Емил Радев: Биологичните роднини трябва да са с приоритет при осиновяване на деца дори и да живеят в други държави-членки

Днес Комисията по правни въпроси на Европейския парламент гласува важни Препоръки към Европейската комисия относно трансграничните аспекти на осиновяванията.

В доклада се разглеждат различни въпроси, свързани с трансграничните аспекти на осиновяванията. Документът предлага, както незаконодателни решения за някои от поставените проблеми, така и приемането на регламент, който да разгледа конкретно  трансграничното признаване на национални заповеди за осиновяване. По-специално трябва да се признае от всички, че издадените заповеди за осиновяване са изцяло в интерес на детето и трябва да се разглеждат въз основа на индивидуалните особености на конкретния случай. За да се решат някои от проблемите между държавите-членки е достатъчно компетентните консулски органи да бъдат информирани за съответните осиновявания по отношение на деца, които са граждани на други страни от ЕС.

Ключови изменения на българския евродепутат Емил Радев бяха приети в окончателния текст на доклада. Те са свързани основно с даване на приоритет за осиновяване на детето от биологичните роднини, дори когато тези роднини живеят в друга държава- членка.  По този начин се запазват културните и езикови традиции на детето.

Според текста на доклада при осиновяване детето винаги трябва да бъде изслушано и да изрази своето мнение. Емил Радев постави акцент върху специалното внимание, което е необходимо да се обърне на осиновяванията на малки деца и бебета, които не могат да бъдат изслушвани.

Измененията целят да се намалят осиновяванията на деца от непознати хора без съгласието на биологичните им родители и без да се даде реална възможност на биологичните роднини на детето да се грижат за него. Такъв беше случаят с Меган, която беше осиновена насилствено, без съгласието на своите родители във Великобритания, а баба й не успя да се пребори за неин осиновител. Емил Радев призовава за равно третиране на родителите с различни националности по време на процедурите, свързани с родителска отговорност и осиновяване. Според българския евродепутат държавите-членки трябва да гарантират равнопоставеност на процесуалните права и на участващите в процеса по осиновяване роднини, които са граждани на друга държава членка, включително предоставяне на правна помощ, надлежна и своевременна информация относно изслушванията, правото на устен преводач, предоставянето на всички свързани със случая документи на родния език и др.

С цел да се изследват по-задълбочено и да се спрат порочните практики се призовава Комисията да извърши сравнително проучване в Европейския съюз относно осиновяванията без родителско съгласие и различните трансгранични аспекти.
 

Емил Радев предлага още Европейската комисия да предостави финансиране за специализирано обучение на съдии, работещи в областта на трансграничните осиновявания.

По този начин евродепутатите искат да се създадат общи минимални стандарти за осиновяванията, които  биха могли да решат голяма част проблемите. Тези стандарти обаче не следва да бъдат под формата на законодателство, а да се разглеждат по-скоро като насоки за най-добри практики, които са особено подходящи в случай на осиновявания с международен елемент.

Докладът съдържа и законодателна част, с която се цели по-лесното трансгранично признаване на национални заповеди за осиновяване. До момента няма нито една обвързваща международна или европейска рамка за признаване на заповеди за осиновяване, издадени по силата на националните процедури, в сравнение със заповедите за осиновяване, издадени съгласно Хагската конвенция от 1993 г. Националното право на много държави-членки съдържа разпоредби за признаване на такива чуждестранни осиновявания, но далеч не на всички държави-членки. Тази ситуация контрастира с по-голямата икономическа и социална интеграция в Европейския съюз, която води до повишена мобилност на семействата в цяла Европа. Членове на някои от тези семейства са и осиновени деца. В много случаи преместването на такова семейство в друга държава-членка не води до правни проблеми. В някои случаи обаче това може да се случи, като правоотношението родител-дете може да не бъде признато без допълнителна административна или съдебна процедура. Това противоречи на правото на децата на стабилно правно положение.

Правото на европейските граждани на семеен живот и на свободно движение изисква ясна правна рамка, предвиждаща автоматичното взаимно признаване на национални заповеди за осиновяване в цяла Европа. За да се спестят пари на гражданите за превод на тези национални заповеди, Емил Радев предложи органите на държавата-членка, издала заповед за осиновяване, да издават и многоезично европейско удостоверение за осиновяване.

В законодателната част на доклада се обръща внимание на факта, че предложението за регламент не следва да засяга семейното право, както и правото в областта на осиновяването, на държавите-членки. Освен това, признаването на заповед за осиновяване съгласно доклада не следва да предполага признаването на каквото и да било правоотношение между осиновителите, като последици от признаването на заповед за осиновяване. По този начин евродепутатите се противопоставят на признаването на еднополовите бракове от държавите-членки, които не признават този институт в своето семейно право.

Предложеният от комисията по правни въпроси текст на регламент не задължава държавите-членки да признават съществуването на каквото и да било правоотношение между родителите на осиновеното дете като последици от признаването на заповед за осиновяване, или да издават заповед за осиновяване при обстоятелства, при които приложимото национално право не го позволява.