В началото на века руският президент Владимир Путин и тогавашният му американски колега Джордж Буш решиха, че е време двете страни да имат по-близки отношения. Очевидната сфера, от която да започнат това сближаване, беше петролната индустрия. САЩ внасяше два пъти повече петрол, отколкото произвеждаше и искаше да диверсифцира доставчиците си от Близкия изток. Огромните, неизползвани резерви от петрол на Русия пък се нуждаеха от две неща, които американските компании имаха в изобилие: пари и технологии, пише Bloomberg в свой анализ.През октомври 2002 г. се проведе учредителната среща на Американско-руската енергийна среща на високо равнище в Хюстън. През двата дни членовете и на двете правителства и изпълнителни директори на 70 петролни и газови компании се срещнаха и разговаряха за бизнес възможностите. След 11 месеца се проведе втора среща, където фокусът беше подобряване на климата за енергийни инвестиции в Русия. По-близките отношения явно наистина се развиваха, но трета среща така и не се проведе.
До 2004 г. Кремъл започна да национализира части от частния енергиен сектор на Русия, най-вече изземвайки активи от ЮКОС - най-голямата петролна компания. Същевременно американските сондиращи компании разработваха фракинг технология, с която да добиват петрол и газ от шистовите формации, но не бяха склонни да споделят знанията си с руснаците. „САЩ станаха много внимателни, затова базата за установяване на тази хармонизирана връзка беше дестабилизирана“, казва Игор Юсуфов, енергиен министър на Русия от 2001 до 2004 г. и ключов участник в енергийните срещи.Юсуфов, който сега управлява енергиен инвестиционен фонд, се надява, че новоизбраният президент Доналд Тръмп ще рестартира срещите на високо равнище. Тръмп обеща да подобри отношенията с Русия и избра бившия главен изпълнителен директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън за държавен секретар. Тилърсън може би има повече опит с Русия от който и да е друг изпълнителен директор на САЩ, договаряйки съвместно дружество за 500 млрд. долара с контролирания от Кремъл Роснефт през 2011 г.
Потенциалът за нова епоха на конструктивни отношения между САЩ и Русия беше обсъждана тема и в кулоарите на Давос, където имената от петролната индустрия доминираха списъка с присъстващите.Много неща се промениха откакто Юсуфов се е срещал с тогавшния енергиен министър Спенсър Ейбрахам. САЩ вероятно ще се превърнат в нетен енергиен износител през следващото десетилетие, посочва Администрацията за енергийна информация на страната. Съвсем скоро американският петрол и газ може да се конкурира с руските доставки, налагайки допълнителен натиск върху глобалните цени. Евтината енергия не е добра новина за Кремъл, чиито приходи се свиха заради срива на цените на петрола насам.
Първа стъпка към възобновяването на отношенията би било вдигането на санкциите, които администрацията на предшественика на Доналд Тръмп - Барак Обама, наложи заради действията на Русия в Крим и Украйна. „Ако той наистина иска по-добри отношения с Русия, Тръмп може да започне с премахването на санкциите“, казва Стивън Пайфър, който служи като заместник-помощник държавен секретар в Бюрото по европейски и евразийски въпроси, където е бил отговорен за Русия и Украйна от 2001 до 2004 г.Въпросът е какво ще получат САЩ в замяна. На изслушването си на 11 януари Тилърсън нарече санкциите „мощен инструмент“, но допълни, че лошо направените санкции може по-скоро да влошат нещата, отколкото да ги подобрят.
Карлос Паскуал, който ръководи Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент от 2011 до 2014 г., казва, че всяка преоценка на отношенията с Русия ще трябва да включва въпроса с кибератаките, ситуацията в Сирия и ролята на Русия в Близкия изток. Налице е и въпросът дали воденият от Тилърсън Държавен департамент ще работи съвместно с американски компании, опитващи се да се възползват от възможностите в Русия. Ричард Морнингстар казва, че когато е бил американски посланик в Азербайджан от 2012 до 2014 г., „хората от Държавния департамент и хората на Exxon бяха като два кораба, които се разминават в тъмното“, макар че и двата лагера задълбочават ангажираността си по енергийните въпроси с Русия и региона.
Морнингстар, който сега управлява Глобалния енергиен център към Atlantic Council във Вашингтон, се чуди дали администрацията на Тръмп ще приоритизира по-близки отношения с Русия над геополитическите въпроси. „Налице е и въпросът как потенциалното рестартиране на отношенията с Русия пасва на желанието на САЩ да продава повече в Европа“, допълва той.Юсуфов оставя настрани разговорите за конкуренцията и вместо това набляга на това как двете страни могат да си сътрудничат, за да стабилизират волатилния петролен пазар. „Можем да обединим усилията си, за да установим цени, които ще бъдат от полза и за двете страни“, казва той. Диапазон от 60-80 долара за барел ще бъде достатъчно висок за Кремъл, за да се запълни бюджетната му дупка, а за американските фракинг компании - да започнат да инвестират в нови проекти. „Това може да бъде есенцията на дискусиите на евентуална руско-американска енергийна среща така, както беше преди 15 години“, казва Юсуфов.
investor.bg
Четете още: Монах изчезна в Света гора