Излагат творби на обичана варненска художничка, напуснала ни тази година

Творчеството на Маргарита Войнова (1952 - 2023), едно от най-колоритните и обичани лица сред художническата общност на Варна, която ни напусна през това лято, ще бъде представена в изложба от 12 до 31 октомври в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Изложбата включва произведения, създадени в различни периоди и жанрове на нейното творчество. Могат да се видят художествен текстил от 80-те години на ХХ век, акварел и акрилна живопис от 90-те години на ХХ век и до средата на второто десетилетие на ХХІ век, както и последните й работи - колажи.

Д-р Иван Войнов, съпругът на художничката, споделя пред Нина Локмаджиева как се променя през годините творческия път на Маргарита Войнова в изкуството, елементи от който можем да видим в изложбата:

“В самото начало работата й беше в областта на декоративния текстил - т.нар. тъкан гоблен, а през 1993 г. Марги се престраши да започне да рисува. Първата й работа беше една риба, която Димитър Трайчев хареса много. Бяха дошли на гости с Мария Зафиркова, той купи картината и й даде много кураж да продължи да рисува в тази посока. Посещението в Австралия повлия силно за известен период от време на нейните търсения като художник. Беше много впечатлена от рисунките на аборигените - и като техника, и като начин на възприемане и изразяване на света. Може би в продължение на две години тя рисува в този стил. И в изложбата сега има две картини от този период - едната е собственост на художника Сашо Анастасов, другата са две птици, рисувани върху ръчна хартия - тя е моя собственост. След това тя се ориентира към акварела, който беше нова техника за нея, но навлезе много бързо и продължи да рисува акварел и в по-късни години, но някъде около 2000 г. откри и рисуването с акрилни бои. Във времето между акварела и акрила имаше едно друго приключение. Наричам го приключение, защото тя, като всеки необременен от академично образование художник, доста смело се хвърляше в разни предизвикателства, за които един академичен художник би се позамислил. Думата ми е за рисуването върху стъкло. Особено в последните години тя стигна до едно съвършенство, което откровено мога да кажа, че малко художници, които рисуват върху стъкло, са постигали. Намери си собствен стил, много близък до сецесиона, и аз много го харесвах - той е подходящ за рисувано стъкло, защото е и много изящен. След като приключи този период, тя започна да рисува основно с акрилни бои, имаше дълъг период от време, в който рисуваше по-абстрактно. С акрил рисува до последно, когато все още имаше сили - до есента на миналата година. Това беше най-продължителният й период.

Преди 4-5 години беше повлияна много от пачуърка и навлезе и в този стил - разграфени картини с птици, риби - има най-много от тях в изложбата - останаха 4 големи картини - по една за всеки от внуците. Имам усещането, че тези картини се радваха на най-голям интерес от нейната публика. Междувременно рисуваше и други неща.

Остана последна недовършена картина с една голяма птица по средата - не можа да намери сили да я довърши.

В изложбата сме включили и колажи - те са правени преди 3-4 години, но тя нямаше куража да ги покаже, макар че аз много ги харесвах. Сашо Анастасов предложи да ги рамкираме, той също страшно ги хареса. Съжалявам, че тя не ги показа някъде - това щеше да я насърчи да продължи и в тази посока.

Маргарита има десетки картини и рисувани стъкла, които сега са в домовете на приятели. Остави след себе си една много сериозна и много цветна следа, остави голямо наследство и много исках три месеца, след като тя си отиде, да покажем част от него. Благодарение на Градската художествена галерия - Варна, която прие моята идея, тази изложба ще ни го припомни. Това е и едно завръщане - защото стават точно 30 години от първата й изложба “Зооаларма”, която беше също в Градската галерия. Толкова шарена, шумна, цветна изложба във Варна не е имало. Беше през ноември 1993 г. И някак като че от само себе си дойде това завръщане там, откъдето тя тръгна.”

