Онколози и пациенти: България трябва да се интегрира към Европейския план за борба с рака

България трябва да се присъедини към Европейския план за борба с рака, чрез който страната ни има уникалната възможност да преодолее липсите и недостатъците в своята онкологична помощ, да създаде работещи програми за скрининг и да постави на европейско ниво диагностиката и лечението на злокачествените заболявания у нас. Този извод обедини участниците в конференцията „Обществени консултации по изготвянето на Национален антираков план 2021-2030 г., която се проведе в хибриден формат днес. Форумът бе иницииран от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) и организиран от Health PR. Дискусията може да бъде проследена на запис тук.

Представители на преобладаваща част от заинтересованите страни в лицето на Българското онкологично научно дружество (БОНД), Министерството на здравеопазването (МЗ), Европейския парламент (ЕП), фармацевтичната индустрия и пациентите приеха да има Меморандум за съвместни действия, който бе предоставен на участниците за обсъждане и ще бъде подписан на следващ етап. Чрез него те се ангажират да приемат безусловно Европейския план за борба с рака, да продължават обществените консултации с всички останали заинтересовани страни, да приемат изготвен от експерти план за приложението и изпълнението на Европейския план в България в срокове, синхронизирани с времевата рамка, цитирана в приложението към европейския документ. В рамките на 2021 г. трябва да бъдат приети правилата за стартиране на скрининг за ранно откриване на рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка, рак на простатната жлеза, с тенденция да бъдат включени и останалите подлежащи на скриниране локализации, според експертните препоръки.

„Европейският план за борба с рака е политически ангажимент. Затова с него се занимават не само изтъкнати лекари и здравни експерти, но и членове на ЕП. Неговата цел е да обърне тенденцията на непрекъснатото увеличаване на раковите заболявания. През 2020 г. 2,7 млн. души в ЕС са чули диагнозата рак, а други 1,3 млн. души са починали от болестта. Така че, ако не предприемем бързи и решителни действия сега, се очаква случаите на ракови заболявания да нараснат с 24% до 2035 г. Резултатът от всичко това ще бъде, че ракът ще стане водещата причина за смърт в ЕС“, казва евродепутатът Андрей Слабаков, зам.-координатор в Специалната комисия за борба с рака (ВЕСА) в ЕП, в свое становище за форума. Той очертава 3 основни елемента на европейския план: подобряване на ранното откриване на ракови заболявания; равен достъп до диагностика и лечение на ракови заболявания, като тук: „Идеята е да няма разлика дали един пациент се лекува в България или във Франция“, обясни Слабаков; подобряване на качеството на живот на болните от рак и преживелите заболяването. Той добави, че Европейският план за борба с рака ще разполага с финансиране в размер на 4 млрд. евро, включително 1,25 млрд. евро от бъдещата програма „ЕС в подкрепа на здравето“.

„Трябва да направим план за присъединяване към Европейския план за борба с рака. Нека се възползваме от това, че в ЕС вече има ясен, добре структуриран план, с осигурени механизми за финансираме и да се интегрираме успешно във всеки от неговите основни стълбове“, каза проф. Асен Дудов, председател на БОНД, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник – УМБАЛ „Младост“.

Имаме реален шанс да се присъединим успешно към Европейския антираков план, а до края на годината ще имаме и първите резултати от адаптирането на българския национален антираков план, каза Лидия Чорбанова, секретар на политическия кабинет на министъра на здравеопазването.

Промяната на здравни политики в контекста на адаптирането им към европейския антираков план не е едноактно действие, а пациентите са заинтересована страна, осъзнаващи ролята си на медиатори в този процес, каза Евгения Александрова, председател на АПОЗ. В защита правата на пациентите вече работи и специално създадената структура в МЗ, включваме се и в антираковия план, като акцентът трябва да бъде върху превенцията и скрининга, каза д-р Цветолюба Генкова, ръководител на структурата.

