Правят училище за научни водолази

Училището за научни водолази тръгна с организирането на първия курс от 10 души - основно от Института по океанология при БАН и СУ ”Кл. Охридски”, който се проведе миналото лято. Това заяви за в. „Черно море” д-р инж. Илия Кръстев, ръководител на направление „Водолазни дейности” в ИО и зам.-председател на Българската национална асоциация по подводна дейност (БНАПД). Обучението се проведе в научноизследователската база на института на Маслен нос и продължи 20 дни. Особеното беше, че някои от участниците станаха и лектори, и ученици, защото са много добри специалисти в областта на биологията или археологията, но им трябваше да добият водолазен опит и знания, обясни инж. Кръстев. Водолазната подготовка ще помага на научните кадри по-ефективно да извършват своята океаноложка дейност, което е основна задача на създаденото ново направление в ИО - БАН. Идеята е в бъдеще да бъдат привличани за обучение и кадри от други държави. Така ще се разшири и обмяната на опит и знания за научната подводна дейност.
Досега морската наука също се обслужваше от водолази, но това ставаше нерегламентирано и несистемно. Използваха се специалистите от направлението „Водолазна дейност”, както и други служители на Института по океанология с любителска водолазна квалификация. Някои от научните кадри сами по един или друг начин бяха придобили водолазен опит, който използваха в своята работа. Липсваше система за обучение, като за научни водолази, и това ние сега се стремим да направим с новото училище, обясни инж. Кръстев.

Предисторията
Инж. Илия Кръстев е сред пионерите, които положиха началото на водолазното дело у нас. Той е завършил втория курс по леководолазен спорт във Варна, проведен през 1961 –1962 г. Свързва създаването на първата професионална водолазна група с името на Антон Беджев, най-известният, според него, леководолаз в България, което става през 1965 г. във Варна. Участва в тази подводна инженерна група през летните ваканции като студент и от 1968 г. преминава на постоянна работа към нея. След това се прехвърля към новосъздадения Институт по океанография и рибно стопанство (помещава се в Аквариума), където се сформира звено, наречено лаборатория по подводни изследвания. А през 1973 г. участва в основаването на сегашния Институт по океанология към БАН. Започват с т. нар. подводни домове, популяризирани от Жак Ив Кусто - изобретателя на подводния дихателен апарат, и станали много модерни навремето с идеята, че бъдещето на човечеството е под водата. През 1970 г. създават подводен дом с научна програма, който спускат на Маслен нос. Тогава са забелязани от руските океанолози, които вече са много напред в тази насока, и през 1973 - 1974 г. заедно провеждат два експеримента в техен подводен дом на същото място. Скоро след това излизат други технически средства, които налагат новото направление – палубните водолазни комплекси, спомни си инж. Кръстев. Смяташе се, че няма нужда човек непрекъснато да пребивава под водата, а да стои в барокамера на палубата на кораб, и когато трябва да извърши определена научноизследователска работа на морското дъно, да се спуска с водолазен звънец. После изплува и пак влиза в барокамерата, където може да живее при много по-комфортни и безопасни условия. Това ставаше много подходящо и за всякаква работа под вода, включително в нефтената индустрия. Бумът в професионалното водолазно дело е в средата на 70-те години, когато започват сондажите за нефт и газ в морето, предизвикани от арабската петролна криза, припомни инж. Кръстев. След това излизат на мода и телеуправляемите апарати. 510 метра е най-голямата дълбочина, достигната от френски промишлени водолази през 1977 г. Наблюдавайки световния опит, също решихме да тръгнем по този път, продължи той. Заради забраната за внос от западни страни почти всичко по създаването на корабен водолазен комплекс се прави в Института по океанология. В тази насока получават помощ и от държавата, която тогава има намерение да развива морското сондиране у нас. Започнахме през 1975 г. и след 4 години успяхме да направим първото спускане на 100-метрова дълбочина. След това стъпка по стъпка усъвършенствахме системата, която позволяваше спускане на по-големи дълбочини, като междувременно обучавахме и водолазите, допълни инж. Кръстев. Тяхната група за подводни изследвания вече наброява 18 души и е най-голямата в ИО. През 1987 г. закупуват подводната лодка и я включват в работата си. Насочват се и към телеуправляемите средства. Започват да разработват водолазни технологии и методики, позволяващи спускане на все по-големи дълбочини. Нашият водолазен комплекс бе за 200 метра, но успяхме да проведем успешно експеримента за тази дълбочина само на суша и когато трябваше да го повторим в реални условия, през 1989 г. настъпиха промените и парите за нас свършиха, каза инж. Кръстев.
Естествено, не можеше повече да се развива това направление в подводните изследвания, комплекса го продават на холандска фирма, защото няма как да го поддържат. Остават обаче кадрите, натрупаният богат опит, институтът разполага и с подходяща база, което насочва към решението за създаване на новото направление - училището за обучение на научни водолази. Първата идея беше да направим професионално училище за промишлени водолазни дейности, каза още инж. Кръстев. Свързват се с норвежко училище за професионални водолази, откъдето след продължителна кореспонденция се съгласяват заедно да направят подобно училище и във Варна. За съжаление, по чисто нашенски водолазните групи тук не могат да се разберат помежду си, което проваля идеята.
За да се насочим сега към училището за научни водолази в ИО, много помогнаха връзките ни с  двете световни организации: чисто любителската, която е към Световната конфедерация по подводна дейност и има раздел за научни водолази с разработени програми за обучението им, и втората - Европейския панел за научни водолази, която  вече е на професионално ниво, каза още инж. Кръстев. (БНАПД, на която той е зам.-председател, членува и в двете организации.) Всъщност от тази национална асоциация, основана през 1999 г., в момента идват и инструкторите за водолазната подготовка, тъй като у нас няма организирано професионално обучение в тази насока.

