Проф. д-р т. н. Венко Бешков: Добивът на ток от сероводород в Черно море тръгва до 2 - 3 г.

Неизчерпаемите ресурси от сероводород в Черно море могат да осигуряват производството на сравнително евтина електроенергия. Това показва  успешно приключилият експеримент с пилотната инсталация, който се проведе на борда на научноизследователския кораб „Академик” на 50 мили от брега срещу Варна това лято. След като вече разполагаме с резултатите от пробите, взети на близо 1000 м дълбочина, реално можем да имаме промишлен добив на електроенергия от сероводород до 2 - 3 години. Това е периодът, през който трябва да приключи проектирането на производствената инсталация, да се осигури финансирането и да минат всички бюрократични процедури, включително одобряването на ОВОС, заяви за в. „Черно море” проф. д-р т. н.  Венко Бешков от Института по инженерна химия при БАН.
Припомняме, че в. „Черно море” вече подробно информира за планираната съвместна експедиция на екипа, разработил пилотния проект, оглавен от проф. Бешков, заедно с група варненски океанолози. В нея участваха и учени от Института по инженерна химия, Института по океанология, Политехниката в Тимишоара, Румъния, и  Института по електрохимия и неорганична химия в Тбилиси, Грузия. Резултатите от експеримента са много добри в сравнение с постигнатите в лабораторни условия преди това, когато използвахме обикновена чешмяна вода с разтворена в нея морска сол и сероводород. И най-важното отчитаме изключително висок коефициент на полезно действие (КПД), който показва, че ресурсът от този газ в морето може да бъде използван на 90%, обясни проф. Бешков. Вярно, получената електроенергия е колкото да захранва батерията на часовник, но важното е, че екипът вече има идея как да продължи и какво да направи, за да имаме проект за промишлено производство, допълни той. Сега следващата стъпка е да достигнем добив на ток достатъчно голям, за да захранва ел. двигател. С други думи, екипът вече излиза от чисто научните изследвания, за да предложи директно технология за промишлено производство. След като обсъдихме резултатите от експеримента на борда на НИК ”Академик” с партньорите от Румъния и Грузия, набелязахме следващите си действия. Първата ни задача е да увеличим площта на електродите, за да постигнем по-голяма сила на тока. После трябва да намерим катализатори, които да ускорят процеса. Сега в клетката заедно с добива на електроенергия текат и други паралелни процеси, които не допринасят за крайния резултат, обясни проф. Бешков. Имали вече идея какви метални съединения да използват за катализаторите, за да достигнат максимално производство на ток, но тя оставала патентна тайна. Задачата ни е до края на годината да предложим завършен проект за промишлено производство, подчерта ръководителят на екипа. После готовият технико-икономически доклад ще бъде представен на различните институции у нас, които могат да осигурят финансиране за изграждане на промишлената инсталация. Ако имаме работещо правителство, то също би могло да се включи във финансирането на проекта. Ако ударим на камък, ще се възползваме от проявения вече голям интерес към нашия проект в чужбина, каза проф. Бешков. Екипът се готви да кандидатства и по европейската програма „Хоризонт 2020”, за да осигури средства за следващия етап на разработката на промишлената инсталация в реални условия. Досегашните изследвания са им стрували над 300 000 лв.
На въпроса за рентабилността на производството на ток от сероводород проф. Бешков отговори, като направи малка сметка. От 34 грама сероводород се получават 218 вата часа електроенергия, колкото да задвижат малък двигател,  от 1 кг добивът е 6,8 киловата (стигат за захранване на два радиатора за отопление). В Черно море има огромни залежи – над 4,6 млрд. тона сероводород и проектът след като заработи, може да задоволи енергийните нужди на страната за 200 години напред. Разходът за производство на електроенергията (функционирането на инсталацията с нейните помпи и други механизми, които трябва да бъдат задвижвани) стига до 10% от общия промишлен добив. Крайната сметка показва, че при наличието на практически неизчерпаеми ресурси цената на произведения ток ще бъде съпоставима с най-евтината, която се добива от АЕЦ ”Козлодуй”, каза проф. Бешков. По неговите думи има няколко варианта за промишленото производство и те са свързани главно с начина на използване на сероводорода от морските глъбини. Единият е морската вода, която ще вземат от голяма дълбочина,  да се транспортира до брега и другият - токът да се получава директно от инсталация, монтирана на специална платформа в морето. Вторият вариант може да се окаже по-удачен, тъй като транспортирането ще оскъпи допълнително процеса. Най-добре е да има няколко по-малки, свързани помежду си платформи, а не само една мега голяма като остров в морето. С тях спокойно ще бъдат осигурени над 10 мегават часа ток, които са достатъчни за захранването на крайбрежно  селищно образование, например курорт. Освен това полученият ток може да служи за извличане на водород от морската вода, който е гориво за автомобилите. Проф. Бешков не очаква да има сблъсъци с еколозите, когато се стигне до промишленото производство. Самата инсталация представлявала съвместима с морската вода система; водата ще се връща обратно на същата дълбочина, от която е изпомпвана и няма как да се наруши екологичното равновесие. И най-важното ще допринесем поне за частичното намаляване на непрекъснато засилващото се вредно влияние на сероводорода, който застрашава живота в Черно море. Не случайно мотото на тяхното изследване било: "Да направим от боклука на Европа енергия", тъй като сероводородът в Черно море до голяма степен се дължи на огромните количества отпадни води от бита, които се вливат в него от реките. Както е известно под 150 м в морето няма кислород и започва „мъртвата” зона. Всяка година сероводородът в нея  нараства със 78 млн. тона, което е равно на 43 млрд. куб. метра природен газ. И преработката само на това количество може да помогне много на морската екосистема.
„Черно море” припомня, че идеята за производство на електроенергия от сероводорода се заражда в българския учен още преди 6 г. След поредица от експерименти той стига до технологичното решение - сероводородът да се превръща в енергия, както става в акумулаторните батерии. Междувременно той събира екип от колеги със сходни интереси от Грузия и Румъния, заедно подават документи и проектът им печели финансиране по седма рамкова програма на ЕС през 2011 г. Така започва работата на международния екип по проекта за производството на електроенергия от сероводорода в Черно море, който е на път да стане научна сензация в света.
Стефан Денков