Проф. д.н. Веселин Пейчев: Инвестираме в млади кадри, за да работят за други в чужбина

За научноизследователската дейност на Института по океанология през отиващата си вече 2014 г. и връзката й с морския бизнес, за  ограниченото финансиране и опасното изтичане на млади кадри в чужбина разговаряме с проф. д.н. Веселин Пейчев, зам.-директор по научноизследователската дейност в Института по океанология – БАН

- По колко проекта работихте през тази година?
- Общо по 39 проекта, от които 15 са по Седма рамкова програма на ЕС. По линия на двустранните споразумения имаме 3 проекта с Руската академия на науките и по един с Националната академия на науките на Украйна, с Румъния и с Турция. Останалите проекти са финансирани от МОСВ, от фонд „Научни изследвания” към МОН и от частни фирми.  По тези 39 проекта са ангажирани всичките 49 учени, които работят в нашия институт (5 професори, 13 доценти, останалите са главни асистенти и асистенти). Миналата сряда (10 декември) нашият НИК „Академик” излезе на поредната експедиция по проекта „Херас”, който се изпълнява по линия на трансграничното сътрудничество с Румъния - изследваме подводното археологическо наследство в западната част на Черно море. Идеята е да бъдат идентифицирани потънали обекти в българския и румънския морски сектор - най-вече потънали кораби от Античността, Средновековието и от новата история, подводни некрополи и артефакти, които представляват интерес за туристите и ще бъдат разглеждани чрез водолазни спускания в естествената им среда. Сегашната експедиция има задачата да сканира морското дъно за такива обекти и да им направи водолазни огледи. Ще бъде обхванат българският сектор от нос Калиакра до нос Сиврибурун, който бележи границата между България и Румъния. Ще бъдат направени и подводни снимки, като идеята е в бъдеще да се издаде албум на потъналите обекти, който да представлява интерес за туристически спускания.

Малко преди това НИК „Академик” се завърна от друга много важна експедиция, която протече при тежки метеорологически условия - извършване на мониторинг в нашата изключителна икономическа зона на Черно море. Той е свързан със задълженията на института, произтичащи от Закона за водите и е част от задълженията на страната към ЕС. От определени морски станции, стандартни хоризонти и дълбочини се вземат проби, изследват се всички физически, химически, биологични и геологични параметри на морската среда. Данните се предават чрез МОСВ на ЕС, който следи екологичното състояние на Черно море. Това се прави всяка година.

- Какво показват последните резултати?
- Впечатленията са за постепенно подобряване на екологичното състояние на Черно море през последните години в сравнение с 80-те години на XX в., когато имаше големи замърсявания. Действат вече доста пречиствателни станции, спрени са големите индустриални замърсители. Такава е най-общата констатация.
Сред другите задачи, по които работим, ще отбележа картирането на дънните местообитания на организмите. Също така правим геоложка карта в мащаб 1:100 000. Тя е продължение на геоложката карта на сушата, но под вода и обхваща цялото дъно на бреговата зона. Прави се за първи път и представлява голям интерес.
Всъщност нашият институт работи по 4 основни направления: морската физика, морската химия, морската геология и морската биология, които в своята съвкупност определят цялата океанология. През тази година сектор морска физика работи по създаването на електронен атлас на теченията в Черно море и Азовско море. Секция “Морска химия” изследва биогенните елементи, работи и по задачата за получаване на водород с използването на горивна клетка, която се осъществява съвместно с Института по инженерна химия – БАН. Секция “Геология” оценява запасите от газохидрати  и сапропелни тини на морското дъно. Секция “Динамика на бреговата зона” изучава ветровата и вълновата енергия, устойчивостта на бреговете и възможностите за брегозащита. Много силно е звеното по морска биология и екология, което изследва планктонните и бентосни организми, рибите, китообразните и тяхното взаимодействие с околната среда. Секция „Океански технологии” осигурява получаването, обработката и обмена на океанографски данни. Това е само част от работата, която извършваме.

- Как успявате да финансирате дейността си?
- Много трудно и това най-големият ни проблем, от който произтичат и останалите. През последните години бюджетната субсидия от държавата е около 1 млн. лв. Стига само за заплатите и осигуровките на персонала на института от 119 души, които са средно около 600 лв. месечно. Не остава нищо повече дори за ток, вода, корабно време, командировка, материали консумативи и др. Всички тези насъщни разходи покриваме от спечелените 39 проекта. И тук започва нашето голямо напрежение. Първо, не всички служители на института могат да участват в проектите. Второ, няма гаранция, че като свърши един проект, ще бъде продължен. Ето тази година приключват няколко проекта и не се знае дали ще бъдат продължени. Успеваемостта  ни по различните програми е 10 - 15%. Или от 10 написани проекта само 1 - 2 печелят, останалите остават само с писането им.  Това е и нормалното, но е свързано с голяма несигурност в работата ни.

