25% от таксите на въдичарите ще отиват за ново зарибяване

25 стопанства за производство на аквакултури са регистрирани по Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) в региона на Варна до края на миналия месец, като една трета от тях са тръгнали през 2013 г. В това число влизат и 9 ферми за черноморска мида, сочат данните, предоставени на в. „Черно море” от Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури (ИАРА). Наред с тях има издадени още 3 разрешителни по Закона за водите за ползване на вътрешни водоеми (микроязовири) в региона с намерението да произвеждат аквакултури, или общо 28 стопанства за изкуствено отглеждане на риба, миди и др. има регистрирани в областта. Както вече информирахме, над 30% от тях са отчели нулеви резултати в годишните си отчет-декларации, подадени до 31 януари 2014 г. От стопанствата, които нямат никаква дейност, половината са регистрирани през миналата година, уточниха от агенцията.
Производството на аквакултури става все по-важно, като допълнение към морския и речния риболов и неговото приоритетно развитие заема основно място в новата програма за морското дело и рибарството. В тази насока са и предвидените промени в ЗРА, които трябва да облекчат административната тежест върху рибопроизводителите, коментират за в. „Черно море” експертите от ИАРА. Една от последните идеи на работната група, която подготвя измененията в закона, е за отделянето на 25% от събраните такси от риболовните билети за ново зарибяване. Предложението вече е обсъдено с голяма част от риболовците, браншовите организации в сектора и партньорите на ИАРА, заяви зам.-директорът на ИАРА Маргарита Петкова.Според нея има идея за създаване на Национален фонд, който ще разпределя събраните средства за зарибяване. Така ще осмислим таксуването на любителския риболов и най-вече ще възпитаме в риболовците грижа към опазване на биоразнообразието и защита на природата, допълни зам.-директорът на агенцията. През последните години държавата не е отделяла средства за зарибяване, още повече, че такова изискване няма в сега действащия закон. Работната група е обсъдила и идеята за по-стриктен и надежден контрол при издаването и отчитането на риболовните билети, тъй като има случаи на фалшиви риболовни билети. Във връзка с промените в закона предстоят срещи и на работните групи за стопанския риболов и аквакултурите. Предложенията за промени в Закона за рибарството и аквакултурите ще са готови след като бъде окончателно гласуван в ЕК регламентът за новия фонд за Морско дело и рибарство, допълниха за в. „Черно море” от агенцията.
Уловът на риба със стопанско значение като калкан, сафрид, трицона и хамсия непрекъснато се свива, сочат последните данни на Института по рибни ресурси към Селскостопанска академия. Рибните ресурси намаляват и в световен мащаб, заради което през новия програмен период (2014-2020 г. ) европейската политика по рибарството се насочва към ускореното развитие на производството на аквакултури. В тази връзка се търсят резерви за по-широкото използване на вътрешните водоеми.
От общо 99 язовира на територията на областта повече от половината са микроязовири, изграждани навремето от бившите ТКЗС-а (после АПК) и сега са публична общинска собственост. Всичките са отдадени за ползване на концесия, но все още на пръстите на едната ръка се броят онези, в които се развива стопанска дейност, показват официалните данни на МЗХ. А това означава, че стопаните им не заделят нито лев за елементарната поддръжка на водоемите (факт е, че не минава година без сериозни инциденти със скъсана язовирна дига). Според експерти от ИАРА - Варна, повечето изобщо не подават заявления дори за зарибяване, макар че са потенциални бенефициенти за усвояване на европейските средства за развитие на аквакултури по ОП „Рибарство”. От басейновата дирекция за управление на водите допълват, че не са редки и случаите, в които договорът за концесия се сключва с една основна цел - източване на язовира и прибиране на рибата за търговска реализация, след което се изоставя и се търси начин за прекратяване на концесията. За да се превърне арендуването на водоемите в пример за добро инвестиционно намерение, държавата и общините не бива повече да играят ролята на наемодател, който иска да реализира сделка, на каквато и да било цена, категорични са експертите.
По думите на един от арендаторите на общински микроязовир създаването на рибовъдно стопанство никак не е лесна работа и в повечето случаи е обречено на провал. Той се е опитвал да направи акваферма за отглеждане на бяла риба, толстолоб и шаран, които са най-търсени на пазара, особено по Никулден. Според него една от основните пречки, които карат арендаторите да се въздържат да инвестират в подобни начинания е краткият срок, за който водоемите им се предоставят за ползване. След като влагат собствени средства в базата, трябва да имаш поне минимални гаранции, че ще имат възвръщаемост, казва арендаторът. Той не е получил нито лев финансова помощ от държавата досега, а заради краткия срок на договора не може да кандидатства за субсидии и да участва с проекти по ОП „Рибарство”. Неговите очаквания са с промените в закона да бъде удължен срокът за ползване на водоемите, така че общините да могат да сключват договори с арендаторите за достатъчно дълъг период, който ще им позволи да правят инвестиции и да участват по различните програми за аквакултури.