К.д.п. Константин Станчев: Ураганите не са страшни с новите комуникации

Роден е на 21 февруари 1965 г. в с. Кичево, завършва ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, специалност „Морски свръзки”, през 1988 г. Постъпва във Военноморска база – Варна, като началник на радиотехническата служба на противолодъчен кораб, но след 2 г. напуска ВМС и 4 г. си изкарва прехраната като телевизионен техник. От 1994 до 1996 г. работи в БМФ като радист на кораб. След това постъпва на тази длъжност в чуждестранна корабна компания, междувременно започва задочно да учи специалността „Корабоводене” във ВВМУ. След завършването й през 2000 г. става помощник-капитан, а от 2007-а вече е капитан далечно плаване (к.д.п.) в същата компания, където работи и досега.

Когато тръгнах да плавам преди 20 г. като радист на кораб „Йорданка Николова”, комуникациите в БМФ бяха още съвсем старомодни, нямаше дори телекс, а където имаше, се ползваше рядко заради високите цени и на практика се свързвахме само по морзовата азбука. А сега на капитанския мостик всичко става по сателитната спътникова система, с компютри, тече огромен поток информация. Така че преминах целия преход от класическата стара до модерната комуникационна техника, опознах и меда, и жилото й - с тези думи тръгва разказът на к.д.п. Константин Станчев от капитанския мостик.
Започнах в търговския флот като радист, защото по ред причини не успях да запиша „Корабоводене” във ВВМУ и изкарах специалността „Морски свръзки”, която е предназначена за ВМС, пък и радиотехниката ми беше хоби в училище. За съжаление, работата като военен офицер на брега нямаше нищо общо с моята мечта да плавам по моретата, да видя свят и съвсем скоро напуснах. Така след няколко години частна практика се озовах като радист в БМФ, разказва кап. Станчев.
Всички радиограми минаваха през радиста. Служебната и личната кореспонденция ставаше само по морза. Работата на радиста бе такава, че практически той се явяваше
дясната ръка на капитана
Получава се разпореждане от брега, веднага трябва да го заведе в дневника и да го предаде на капитана. Прогнозите за времето също идваха по телеграфия и от тях капитанът решаваше какво да предприеме за безопасността на кораба. Всеки ден радистът предаваше към брега позицията на кораба, къде отива, кога ще пристигне, има ли нещо извънредно.
Телефонните разговори ставаха чрез Варна радио и се провеждаха, както беше едно време в пощенската станция. Всеки от екипажа си прави заявката за разговор, дава телефонния номер и чака ред да бъде свързан, обяснява кап. Станчев. Тогава рейсовете бяха дълги от 6 - 8 месеца, нямаше мобилни телефони и не можеше често да говориш с близките си. Връзката ставаше трудно, обикновено събота и неделя и по празник се нареждаха при мен, защото тогава жените им бяха вкъщи. По него време БМФ имаше стотина кораба на море и всички говореха чрез Варна радио, където бяха 4 - 5 оператори. Идват 5 души, дават си заявката, предавам я, примерно съм петият кораб поред и чакам да ме свържат. През това време трябваше да слушам всички разговори и от другите кораби. Като изключим обажданията за най-лошото, починал близък, което - слава Богу, не ми се е случвало, най-неприятното е да слушаш разговори между ревниви съпрузи. Впрочем радистът официално нямаше право да разгласява нищо от това, което пристига по телеграфа или телефонията. Всичко минаваше първо през капитана, дори личните радиограми, в смисъл, че той трябва да прецени кога и как да предаде, ако има лоша новина. Така че наистина радистът бе дясната му ръка и стоеше почти
на същата почит сред екипажа
Разбира се, любопитството няма край, най-интересното, което често се опитват да откопчат от теб, е за посоката накъде ще отива корабът. Никой, освен капитана не я знае, след като радистът му предаде съобщението. Недопустимо е да получа новината къде отиваме и преди да я предам на капитана, да я съобщя на всички. И сега е така, но вече по-различно - често помощниците имат достъп до имейла и от тях лесно може да изтече новината, допълва кап. Станчев.
Впрочем с новите комуникационни системи, когато се премина на компютри, имейли, радистите станаха излишни и бяха съкратени; в компанията, където съм, последният си отиде през 2000 г.- точно когато завърших задочното втората специалност и станах помощник.
Сега, като се връщам назад, мисля, че наистина в някои отношения
преди беше по-лесно за капитана
Получавах и изпращах по 1 - 2 служебни радиограми на ден. А сега преди пристигне в пристанище по имейла като лавина вървят документи, изисквания, нещо, което нямаше как да става по морза. Тогава, преди да тръгне корабът, примерно до САЩ, идва агентът и капитанът му предава няколко документа, за да ги изпрати по факс и после да му ги върне. Или агентът вършеше цялата тази бумащина. Докато сега огромен е обемът от информация, с която се занимава капитанът. Само че, ако това може да се нарече жилото на модерните комуникации, то ползата от навлизането им е несравнимо голяма, защото с тяхна помощ вземам най-правилните решения, отсича кап. Станчев. Затова - слава Богу, мога да кажа, че досега
не съм допускал неприятни изненади в морето
Вярно, затова  много е важен и екипажът. Имам късмета да случвам все на съвестни и работливи хора. Но не е само до късмет, защото от голямо значение е умението на капитана да работи с тях. По характер съм спокоен човек, никога не се карам за щяло и нещяло, влизам в положението на всеки, а това много се цени от екипажите. Морякът се е качил, за да свърши определена работа и после да се прибере жив и здрав вкъщи. Ако капитанът успява да му създаде нормални условия за това, винаги ще го уважава и слуша. А не, когато е опасно, да го прати да работи на място, където може да падне зад борда или да се нарани. Или пък да вкара кораба в най-лошото време и да го постави на риск.