Проф. Дудов представи основните стълбове на европейския план. Първият е превенцията и включва конкретни действия и контрол по отношение на рискови фактори като тютюнопушенето, консумацията на алкохол, силно химизирани храни и др. „В Европейския план се предвиждат например промени в акцизите на тези стоки, за които знаем, че дисциплинират много българина. Идеята е парите от тези акцизи да отиват за здравеопазване, както е в САЩ“, обясни проф. Дудов.

Вторият стълб са скрининговите програми, чрез които да се осигури контрол върху таргетни групи за определените онкозаболявания. „За да има ефект скринингът, той трябва да бъде национална политика“, коментира проф. Дудов.

Навременното, високотехнологично диагностициране и високотехнологично лечение са в третия стълб и са в основата на антираковия план, отбеляза проф. Дудов. В това направление са дадени 97 млрд. евро в страните от ЕС само за 1 година, добави той.

Четвъртият стълб включва качеството на живот и чрез грижите за онкопациентите, включтелно в терминалните стадии на заболяванията. Тук българската държава е голям длъжник на пациентите, тъй като палиативните грижи у нас са неразвити и дефицитни, казаха експерти и пациенти на конференцията. Всички групи пациенти трябва да бъдат равнопоставени, а не да се разграничават тези за палиативни грижи – това би било геноцид, който съществува у нас в последните 20 г., каза проф. Дудов.

Започнахме разговори с МРРБ, за да осигурим и необходимата инфраструктура за палиативни грижи по места, каза Лидия Чорбанова.

Проф. Галина Куртева, началник на Клиниката по медицинска онкология в Университетската специализирана болница по онкология в София, отбеляза, че във всеки стълб по плана имаме огромни дефицити, по които трябва да работим.

Д-р Антоанета Томова, началник на отделение в Комплексния онкологичен център в Пловдив, акцентира върху активната промоция на здравето, както предвижда и първият стълб. „Крайно време е да загърбим всички индивидуалности, да подберем правилните партньори, да установим най-големите дисбаланси и дисфункции в системата и да ги покажем на институциите. Само 6-те големи диагнози да обхванем поетапно – рака на шийката на матката, на гърдата, на дебелото черво, на простата, на стомаха и белия дроб, ще сме направили революция в ранното диагностициране и лекуване и това ще спаси животи. Реалистично е това да стане в близките 1-3 до 5 г.“, каза д-р Томова.

Проф. Дудов очерта и друг основен проблем за българската онкологична помощ – липсата на лекари и специалисти по здравни грижи на фона на растящи потребности, и призова за активни действия за създаване и квалификация на кадри от страна на институциите.

Д-р Камен Недев, началник на дейност брахитерапия в „Аджибадем Сити клиник – УМБАЛ Младост“, акцентира върху необходимостта да се промотира ваксинацията на момичетата, младите жени и момчетата срещу човешки папилома вирус, която е пренебрегната в България. „България е на едно от последните места по ранно откриване на простатния карцином, оттам и резултатите от лечението са най-лошите в Европа“, каза още д-р Недев.

Доц. Павел Бочев, началник на Клиниката по нуклеарна медицина в „Аджибадем Сити клиник – УМБАЛ „Младост“, разказа за постигнатото през годините в ЕС по отношение на йонизиращата медицина и снабдяването с радиоизотопи. Работи се върху намаляване на дозите за пациентите от облъчващи вещества – въведени са мониториращи програми в лечебните заведения. „Добре е да говорим и за инвестиции в качество и човешки потенциал. Не бива да има деперсонализация на контакта с институциите, а диалог с конкретни хора, които да трасират изпълнението на идеите“, каза д-р Бочев. 

Експертите се обединиха около ключовата роля на пациентските организации за информирането на обществеността за ползата от скрининга, което да предхожда въвеждането.

В контекста на формирането на правилно отношение към здравето всеки момент ще стартира съвместна инициатива на МЗ и МОН, заложена в Плана за възстановяване – въвеждане на час по здраве в училищата, каза още Лидия Чорбанова.