Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя за пръв път две непоказвани в града произведения на своя патрон - портретни рисунки на актрисата Роза Попова (1879-1949 г.) и художествения критик Стефан Митов (1895-1963 г.), които са притежание на Софийска градска художествена галерия. Рисунките са датирани 1928 г.
Борис Георгиев представя самостоятелни изложби в Пловдив през 1927 г. и в София през 1928 г., в които показва галерия портрети на български интелектуалци. Сред портретуваните в първата изложба са Владимир Димитров – Майстора, музиканта Саша Попов, детския писател Чичо Стоян, поетесата Мара Белчева, Вичо Иванов, Теодор Траянов. Софийската изложба е с портрети на български интелектуалци.
Изследователката на творчеството на Борис Георгиев Пламена Димитрова-Рачева проследява творческия път на художника в периода от ноември 1928 г. до септември 1929 г., когато художникът живее в Берлин и се запознава с Алберт Айнщайн и Ромен Ролан. Тогава той създава поредица оригинални портрети: портрет на д-р Елизе Владигерова, двоен портрет на братя Владигерови, портрет на сестра си Надя, портрети на дъщерите и на семейството на Айнщайн, както и на самия Алберт Айнщайн за неговия 50-годишен юбилей и др. Това свидетелства, че жанрът на портрета става доминиращ в изкуството на художника от този период.
Изкуствоведката Ирина Михалчева също отбелязва, че в този период стават видими съществени промени в стила на автора - реализмът отстъпва в значителна степен място на индивидуалната интерпретация. При това образите остават вярно и убедително характеризирани както и в предходния творчески период на художника. При голяма част от портретите, сред които са и тези на актрисата Роза Попова и критикът Стефан Митов, се усеща по-голяма категоричност на психологическото състояние и пластичната форма. Част от изложбата, представена през 1927 г., са и творбите, посветени на Иван Камбуров – Фурен, пианистката Теофана Данева, както и на писателите Вичо Иванов и Людмил Стоянов. Образите са изградени от обмислени и обобщени линии и същевременно разкриват психологията на моделите.
Изкуствоведът Пламена Рачева разглежда и конкретните рисунки - портретът на актрисата и режисьорка Роза Попова (1928 г.), живяла между 1879 и 1949 г., я изобразява в годините на нейната зрялост. Тя е емблематична личност в историята на българския театър, като делото ѝ не се изчерпва само с приноса ѝ за полагането на новите му идейно-естетически основи и за международната му известност. Образът на Роза Попова е изваян с нежни линии и багри и е асоцииран с една от първите ѝ драматични роли – тази на Лукреция Борджия. Главата ѝ е леко повдигната, обърната нагоре в ракурс. Очите ѝ са затворени, а косите ѝ - покрити с плътен копринен шал. Тъмна линия с плътен контур отделя образа от фона, в който се открояват планински върхове. Графичната чистота и стилизираност се подчертават от оранжевия цвят на втория контур, който рефлектира като сияние. Той подчертава декоративния ритъм, но играе ролята на елемент, който по нов начин обединява изразителността на ренесансовия рисунък и чувствеността на мюнхенския сецесион. Творбата, посветена на Роза Попова е един от редицата портрети с очи като на слепец, напомнящи потъване в екстатично състояние. Особеното излъчване на образа се събужда и от асоциация с мраморна статуя и Мадона. Борис Георгиев рисува портрета на своя близък приятел - критика Стефан Митов през 1928 г. Това е едно от произведенията, които художникът създава преди заминаването си за Берлин. В историята на българския културен живот Стефан Митов, както и другите представители на този изтъкнат род, оставят трайна следа. Той остава в историята като един от утвърдените художествени критици, автор на монографии и десетки публикации в периодичния печат в страната и чужбина. Пише за художествените изяви на Иван Мърквичка, Борис Денев, Стефан Иванов, Антон Митов, Васил Стоилов, Елисавета Консулова-Вазов, Георги Митов, Атанас Михов, Андрей Николов, Константин Щъркелов. В многобройните си статии за изкуството на Борис Георгиев, Митов отделя специално внимание на портретите, подчертавайки, че те са постигнали най-високата степен на възможностите за израз на човешката душа.
Изображението на Стефан Митов е изпълнен артистично, обхваща обърнато леко наляво лице и долната част на шията. Образът се отличава с пластичност и напомня скулптура, омекотява се и се уплътнява от полусенките и сенките на лицето. Художникът използва тонирана в неаполитанско жълто хартия, а рисунката е с цветен молив в кадмиево кафяв цвят. Създава се усещане за светлина и асоциация с ренесансовите рисунки и скулптури. Традиционно за изкуството на Борис Георгиев е използването на линията като основно изразно средство. Чрез нейната обмисленост и обобщеност художникът пресъздава емоции и чувства - обобщава Рачева в монографията си “Борис Георгиев от Варна”.
В заключение бихме припомнили, че Борис Георгиев винаги е включвал в подписа на картините си името на своя роден град и неслучайно е патрон на Градската художествена галерия - Варна. Записан като светла личност в историята на българското и световно изкуство, художникът е оценен високо от критиката, за което свидетелства Людмил Стоянов, който споделя отзиви след изложбата на художника в галерия „Шалте“: „… с ревността на паломник (Борис Георгиев) е дирил път към светлите места на изкуството и с безпорочно смирение е призовавал сенките на великите учители. Така душата му е придобила някакво неизповедимо познание и е разбрала суетността на всяка школа “.
Двете гостуващи рисунки са експонирани в залата на Борис Георгиев в постоянната експозиция на Галерията и могат да се видят до края на февруари 2025 г.