МЗ със съвети за маймунската шарка – как да я различим, какво да правим

Инкубационният период е от 6 до 13 дни, заболяването започва с треска, мускулни болки, главоболие

По материала работи: Слав Велев

До 30 юни в България са потвърдени 3 случая на маймунска вариола. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването. И уточняват, че към 21 юни 1 799 лабораторно потвърдени случая на маймунска вариола са докладвани чрез Европейската система за надзор. Установено е, че по-голямата част от заболелите са мъже (99,4%) на възраст между 31 и 40 г.

В тази връзка Министерството на здравеопазването изготви препоръки към лицата с клинични оплаквания за маймунска вариола, към заболелите лица и към техните близки контактни, както и препоръки за ограничаване разпространението на вируса.

Заболяването обикновено започва с треска, мускулни болки, умора и главоболие. В рамките на три дни от появата на симптоми обрив започва от мястото на първичната инфекция и бързо се разпространява в други части на тялото. Могат да са засегнати както дланите, така и стъпалата. Обривните единици прогресират едновременно, обикновено в рамките на 12 дни, като преминават през различни стадии. Преди и съпътстващо обрива при много пациенти се наблюдава подуване на лимфните възли.

Всяко лице с клинични оплаквания за маймунска вариола следва да потърси лекарска помощ, при възможност консултация с лекар инфекционист. При съмнение за маймунска вариола, заболелият трябва да се изолира в дома си или в лечебно заведение, ако протичането на заболяването го изисква, препоръчват от МЗ.

Инкубационният период обикновено е от 6 до 13 дни, но може да варира от 5 до 21 дни.

Силно препоръчително е лицата с клиника да се изолират в самостоятелна стая и да използват индивидуални кърпи, прибори за хранене, спално бельо и др. При лабораторно потвърден случай на маймунска вариола изолацията продължава до завяхване на обривните единици. Потвърдените случаи на маймунска вариола не трябва да напускат дома, освен при необходимост от провеждане на медицински преглед.

В продължение на 21 дни от датата на последния контакт със заразения близките контактни лица трябва да се самонаблюдават за поява на повишена телесна температура и симптоми.