Димитър Трайчев си спомня момента, когато Маргарита Войнова се заявява като художник с първата си изложба:

“Марги се запозна тогава с една австралийска художничка и силно се заинтересува от аборигенското начало и влиянието му в изкуството. Откри доста общи черти с това, което правеше до момента. Тя беше вече готова, само смени медията. При посещението в Австралия Марги прогледна. Първата й изложба е продукт на това прозрение. Беше през 1993 г. в Градската художествената галерия на Варна. Беше все още зима и направихме страхотно шоу. Бях не само редови помагач, но нещо повече - “побутвач”, както се казва. Направихме грандиозно откриване - Анатолий Вапиров свиреше в един варел в дупката на малката зала и през отверстието на варела създаваше различни звуци, а перкусионистът Невян Здравков свиреше на... варел. Бяхме поканили гълтачи на огньове, имаше програма. И тъй като най-близкото животно до тези, които тя изобразяваше, се оказа фазанът, влязох в сговор с ръководството на зоологическата градина и те предоставиха два бели индонезийски фазана за временно ползване. Птиците бяха в една клетка в залата и понеже получиха шок от многото хора, почнаха да пищят и не само..., клетката не беше добре балансирана и прекрасните бели фазани се хлъзгаха по пода. Помня тази изложба като екшън. И имам честта да бъда собственик на първата й работа, която може би даде тласъка - в нея са изобразени птицечовки, ему и други характерни животни от целия този свят, който тя дълги години употребяваше. От по-късен период имаме и керамична чиния от нея - пак с птици и животни.

Вследствие на това откриване Марги заобича зоологическата градина и ходеха често с д-р Войнов там. Осиновиха маймунка. Това се случи около изложбата - в първата половина на 90-те. Беше показателно, че тогава един цял брой на в. “КИЛ” - тогавашното варненско издание за култура, беше илюстриран с нейни работи. Аз още го пазя. По-късно - в края на 90-те се появи като тема в работите на Марги дървото на живота - паралелно с акварелната й техника. Тя дори се опитваше да дигитализира тези акварели. Бих искал да кажа, че огромното влияние на проф. Стоимен Стоилов е определящо в изкуството й, но нейният свят беше толкова широко скроен, че според мен и тя оказа влияние върху професора. Тя имаше страхотен усет за композиция, за цвят.

Понеже бях във възторг от нейните неща - а те плачеха да бъдат употребяване, ги включих в дизайна на визии за артистични събития, работа на студиото за графичен дизайн “Сталкер”. През 1998 г. Международният конкурс “Панчо Владигеров” в Шумен беше под знака на нейна визия, аз сложих буквичките, както се казва. Бяха издадени компактдискове след това с тази визия. По-късно Мила Петкова употреби нейна визия за Международния фолклорен фестивал във Варна. През 90-те Марги нарисува и една птичка, вече не толкова екзотична - за детските песнички на покойния композитор и китарист Хари Саркисян. Участваше в безброй благотворителни акции. Цяла серия акварели отидоха за пощенски картички за сдружение “Гаврош”, беше безкраен дарител за фестивала “Откритие”. Беше изключително социално ангажирана.”

За Маргарита Войнова френският писател и арт критик Андре Мюр казва през 2000 г.: “Войнова представя чрез своите картини невероятно добре кръстопътя и срещата на различните култури. Чудесната цветова хармония, фантазия и импровизация завладяват зрителя. Войнова ни представя душевни състояния на един пластичен, модерен език, което прави изкуството ù понятно за публиката. Тя има оригинален, съвременен творчески изказ, който е поетично послание, пълно с оптимизъм и виталност и носител на богатата славянска душевност.”

За нея д-р Филип Маурер пише във Виена през 1994 г.: “Маргарита Войнова открива в своите работи предимно архаични знаци, създадени в един девствено наивен свят, свързан със земята и въздуха. За художничката тези знаци, символизиращи птици, риби и човешки същества, въплъщават основната идея за Вселената и разбирането за образуването на света. Тези символи са спокойни, интензивни, прости, осезаеми и разбираеми за всички хора. Българската художничка открива тези знаци в традициите на световните цивилизации и в своето собствено битие. Нейните работи илюстрират теорията на Юнг. Контактът на Маргарита Войнова с австралийските аборигени и тяхното изкуство e бил уникален опит. Хармонията от цвят и форма е поразителна, изненадваща и въпреки това убедителна: чрез своите работи художничката започва едно пътуване назад към древни цивилизации, към една култура, споделяна от всички хора в тяхната най-дълбока човешка същност, към корените на културата, историята, етнографията и емоцията.”

