Проф. д-р Веселин Пейчев, вр. и.д. директор на Института по океанология: 45 научни проекта запълниха цялата ни годишна програма

- Как ще коментирате неотдавнашното решение на  правителството в оставка, с което осигури необходимите 1,1 млн. лева за класовия ремонт на НИК „Академик”, безспорно най-големият новогодишен подарък, който можехте да очаквате?

- Както е известно, на 23 ноември правителството взе решение за целево финансиране на ремонта на кораба „Академик”, отпускайки допълнително 1,1 млн. лв. на БАН, които  да бъдат изразходвани само за тази цел. Още на 30 април изтече срокът на документите на кораба и после той беше удължаван на 3 пъти след прегледи на Българския корабен регистър и ИА „Морска администрация”. Те набелязваха неизправностите, ние ги отстранявахме, корабът получи право да плава до 31 декември и благодарение на това успяхме да изпълним научно-изследователската програма на института за 2016 г. С парите, които се отпускат за ремонта, предстои „Академик” да влезе за класов ремонт и се надявам някъде в началото на март 2017 г. да бъде отново в изправност и да може да изпълнява задачите за годината. А се очертават доста такива задачи, тъй като водим предварителни преговори с италиански учени, които искат да наемат кораба за 40 дни, за да извършват изследвания в Черно море. Също така водим в момента преговори с МОСВ за сключване на споразумение за 2017 г. за екологически мониторинг на черноморските води, който ще обхване още около 50 плавателни дни на кораба. Така че научната програма за следващата година ще бъде в общи линии запълнена, стига да имаме действащ научноизследователски кораб, което се надявам, че ще стане. В момента се прави актуализирана ремонтна ведомост, след което ще се пристъпи към обявяване на обществената поръчка.

- Значи притесненията около НИК „Академик” не се отразяваха на научноизследователската ви програма?...

- Това беше много важно за нас и не мога да не изразя нашата благодарност към министрите в оставка и особено към варненския депутат от гражданската квота на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев, който като истински морски деятел взе присърце този проблем и тръгна да го разрешава. Голямата ни благодарност е и към медиите, включително в. „Черно море”, които оповестиха на цяла България, че имаме такъв проблем.

ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ РЕМОНТ НА НИК „АКАДЕМИК” СЕ ОЧАКВА ДА ПРИКЛЮЧИ ДО ПРОЛЕТТА, което няма да се отрази на изпълнението на научно-изследователската програма през новата 20017 г.

- А какво става с ремонта на миниподводницата на института?

- Направихме й класов ремонт и тя получи сертификат за още 5 години. Така че въпросът с подводницата вече е решен.

- Как вървеше  програмата на института през отиващата си година?

- Ритмично, като изключим някои инфарктни моменти. Така например на 30 май още не знаехме дали ще има удължаване на  срока на документите на кораба, а на 1 юни започваше международна експедиция и участниците в нея вече бяха пристигнали. В най-лошия случай трябваше да им кажа, че не разполагаме с кораб, да се върнат обратно и тези чуждестранни партньори повече никога да не ни потърсят, тъй като сме се оказали несериозни. За щастие, макар и в последния момент, всичко се разреши успешно. Но не това е пътят, по който трябва да се разрешават проблемите.  Не бива Министерският съвет да се занимава с ремонта на кораби. Сред нашите партньори от други страни, които също имат научноизследователски кораби, дойде ли моментът, когато изтича срокът им, те влизат за ремонт в дока и никой не разбира за това. А тук трябваше да вдигаме цяла кампания за нещо, което се разбира от само себе си. Защото на всеки 5 години тези кораби трябва да минават на класов ремонт. И това се знае много добре, но никой не беше отпуснал пари това да стане през 2016 г.

- Като цяло каква година изпращате?

- Успешна. Институтът работи общо по 45 научни проекта. Повечето от тях са с Европейския съюз, Европейското икономическо пространство - това са държавите Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, които финансират научни изследвания в България. Изпълняваме задачи и на различни министерства и основно на МОСВ и МЗХ. Също така извършихме геофизическото проектиране на бъдещото рибарско пристанище „Карантината”. Редица задачи ни бяха възложени от ДП „Пристанищна инфраструктура”, от компанията ТОТАЛ, която направи вече един дълбоководен проучвателен сондаж за нефт и газ в блок „Хан Аспарух”, и др. Имахме доста натоварена програма.

- Ясни ли са вече задачите, които ще изпълнявате през новата 2017 г?

