Морската индустрия да стане приоритет поиска Българската морска камара

Снимка: ДП Пристанищна инфраструктура

Морската и речна индустрия да бъдат включени в „Плана за възстановяване и устойчивост” като едни от основните икономически приоритети на страната ни. Писмо с това настояване изпрати Българската морска камара (БМК) до министър-председателя на служебния кабинет и до медиите. В писмото от Камарата подчертават, че „в изготвения „План за възстановяване и устойчивост” от предходното правителство няма нито една дума за подпомагане и развитие на морската ни индустрия. В същото време, Европейският съюз отделя изключително голямо внимание на транспорта и на морската индустрия, като едни от основните икономически приоритети на общността”.

С 40-годишни кранове няма как да обслужваме съвременното корабоплаване

Свилен Крайчев от БМК коментира за Радио Варна, че подкрепа е необходима за сеички сектори на морската и речна индустрия, както за корабостроенето, така и за кораборемонта, а не по-малко и за развитие на пристанищата. С 40-годишни кранове няма как да обслужваме съвременното корабоплаване, подчерта Крайчев и отбеляза, че по пристанищна инфраструктура съседна Констанца е на светлинни години от нас. 

Морската и речна индустрия така и не станаха приоритет за властимащите

Дългосрочният бюджет на ЕС, съчетан с NextGenerationEU — временния инструмент за стимулиране на възстановяването, ще бъде най-големият пакет от стимули, финансиран някога от бюджета на ЕС. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подпомогнато възстановяването на Европа след COVID-19.

На въпроса защо от Българската морска камара сезират сега, при това служебен кабинет Свилен Крайчев от Камарата коментира, че във времето са организирали три големи експертни срещи във Варна, Бургас и Русе, но така и морската и речна индустрия не стават приоритет за властимащите. 

Целият текст на писмото:

„С цел подпомагане на икономиката, Европейският съюз предприе безпрецедентни мерки за подпомагане икономиките на членките на ЕС, чрез т.нар. механизъм за възстановяване и устойчивост, който е част от елемента „Следващо поколение ЕС“ (2021-2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа. Размерът на средствата в рамките на Механизма беше установен на 672,5 млрд. евро, от които безвъзмездни средства на обща стойност 312,5 млрд. евро и възможност за достъп до заемен ресурс от 360 млрд. евро. Механизмът предвижда пряко управление от Европейската комисия и 100% финансиране по отношение на грантовете без необходимост от съфинансиране с национален ресурс. Този инструмент ще подпомага действията на държавите членки за справяне с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, както и опитите им да изградят по-устойчиви обществени системи и национални икономики.
 
В тази връзка, държавите членки трябваше да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, в които да определят своите програми за реформи и инвестиции до 2026 г.
 
За огромно наше съжаление, в изготвения „План за възстановяване и устойчивост” от предходното правителство няма нито една дума за подпомагане и развитие на морската ни индустрия. В същото време, Европейският съюз отделя изключително голямо внимание на транспорта и на морската индустрия, като едни от основните икономически приоритети на общността. В тази връзка Европейската комисия е издала така наречените “Бяла книга”, „Зелена книга”, както и други документи, с цел да стимулира тяхното развитие.
 
През 2006 год. Европейската комисия публикува т.нар. „Зелена книга”, която се фокусира върху бъдещето на морската политика на Европейския съюз: Европейска визия за океаните и моретата. В нея се отбелязва, че между 3-5% от БВП на Европа се генерира от индустрии и услуги, базирани в морето, без да се включва стойността на суровите материали, като нефт, газ или риба, както и, че морските региони дават около 40% от БВП. Не случайно, трайното развитие на морската индустрия е в основата на дневния ред на Европейския съюз. В този смисъл, целта на „Зелена книга” беше да стартира дебат относно бъдещата морска политика на Европейския съюз.
 
През 2011 година в документа „Бяла книга – Пътна карта за постигане на единно европейско транспортно пространство към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите”, се отбелязва, че независимо от постигнатия напредък след публикуването на предходната „Бяла книга” през 2001 година, транспортната система все още не е устойчива. В нея се предлагат 10 цели за конкурентоспособна и ефективна транспортна система.
 
Тези и много други документи показват какво голямо внимание отделя Европейския съюз на транспорта и морската индустрия отчитайки големия им потенциал за всяка една членка на съюза. С най-голям потенциал, съгласно изследване на Ирландския морски институт, са секторите корабоплаване, пристанищата, аквакултурите, възобновяемата енергия, подводните телекомуникации и морските технологии.

В същото време, вече повече от 30 години морската индустрия на България е незаслужено пренебрегвана. За съжаление, това констатираме и в този „План за възстановяване и устойчивост”, в който няма нито една дума относно българската морска индустрия, както и за развитието на речния транспорт по р. Дунав.
 
Българската морска камара, която представлява интересите на всички сектори от морския бранш, изразява огромната тревога на българската морска общественост, за това, че вече три десетилетия държавното управление абдикира от проблемите на морската индустрия. Многократно през годините сме се обръщали към всички заинтересовани институции, очаквайки от тях разбиране относно трудностите, които среща морския бранш. Организирали сме национални конференции под наслов „Морската и речна индустрии – основни икономически приоритети на Р.България”, но за огромно наше съжаление и недоумение до този момент нито едно правителство не се обърна с лице към поставяните от нас въпроси. 
 
Във връзка с горното, изпратихме писмо до г-н Министър-председателя, с настояване морската и речна индустрия да бъдат включени в „Плана за възстановяване и устойчивост” като едни от основните икономически приоритети на страната ни.”