-  За да сте конкурентоспособни за подобно финансиране, трябва да имате и нужната материално техническа база.
-  В момента сме конкурентоспособни. Разполагаме с кораб „Академик”, който е най-добрият за изследователска работа в Черно море. Той е снабден с необходимата апаратура. Предпочитан е и от външни възложители, което ни позволява да сключваме повече международни договори и проекти. НИК „Академик” има около 80 - 100 плавателни дни годишно, което го прави напълно рентабилен. Миниподводницата ни също участва в редица експедиции.

- А как ще решите проблема със сградата на института, който продължава да се помещава в нещо като дървени бараки?
-  Онзи ден имаше посещение от пожарната и казаха, че тези дървени бараки са пожароопасни. Имаме проект за нов лабораторен корпус, с който нашият институт кандидатства по програмата за МСП през миналата година. В момента, когато го спечелихме, казаха, че сме били голямо предприятие и отказаха финансирането му. Кое ни е голямото, не е ясно! И така продължава да стои проблемът със сградата ни. От много години има проект за нова сграда, която няма да е пожароопасна. Защото тази дървената е построена през 1976 г. и досега се води като временна сграда на института.

- Всичко това как рефлектира върху кадрите в института?
-  Преди 30 години, когато постъпих на работа, бяхме най-младият институт на БАН. Възрастта на почти всички колеги беше 25 - 30 г., най- много 35 г.  Сега тези кадри станаха на 60 г., пред пенсия. Средната възраст на учените в БАН е над 50 г., което е много обезпокоително. Младите хора с висше образование вече не се насочват към науката. Защото какво им предлага БАН? Заплати 400 - 450 лв. по времето, когато трябва да създават семейства и да отглеждат деца. Идват млади учени в БАН за 4 - 5 г., докато защитят дисертация, станат доктори, установят контакти с чуждестранни учени и накрая отиват да работят в чужбина. Поне 15 - 20 души от нашия институт отидоха на работа в САЩ, Канада, Япония, Австралия, Португалия, Италия. Това е голяма загуба за България, защото са хора, в които много е инвестирано и в момента, когато са готови за пълноценна реализация, отиват да работят наготово за други. И ние отново трябва да започваме да обучаваме други млади кадри на тяхното място, без да има гаранция. Първо, че са също толкова талантливи и после, че ще останат тук. През тази година в нашия институт бяха защитени 9 дисертации, което е успех. Но законът е направен така, че на практика почти няма неуспешно защитена дисертация. Според закона ръководителят на докторанта е член на научното жури, което не е правилно, защото той има интерес да гласува за своя възпитаник. Освен това членовете на научното жури се определят от научния съвет по предложение на научното звено, което е обучавало докторанта, т.е. ръководителят ще предложи поне двама свои колеги от същия бранш и ето ти 3 гласа в 5-членното жури. Първоначално в закона беше заложена идеята да се направи национална листа от специалисти по отделните научни направления и да има софтуер, който чрез генериране на случайни числа да определя журито. После го промениха и направиха така, че на практика всички да минават успешно защитата. Това снижава критериите. После към закона за развитие на академичния състав беше предвидена наредба, която да определи минимални прагове от задължителни изисквания за заемане на академични длъжности в институтите и научните организации. Вече минаха 5 г. и нищо още не е направено по въпроса, което даде възможност на някои ВУЗ-ове да си избират всякакви доценти и професори.

- Коя е причината за това положение?
- През 2010 г. беше  установено, че в страната са останали 1000 професори, от които повече от половината са пенсионери. Държавата вместо да започне да инвестира в науката, така че повече млади хора да могат да стават професори, доценти на базата на извършените от тях експедиции, експерименти и научни трудове, тръгна по-лесния път да се запази мизерното ниво на финансиране и да се снижат критериите. Долу - горе такава остана политиката на държавата чрез закона за развитие на академичния състав и закона за държавния бюджет. Резултатите се виждат. При последното изследване на рейтинга на университетите у нас, се оказа, че само три от тях са видими за световната наука (СУ, МУ - София, ХТМУ), останалите 48 почти липсват на хоризонта. Поради ограничено финансиране по-малките университети не могат да развиват научноизследователска дейност и са станали обикновени даскалоливници за студенти. Засега БАН е видима в световен мащаб, но не се знае докога,  тъй като водещите учени, гръбнакът на академията са на 55 - 60 г. и след още 10 г. ще се пенсионират. Тогава нищо чудно и БАН да стане невидима за световната наука, което ще бъде тежък удар за България. Не е по-добро положението и в Селскостопанската академия.

- Неотдавна обявихте във в. „Черно море”, че кандидатствате с проект за създаване на център, който да обедини морския научен потенциал на Варна, докъде стигнахте?
- Очакваме напролет догодина да имаме отговор от МОН. Ако това стане, ще бъде много добре. Идеята ни е да обединим усилията на ИО, ЦХА и ВВМУ, като в новия център ще могат да се включат и всички останали, които имат отношение към морето: ИРР, ТУ, ВСУ, МУ. Но и тук въпросът не е само до голямото желание, а и до възможността за кандидатстване по проекти и осигуряване на финансиране.

Стефан Денков