Ето един пресен пример с последния ми рейс, който продължи от ноември до март, продължава кап. Станчев. Помните тогава какво ужасно време връхлетя Западна Европа. Идваме от Далечния изток през Средиземно море и трябва да стигнем до Белгия, Холандия и Германия. До Барселона всичко мина много добре, но нагоре
ситуацията стана много тежка
Дотогава не бях виждал в средата на Атлантическия океан да се зараждат ниски атмосферни налягания едно след друго и страшно бързо само за 12 - 18 часа да стигат до Европа. При спокойно време корабът вдига до 20 възла (около 40 км/ч) и дори при тази скорост няма как да изпреваря задаващата се нова депресия. Метеостанциите предупреждаваха за вълни от порядъка на 18 - 22 метра, които са страшни за всеки кораб. А ние превозвахме булдозери по 40 т, ако някой от тях се освободи и тръгне, може да издъни борда на кораба, да влезе вода и край. В същото време този, който бе наел кораба за много пари, бързаше да изпълни рейса и започна да ме увещава, че видите ли, други кораби минавали безпрепятствено. Аз обаче повече вярвах на информацията за метеорологичната обстановка, която имах възможност да засека от няколко места. Не съм човек на авантюристичния риск, за мен по-важно е да запазя живота, здравето на екипажа, а също и кораба, товара. За това никога не бих направил компромис. Реших да изчакам около една седмица край бреговете на Португалия. После чартьорът ми благодари, защото щетите му от похабения скъп товар щяха да бъдат неимоверно по- големи.
Чувал съм да разправят как други капитани са попадали в окото на урагана. Такива
изненади не би трябвало да се случват,
ако си подготвен за тях, категоричен е кап. Станчев. Точно тук идва на помощ богатата информация по съвременните комуникационни системи. Сега всичко се наблюдава със сателити, може постоянно да се анализира, да се засичат данни от няколко места. Така че няма откъде да ти дойде изневиделица. Ако някой попадне в окото на ураган, значи с нещо е сбъркал. Винаги безпогрешно може да се проследи неговото зараждане, развитие и да го заобиколиш на безопасно разстояние от 400 - 500 мили или да изчакаш да мине. А най-добре да го изпревариш, защото времето е още спокойно. Преди, когато бях радист (а не беше толкова отдавна!) се разчиташе на информацията от някоя брегова радиостанция или на получените факсимилни карти за метеорологичната обстановка, които често бяха с много лошо качество, грозно размазани и нечетливи. Докато сега картите се изпращат по интернет в PDF формат, всичко ясно и подробно описано, гледаш през малък интервал от време как се развива ситуацията. Но тук има и друго, клати глава капитанът. Мнозина още съвсем млади колеги започнаха бързо да стигат до капитани, тъй като спадна интересът към професията. Още са напористи, припряно решават, често подценяват метеорологичната обстановка и така стават провалите. Едно е да рискуваш да счупиш лека кола, друго е кораб с товар за милиони и най-важното, с хора на него, които са се оставили в ръцете ти.
Питаш ме, леко ли стана преходът от допотопната морзова азбука към сателитните комуникационни системи, и то в рамките на броени години? Не е толкова трудно, пък и имаш достатъчно време на кораба. Всичко ново се научава най-много за един месец, през останалото време само това правиш, научаваш всичко насън как работи. После, всеизвестно е, че
с лесното бързо се свиква, към трудното няма връщане
Макар че винаги първото води със себе си и второто. Когато бях радист в БМФ, имах време да излизам, докато сме в пристанището. В Египет сме стояли по 25 дни и можах да видя пирамидите, в Сингапур бяхме на кея 4 - 5 дни и успях да разгледам града. Изобщо, докато стана капитан, имах време да излизам навън. Сега това е абсурдно, затрупан от работа, а и престоите са броени часове. От морската професия, която започнах заради романтиката да видя света, ми остава само трудът. Труд, като всеки друг, само че по-специфичен по своята същност и по-добре заплатен. В същото време днес пък ми харесва това, че си знам: 4 месеца рейс, 4 месеца вкъщи. Но и тук си има хубавите и лошите страни. Няма нужда да казвам какво е да разполагаш с време за семейството си, което е всичко за мен. Обаче, да си кажа честно, когато се върна, се разболявам по-лесно. Изведнъж попадаш в друга среда, не знаеш как да се облечеш, когато завали, за да не се намокриш… Докато на кораба от работа, от много движения нямаш време да се разболееш и залежиш. Пък и няма от кого да се заразиш, защото сте затворено общество и със седмици не виждате други хора. После, знаеш, всичко ти е подредено на едно място, сутрин, като станеш, няма нужда да пътуваш до работното си място. Но пък в същото време на кораба е затворено общество, някой може да те раздразни и в един момент да ти писне. Важното е, че винаги надделява само хубавото - и преди, и сега, допълва кап. Станчев.
Стефан Денков