рискове. Относно външната среда, е важно да се внимава от заразяване с микроорганизми като Хламидия трахоматис, Йерсиния ентероколитика и Клебсиела пневмония, които се свързват с отключване на заболяването. Това изисква висока лична хигиена и отговорност към собственото си здраве..

Освен това, поддържането на здравословен начин на живот, като включване на физическа активност, следване на балансирана диета, поддържане на позитивен психо емоционален баланс също може да помогне за общото здравословно състояние и намаляване на риска от развитие на заболявания от възпалителния тип.

- Какво е Вашето послание към хората, диагностицирани с болест на Бехтерев?

- Болестта на Бехтерев днес може да бъде диагностициран и управляван по-ефективно от всякога. Съвременните терапевтични подходи и изградените алгоритми за поведение при това заболяване са насочени към запазване на качеството на живот и продължителността му.

Важно е да разберете ясно какво представлява болестта, какви са контролируемите фактори, които могат да бъдат избегнати при висока лична и обществена култура, какви са възможностите за лечение и управление на симптомите. Работата с компетентен ревматолог е от съществено значение, тъй като той може да ви помогне да съставите ясен терапевтичен план и да ви подкрепя в постигането на целите на лечението.

Нека бъдем информирани, ангажирани и настойчиви в борбата срещу аксиалния спондилоартрит. Със съвместни усилия и правилна подкрепа от медицинския екип и общността, можем да живеем пълноценно и активно, въпреки предизвикателствата, които заболяването може да представи.