Новата ковид вълна ни заля. Какви ще са следващите ваксини? А мерки?

Снимка: БГНЕС

Омикрон пристигна в Европа като на филм в края на ноември 2021 г. Бяха и стряскащи, и оптимистични дни - случаите се трупаха удивително бързо, но за пръв път това не увеличаваше хоспитализациите и смъртността. Осем месеца по-късно е ясно, че надеждите до голяма степен се оправдаха и Европа ще изпрати първото си нормално лято от 2019 г. насам. Но Омикронът все още не е безобиден колкото настинка. Какво трябва да знаем за тази вълна, в която повечето известни ни правила изгубиха значение?

1. Картината на имунитета е твърде шарена

В момента някои хора имат имунитет срещу алфа и делта, други имат имунитет срещу семейството на Омикрон, а трети са защитени от всички варианти. Някои имат две дози ваксина, други - четири. Поради това индивидуалният ни опит с коронавируса поражда все по-разнообразни реакции към поредната нова атака. Австралия е пример как държави с по-малки предходни вълни сега преживяват голяма омикрон криза. Изследванията показват(link is external), че заради новите варианти на омикрон сега хора с три дози ваксина или изкарали стари варианти са по-слабо защитени, отколкото са били преди 2 месеца. Този разнообразен имунен багаж е причината някои хора да губят имунитет по-бързо от други. Възрастните например придобиват по-краткотраен имунитет, което налага навременна реимунизация. Шарената картина обяснява и защо някои държави преминават без проблеми през тази вълна (Великобритания, например), а други почти достигнаха смъртността от предните (Португалия).

2. Честите заразявания не са безобидни

Колкото и да не ни се иска, COVID-19 остава социално значимо заболяване и последиците от него може би тепърва ще се проявяват. Много хора карат в момента второ/трето заразяване, което влече след себе си всякакви усложнения. Натрупва се кумулативен риск от дълъг ковид, например. Увеличава се рискът от сърдечни проблеми и тромби. Дори лекото прекарване може да докара тежки проблеми - седмици на хронична умора, внезапна загуба на слуха, която може да се окаже необратима, и т.н.

Ключово важно е да намалим честотата на заразяване в рамките на 12 до 24 месеца, защото иначе рискуваме да попаднем в нова здравна криза - на хората с дългосрочни проблеми в резултат на COVID-19, предупреждават медици и в Европа, и в САЩ, и в Австралия. За редица специалисти именно тези дългосрочни проблеми трябва да бъдат приоритет на властите в новите вълни.

3. Какво им става на антивирусните препарати - случаят "Байдън"

Паксловид е един от антивирусните препарати, които в началото на тази година бяха разрешени за употреба под условие срещу COVID-19. Напоследък около него се вдигна шум покрай поредния ковид на американския президент Джо Байдън.

Паксловид е разработка на "Пфайзер" - хапче, което може да се взема в домашни условия, за да предотврати тежко протичане на инфекцията у рискови пациенти. Приемът трябва да започне до петия ден след появата на симптоми. Лекарството има много положителни страни, изтъкват в един познавателен материал експерти от Йейл. В клиничните изпитвания то намалява с 89% риска от хоспитализация и смърт; по-евтино е от други лекарства; смята се, че действа срещу Oмикрон. Хапчето не се предписва на всекиго - в САЩ, например, е разрешено само на рискови групи, пише "Сега".

Има обаче и нежелани особености и именно те нашумяха покрай Байдън. При някои пациенти паксловид води до завръщане на ковид симптомите в рамките на 2 до 8 дни след приключване на петдневния курс на лечение. В някои случаи пък пациентът започва да дава положителни проби за COVID-19 след няколко отрицателни, но без да проявява симптоми (така беше при Байдън). Все още няма яснота на какво се дължи този ефект. Според американския център за контрол на заболяванията не става дума за резистентност към лекарството, нито за ново инфектиране с вируса. За да стане още по-сложно, в указанията към американските лекари пише, че при някои пациенти и без паксловид се наблюдава кратко завръщане на симптомите и това може да е естественият ход на заболяването, без да е необходимо повторно лечение.

4. Никога не е късно за криза - случаят Австралия

Докато Европа забрави всякакви ограничения, Австралия в момента преживява най-тежката си ковид зима. Там всичко е огледално на ситуацията в Европа - случаите официално са в пъти по-малко, но хоспитализациите са рекордно много за цялата пандемия (все пак говорим за порядък от 5429, а не над 10 000, както беше у нас през 2021 г.). Над 80% от смъртните случаи за цялата пандемия са от 2022 г., като непропорционално висока смъртност има сред най-възрастните, бедните, имигрантите. 75% от смъртните случаи са с регистрирани съпътстващи заболявания. Една трета са в старчески домове.

Вълната първоначално тръгна с огнища в старческите домове - всеки трети дом за възрастни преживя такова огнище, като подобна беше и ситуацията в първите вълни в Европа. Това обаче е само един от факторите, които подклаждат кризата. Много хора не се тестват, което първо ускорява разпространението на заразата (човек продължава да ходи на работа), и второ - пречи на много рискови възрастни да получат ключово антивирусно лечение (то трябва да започне в първите дни след появата на симптоми). Властите изпуснаха и кампанията за реваксинация, особено сред най-възрастните (ние също сме доникъде).

5. Какви ще са следващите ваксини?

Вместо все да тичаме подир вируса, дали не можем да разширим имунитета си и да минем една крачка напред? Към момента не разполагаме с такива инструменти, въпреки че наличните ваксини все така добре ни пазят от тежко протичане на заболяването. На дневен ред обаче са т.нар. панкоронавирусните ваксини - ново поколение продукт, който ще излъчва антитела срещу онези части от спайк протеина на вируса, които не мутират много; или пък ваксини под формата на спрей, които ще впръскват антитела в носа и устата, където вирусът първо започва да се размножава. Тези идеи не са нови - години наред се търси същият подход към грипната ваксина. Но все още не сме постигнали нещо толкова универсално.

6. Какви ще са следващите мерки?

Мерките по границите са почти навсякъде отменени, а все повече държави правят промени и в срока на карантината при доказан COVID-19. Австрия, например, премахна от 1 август задължителната изолация за безсимптомни случаи на COVID-19. Подобни облекчения има и във Великобритания.

У нас главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев също каза, че ще предложи намаляване на сегашния 10-дневен срок на 7 или 5 дни. Има основания за това, защото при новите варианти на омикрон сме най-заразни между два и четири дни, коментира пулмологът Александър Симидчиев.

И тук обаче има подводни камъни - в зачестяващ брой случаи хората дават до няколко отрицателни теста в първите дни при отчетливи симптоми, а положителният тест идва след четвъртия-петия ден. "Отрицателните тестове никога не са имали толкова малко значение", коментира наскоро "Атлантик" по този повод.

Не само продължителността на карантината е с нови измерения. Какво е пълен курс на ваксинация, например, е вече сложен въпрос, който няма нищо общо с първоначалните две дози. Честите заразявания направиха неадекватно и правилото кой се води преболедувал (според зелените сертификати това беше човек с доказана инфекция в последните 180 дни, а сега имаме хора, които го карат два пъти в рамките на 3-4 месеца).