Маргарита Войнова (1952 - 2023) е родена във Варна. Специализира живопис и акварел във Варна и Виена при проф.Стоимен Стоилов, лауреат на Хердерова награда. Артистичната кариера на Маргарита Войнова започва в началото на 80-те години на ХХ век с класически тъкàни гоблени по проекти на известни български художници. В началото на 90-те вече твори в областта на акрилната живопис и акварела, както и рисувана художествена керамика.

Нейни творби в областта на декоративно-монументалното изкуство са част от художественото оформление на сгради с обществено и културно предназначение като Фестивалния и конгресен център във Варна, хотелите “Obzor Iberostar”, “Здравец” и други в курорта Златни пясъци и др.

Сценограф е на постановки на куклени и театрални пиеси за деца и възрастни – автор на декорите, костюмите, аксесоарите.

Маргарита Войнова е членувала в Творческия фонд на Съюза на българските художници от 1980 г. Тя е автор на романа „Алсарио“, на разкази и на литературен сценарий за игрален филм.

Самостоятелни изложби - над 30 през периода 1985-2016:

2016 – Варна, Галерия „Арт Маркони“

2012 – Шумен, Галерия  Артцентър – Iva Gallery

2012 – Варна, Галерия ”Стара Варна”- живопис, акварел

2011 – София, Галерия ”Артур” – живопис, акварел

2010 – Варна, Галерия „Ларго“ – живопис, акварел

2009 – София, Галерия ”Azza – галери” –  живопис, колаж

2009 – София, Галерия ”Арте”- живопис, акварел

2008 – Варна, Галерия ”Кавалет” – живопис, акварел, колаж

2008 – Варна, Галерия ”Стара Варна” – живопис, акварел

2007 – Варна, Галерия ”Юка” – живопис, акварел

2005 – Франфуркт, Германия, Галерия ”Юде” – живопис, акварел

2004 – Виена, Австрия, Артсалона на ООН  -  живопис, акварел

2003 – Кънектикът, САЩ, ”Алва Галери” – акварел

2003 – Кънектикът, САЩ, Галерия  ”Алекси фон Шлипи” – живопис

2002 – Лион, Франция, Галерия  ”Джон Дорт” – живопис, акварел

2001 – Лион, Франция, Галерия ”Жорж де Лу” – живопис, акварел

1999 – Бургас, Русе, Варна , КК „Албена“ –  живопис, акварел, текстил, витраж

1998 – Истанбул, Турция, Галерията на Дома на журналистите – живопис, акварел

1997 – Аман, Йордания, Галерията на Кралския арт център – живопис

1996 – София, Галерията  на Руския културно-информационен център

1996 – София, Галерия ИНТЕРАРТ – живопис, акварел

1995 – Варна, Курортен комплекс „Албена“, хотел „Добруджа“ – акварел

1994 – Виена, Австрия, Галерия ”Кавалие” – живопис

1994 – Пърт, Австралия, Галерия ”А Шед”- живопис, тъкàн текстил

1993 – Варна, Градската художествена галерия – живопис

1991 – Берлин, Германия – Галерия „Шлезише” – тъкàн текстил

1989 – Курортен Комплекс „Албена“ – тъкàн текстил

1987 – Варна, Градската галерия – тъкàн текстил

Маргарита Войнова участва с живописни и акварелни творби заедно с други изтъкнати художници в представителни изложби на българското изобразително изкуство зад граница на ИНТЕРАРТ  -  Испания (1994), Австрия (1995, 1996), Германия (1996, 1997, 1998), Гърция (2000), Дания (1997), Йордания (1999), Норвегия (1999), Франция (1993,1994), Йордания (2000), Русия (1998, 2000).

Творбите на Маргарита Войнова са били обект на професионална оценка на международните симпозиуми “Съвременно българско изобразително изкуство”, проведени в Русия (1999) и в Йордания (2000), организирани от домакините по изложби на ИНТЕРАРТ.

Творби на Маргарита Войнова присъстват в десетки частни колекции в Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Дания, Норвегия, Гърция,Турция, Русия, Австралия, САЩ и др.

Изложбата на Маргарита Войнова може да се види до 31 октомври 2023.

Работното време на Градската художествена галерия - Варна, е: понеделник - събота от 9:30 до 17:30, неделя - почивен ден.

Автор: Нина Локмаджиева

Репродукции Александър Николов