Нова система опазва плажа от щормове

Морската абразия (или ерозия) води до загубата на части от плажовете, които са най-ценният ресурс за развитието на морския туризъм. За това допринася недостигът на съвременни брегозащитни и брегоукрепващи решения, които могат да подпомогнат спирането или поне да намалят влиянието на опасните изненади на морето, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Николай Вълчев, ръководител на секция „Динамика на бреговата зона“ към Института по океанология - БАН. Дело на неговия екип е пилотна разработка за прогнозиране на влиянието върху брега на екстремни събития, и по-специално от щормове, и сега има възможност да прерасне в истинска нова система за ранно предупреждаване и опазване на плажа от морските бури.

За отбелязване е, че тя е способна не само да

прогнозира близкото настъпване

на опасни бури, да оцени риска за бреговата среда, но и да третира проблема за възможните мерки, които трябва да бъдат предприети. Учените са тези, които могат да преценят доколко дадена комбинация от предлагани мерки е ефективна. А заинтересованите страни решават доколко те са устойчиви и приложими, за да се заделят нужните средства в бюджета на държавата или общината.

Областната администрация вече има

разработен план за действие

в тази насока, което стана ясно по време на неотдавнашния регионален форум, свързан основно с риска от наводненията. На него беше акцентувано и върху ерозията и свлачищата на морския бряг като основен проблем на Варненска област. Ние, като експерти, можем да даваме препоръки, но в случая по-важното е, че местната управа е взела присърце този проблем като приоритетен за региона, каза доц. Вълчев. Според него разработената пилотна система обхваща само един участък, но на разположение са инструменти, които могат да третират проблема и на регионално равнище. Неговият екип е изучил бреговата ивица на цялата Варненска област, намерили са най-уязвимите участъци от гледна точка на заливанията и ерозията на плажовете в резултат на морските бури. Горещите точки са във Варненския залив (плажа, вълнолома), на север - Кабакум, на юг - устието на Камчия и в известна степен плажовете около град Бяла. След като открием най-застрашените участъци, всеки от тях детайлно се изследва, моделира и се оценява доколко е уязвим по отношение на опасностите за човешкия живот, за бизнеса и т.н. Като най-уязвима зона се оказва Варненският залив както от регионална, така и от национална, дори международна гледна точка, защото тук е пристанището, концентрирано голямо население, бизнес интереси и др. Предлагаме за тази зона да се изгради система за ранно предупреждение, обясни доц. Вълчев. Тази, която вече са създали (пилотна и все още невнедрена), от една страна е прогностична, тоест тя съобщава каква ще е височината на вълните или покачването на морското ниво при определена метеорологична прогноза, но също така е способна и да оцени очакваното въздействие върху брега - кои заведения на плажа ще претърпят щети, къде точно плажът още ще ерозира, какви ще са загубите за бизнеса, хората и т.н. За да има наистина нова система за ранно предупреждение, в нея трябва да има модул, чрез който заинтересованите страни, а и

хората, да бъдат своевременно информирани

Това може да стане с мобилно приложение или с мрежа от телефонни обаждания. Такъв модул още не е разработен, но капацитетът на системата го позволява, подчерта доц. Вълчев. При обявено веднъж предупреждение за възможни заливания ще има време да се вземат необходимите мерки, например да се изнесе застрашеното имущество, да се преместят колите. Впрочем цялата система представлява верига от модели, всеки от които получава информация от предходния, като специално за Варненския залив фокусът е върху плажа и вълнолома.

РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА МОСТИКА ЩЕ ПОЗВОЛИ ДА СЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА С АБРАЗИЯТА и изнасянето на пясък от Северния плаж. Новото съоръжение ще бъде два пъти по-дълго от старото.

Варненският плаж е с асиметрична форма - пясъчните наноси са изместени в зоната близо до вълнолома, а в северната част има места, където трудно може да се каже, че ги има. Едно от решенията, което предлага експертът, е плажът да се подхранва с пясък. И това трябва да бъде не епизодична, а регулярна дейност. Що се отнася до борбата с абразията, той приветства

извършеното трайно брегоукрепване,

което обхваща близо 1000 метра от стръмния скат на брега под Морската градина към Алея Първа (впрочем с тази инвестиция се защитава от пълзящата абразия и самият Приморски парк). Тъй като образувалите се крайбрежни течения непрекъснато отнасят част от наслагвания пясък в определени участъци от плажа, доц. Вълчев подкрепя експертното мнение за ползата от предстоящото изграждане на новия мост на мястото на стария до т. нар. Рибарски плаж. Съоръжението ще спира наносния приток и ще се получи по-голям баланс между двете части на плажа.

На въпроса за размера на вече нанесените щети от морската абразия върху бреговата ивица, ученият не можа да отговори. Причината била, че през последните десетилетия не е правена комплексна оценка. Той смята, че е време да има национална програма за мониторинг на плажовете, на всички уязвими брегови участъци от въздействието на морето. Тя ще може да отчита и измененията, настъпили в резултат на климатичните промени. А не могат да бъдат оценени веднъж и завинаги. Тук става въпрос за климатичното моделиране, което се основава на различни сценарии.

Друга негова препоръка за мерките, които трябва да бъдат предприети, е насочена към завършване на

укрепването на варненския вълнолом

Има одобрен проект за по-добра защита на неговата стена, като се насипе скална маса на дъното пред съоръжението. Това започна да се прави и се стигна до чупката в началото на вълнолома, време е да бъде обхваната и останалата част от неговата дължина. Това е изключително важно съоръжение, но, за съжаление, в момента не е в състояние да изпълнява ефективно функциите си. Виждаме, че дори при по-слаби щормове не може да спре вълните, които често преливат от другата му страна. Това се случва, защото няма какво да гаси ефективно силата на вълните, те достигат до него с цялата си енергия и се разбиват в стената. Според него категорично причината вълните да прехвърлят вълноломната стена не е в нарасналата сила на щормовете. Защото сега сме в периода, в който те определено са много по-слаби от онези, които се помнят от края на 70-те до началото на 90-те години, както и през 2010 и 2012 г. Явно дълги години вълноломът не е бил поддържан. Всичко това много добре се знае от бреговите инженери и отговорните институции и след като е иницииран проект за укрепването на вълнолома, остава да се изпълни докрай. По наши оценки това, което е заложено в него, е достатъчно, за да престанат негативните последствия от морските бури, подчерта доц. Вълчев.

СТЕФАН ДЕНКОВ