- Една част от проекти, за които вече споменах, продължават и през 2017 г. Както казах, водим преговори за сключване на ново годишно споразумение с МОСВ за биологичен и химически мониторинг на водите на Черно море. Продължават задачите ни, възложени от ИАРА за определяне на запасите от промишлените видове риба - трицона, също и барбуна, акула и др. Продължават и проектите, които са ни възложени от Европейското икономическо пространство. Също така се работи върху подобряване на бъдещия мониторинг, усъвършенстване на методите. Усъвършенстваме и дихателните смеси за водолазни спускания и методологията, тъй като се опитваме вече да правим спускания на водолази на по-голяма дълбочина от 100 метра. Това са новите неща. Също така правим изпитания на дистанционно управляем подводен апарат за изследване на морското дъно, който е разработка на нашия докторант инж. Константин Щерев. По време на последните две експедиции на „Академик” бяха направени някои изследвания за подобряване на конструкцията и методологията на работа на апарата. Това ще продължи и през новата 2017 г.

- Какво представлява този апарат?

- Това е подводен робот (Sea Turtle), който се спуска с кабел от кораба и може да заснема морското дъно с HD камера, като се управлява дистанционно от борда. Всъщност изпълнява същите функции като подводната ни лодка, само че без екипаж. И е по-безопасен в смисъл, че дори да се натъкне на останки от кораби, най-много да загубим апарата, но няма да има опасност за хората. Към подводния апарат могат да бъдат инсталирани допълнителни устройства, като магнитометър и сонар за кръгов обзор за намиране на подводни обекти – метални и неметални. Също така към устройството могат да бъдат прикрепени различни видове датчици за определяне на температура, соленост, H2S, O2, CO2, метан и др.

- Това значи ли, че ще увеличите подводните изследвания, или ще е повече за сметка на спестените изследвания с миниподводницата?

- По-скоро ще съчетаем едното с другото. Тоест да се увеличат подводните спускания, тъй като в момента се подготвяме да участваме в конкурс за създаване на Център за компетентност, съвместно с Шуменския университет и Варненския свободен университет ”Черноризец Храбър”, за изследване на културно-историческото наследство. Ще съчетаем познанията си по подводната археология с тази на сушата. Надяваме се да спечелим проекта и като получим финансиране, ще можем да увеличим обема на работа. При това положение ще се наложи активно да бъдат използвани както подводната лодка, така и новият дистанционно управляем апарат. Проектът е по линия на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. Подготвяме и още един проект по програмата за върхови постижения. Той е за строителство и оборудване на нов научноизследователски кораб, който ще бъде доста скъп и ще стигне до 40-60 млн. лв. Ако спечелим проекта, това ще бъде единственият шанс за отпускане на нужните средства, за да разполагаме с нов кораб. Сегашният „Академик”, въпреки че ще бъде ремонтиран, ще може да получи клас само за още 5 години. После най-много да издържи още толкова  години. Той е произведен през 1979 г. и вече е на преклонна възраст, така че трябва да мислим за придобиване на нов научноизследователски кораб. Строителството и оборудването на такъв плавателен съд ще продължи най- малко 3-4 години, така че НИК „Академик”, докато още може да действа, трябва да се работи за неговата подмяна.

- Досега говорихме за материалната част, а какво става с човешкия потенциал на института?

- Ще дам за пример миниподводницата, чийто командир Илия Щирков вече е на пенсионна възраст, но не можем да му намерим млад човек, който да го  замести. За такава рискова работа има високи изисквания -  да бъде инженер, да е водолаз и т.н. За съжаление, няма кандидати, тъй като можем да дадем заплата само 450 лв.  Едно момиче изяви желание за работа, беше водолаз, завършило корабни машини и механизми във ВВМУ. Беше много подходящо, но тъкмо да започне при нас, поканиха го на работа в Швейцария и логично бе да замине. Такова е положението със заплащането не само в нашия институт, но и във всички останали. Има само един изход от тази патова ситуация, която обрича цялата ни наука. Навсякъде по света науката се развива с държавна поддръжка. Обикновено тя финансира  60-70 % от дейността на института, останалото идва от собствени приходи. Няма институти, които да се самоиздържат в света. Научният продукт е силно емък и се реализира в продължителен период, което няма как да стане със самофинансиране.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още К.д.п. Румен Йовчев: При успешна маневра се чувстваш страхотно!

К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на БМК: Когато заедно дискутираме, винаги има разумно решение