Наталия Валтер представя абстрактна керамична скулптура и живопис в галерия “Графит”. Тя ще бъде подредена от 31.10 – 14.11.2023 г., а откриването й е на 31.10 (вторник) от 18:30 ч.
Както казва Маршал Маклуън: "В една визуална култура твърдението, че скулптурата е предимно осезаема и само отчасти визуална, е парадокс. Всъщност осезанието е почти недискутиран въпрос, но въпреки това то има решаваща роля в света на изкуството."
Днес терминът "touch art" е все по-често срещан в съвременното изкуство, прилаган към вид изкуство, което може да се нарече тактилно.
Бъдещата скулпторка Наталия Валтер създава изкуство, което може и трябва да бъде докоснато, и по този начин изгражда своя диалог със зрителя. Предлагайки му да наруши правилото, което обикновено се прилага в храма на изкуството (никакво докосване с ръце), художничката кани наблюдателя в личното си пространство, където всяка линия и детайл могат не само да бъдат видени, но и да се запознаем с тях чрез тактилно възприятие. Гладките заоблени форми на керамичните й скулптури могат не само да се видят, но и да се усетят, да се слеят с тях, като по този начин стават част от нейното изкуство.
Манифестирайки "Аз съм моите ръце", скулпторката не само разказва своята лична история; чрез изкуството си тя изследва преди всичко нови аспекти и страни на самата себе си, търсейки улики за разгадаване на невидими нюанси и емоции.
За зрителя това също е предизвикателство: всяка извивка на формата го кани на лично пътешествие на фантазията и емоциите чрез сетивно преживяване.
Touch art все още не се е развил като самостоятелна форма на художествена дейност; той няма признати шедьоври в историята на съвременното изкуство, нито пък има дълга и непрекъсната традиция. Въпреки това художниците са експериментирали с усещанията и преди: Умберто Бочони и Маринети са говорили за тактилно изкуство, а днешните пърформанси на Марина Абрамович в много отношения приканват зрителя да опознае себе си чрез докосване на живо тяло…
Наталия Валтер интерпретира по нов начин минимализма на древното цикладско изкуство, както и творчеството на Жан Арп, Хенри Мур и Барбара Хепуърт. Вследствие на вдъхновението си художничката създава съвременен диалог между материалите и собствения си вътрешен свят. Тук не само нейната собствена чувственост, но и тази на зрителя става част от всяка скулптура и по този начин изкуството се превръща от наблюдаем обект в интимно преживяване.
Ето как изкуството на Наталия Валтер отрежда на тактилността решаваща роля в нейното творчество. Тя предизвиква навиците, като пренася зрителя в свят, в който изкуството е нещо повече от красив образ, в който то става част от нас самите.
Юлия Съсалова
Куратор, критик, член на Международната асоциация на художествените критици.
Заместник-председател на Института за средиземноморска култура
Коментари