С първия курс на Маслен нос
бяха направени началните стъпки в организирането на новото училище за научни водолази към ИО - БАН със съдействието на СУ. Сега остава да се развие и усъвършенства, продължи инж. Кръстев. Тази година следващият курс ще се проведе пак на същото място за български научни водолази, което ще позволи да усъвършенстваме и организацията, методиката на преподаване, за да издигнем нивото на нашите водолази. След това ще се обърнем и към други институции извън страна, които могат да участват в него. За развитието на новото направление в ИО ще бъдат използвани и възможностите, които предоставят европейските проекти. Имаме големия потенциал и възможности, единствената пречка все още е финансовата осигуреност. Трябват средства за водолазни екипировки и оборудване. На първия курс лекторите бяха без заплащане, на доброволни начала, което не може да продължава дълго. Така че решението, на което можем да разчитаме, са единствено програмите на ЕС, допълни инж. Кръстев.

Липсата на закон спъва водолазното дело
Все още няма никакво законодателство, което да регламентира водолазната дейност у нас, заяви д-р инж. Илия Кръстев от ИО - БАН и зам.-председател на Българската национална асоциация по подводна дейност (БНАПД). През 2004 г. от Министерството на труда и социалната политика ни възложиха да разработим такъв документ. Подготвихме го и той беше наречен Наредба за здравословни и безопасни условия на труд при водолазната работа. От тогава досега обаче продължава да стои в някакви чекмеджета. Изпращахме писма, напомняхме, атакувахме, но и досега никакъв резултат. А без такъв законов акт, осигуряващ безопасността на водолазните спускания, не може и да има сериозно развитие на това важно направление в морската дейност, подчерта инж. Кръстев.

Подготвят уникално спускане до потънал стар ветроход
Във връзка с изпълнението на проект „Херас”, за който в. „Черно море” вече информира, предстои първото спускане на водолази до старинен ветроход, потънал на 100 м дълбочина в района на Калиакра. Дървеният кораб датира отпреди два века и е напълно запазен. Точните му координати все още се пазят в тайна. Той е открит от инж. Илия Щирков, командир на подводната лодка на ИО - БАН и също ветеран водолаз. Сега разработваме методиката за водолазно спускане до него, каза инж. Илия Кръстев. Това ще стане с едновременно спускане на две групи - едната водолази, а другата с подводната лодка, която ще осигурява безопасността на операцията. Професионалните водолази първи ще прокарат пътя до 100-метровата дълбочина, където е ветроходът, по който после ще поемат специалистите, научни водолази за своята изследователска работа. А накрая може да се използва и от желаещи да го разгледат като музеен експонат,  след като имат нужната водолазна подготовка.
Черноморието ни е богато на такива подводни обекти, но те са на сравнително малка дълбочина и което от тях не е било унищожено от траловете, вече е разграбено от иманяри, добави инж. Кръстев. Остават тези на по-голяма дълбочина, където още се правят проучвания, за което много ще помогнат и специалистите, преминали новото училище за научни водолази.
Стефан Денков