Повишаващите се температури ще имат особено тревожни ефекти и върху прилепите, тъй като те могат да се придвижват на дълги разстояния/Снимка: Ройтерс
Глобалното затопляне може да предизвика нова пандемия, предупредиха учени, цитирани от в. “Дейли мейл”. Новината идва на фона на здравната криза, причинена от COVID-19, която измъчи целия свят през изминалите почти 3 години, предаде "24 часа".
Климатът продължава да се изменя, което може да принуди дивите животни да емигрират в райони, населени от много хора. По този начин се увеличава вероятността от нов пик на вирусните заболявания, а и рискът от зараждането на следващата пандемия, установи ново проучване. Различни бозайници ще се срещнат за първи път по време на тези свои пътувания, наречени “изместване на географския обхват”, като така ще си прехвърлят един на друг хиляди вируси, твърди проучването, публикувано в четвъртък в научното сп. “Нейчър”.
Подобни промени ще проправят пътя на патогени - бактерии или вируси, причиняващи болести - като ебола или коронавирус, да се разпространяват в нови райони и по различни видове животни. Този процес ще затрудни тяхното проследяване, докато преминават през организми, които използват като стъпало, за да си проправят път до крайната им цел - човека, предупреждават авторите. Това явление по същество ще нормализира рисковете, които хората днес свързват с търговията на диви животни, според водещия автор на изследването Колин Карлсън, асистент-професор в Медицинския център за глобални здравни науки и сигурност на университета Джорджтаун. Според него пазарите съвсем няма да са единственото място, което ще предразполага към прехвърлянето на заболявания между организмите. “Притесняваме се именно за пазарите, защото събирането на здрави и на болни животни в неестествени комбинации създава възможности за възникване на този поетапен процес – например как SARS прескочи от прилепи към животното цивета и от тях към хора - обясни Карлсън и добави - В изменящия се климат този процес ще бъде реалната картина на природата почти навсякъде по света”.
За да са сигурни в своите изводи, учените направили цялостна оценка на това как климатичните промени ще трансформират “глобалния виром на бозайниците” – или иначе казано, колекцията от вируси, открити в телата им. Те симулирали потенциални горещи точки, като използвали географски модели на цялата мрежа от болести на бозайниците. Взели предвид и прогнозите за промяна на обхвата за повече от 3000 вида животни при различни сценарии за изменение на климата в отделни части от земното кълбо до 2070 г. Основният проблем, който учените установили, е, че е възможно местата, към които животните ще се придвижват да обитават, да се изместят непропорционално към същите райони, в които хората живеят в момента. По този начин ще се увеличи рискът от разпространение на вируси.
Процесът е вече в ход заради необичайните температурни промени, въпреки че не го осъзнаваме. Според авторите усилията за намаляване на емисиите и парниковите газове може дори да не бъдат достатъчни, за да се предотврати подобно бъдеще. Те подчертават, че в момента температурите са с 1,2 ° над нивата от прединдустриалната епоха. Дори ако светът успее да овладее промените в климата през този век да не надвишават 2 °, което е международно признатата горна граница за глобално затопляне, това “няма да намали бъдещото прехвърляне на вируси”, отбелязват учените. Повишаващите се температури ще имат особено тревожни ефекти и върху прилепите, тъй като тези крилати бозайници могат да се придвижват на дълги разстояния. Именно те са отговорни за по-голямата част от разпространяването на нови вируси, сочи проучването. Изследователите прогнозират, че последиците ще се усетят най-сериозно в Югоизточна Азия, която описват като “глобална гореща точка на разнообразието от прилепи”. Тъй като вирусите се прехвърлят между гостоприемниците си с безпрецедентна скорост, авторите предупреждават, че ефектите върху човешкото здраве вероятно ще бъдат поразителни.
“Проучването добавя още един начин, по който изменението на климата ще застраши здравето на хората и животните”, твърди Грегъри Албъри, който също е работил по проекта. “Не е ясно как точно тези нови вируси могат да повлияят на засегнатите видове, но е вероятно много от тях да се превърнат в риск за опазването на здравето и да подтикнат появата на огнища при хората”, добавя той. Докато авторите заключиха, че изменението на климата може да се превърне в “най-големия рисков фактор по веригата за появата на болести”, надминавайки обезлесяването, търговията с диви животни и промишленото земеделие, те посочиха и възможно решение на този важен за човечеството казус. Учените вярват, че е важно да се съчетава наблюдението на болести по дивата природа с проучвания в реално време на промените, настъпващи в околната среда.