На гости на два европарламента

Брюксел и Страсбург – в тези 2 града са разположени сградите на Европейския парламент. Колкото и близки по архитектура да са те, все пак има известни разлики, като общото между тях е, че новопристигналият лесно може да се загуби из коридорите. Което си е “класика”, а препатили твърдят, че ако не си го направил, все едно нищо не си видял.

Няма да изпадаме в подробности

относно това кое къде се намира и в Брюксел, и в Страсбург. Ще започнем от френския град, където визуално Европарламентът изглежда и по-просторен, а и доста по-красив. Именно тук през 1958 г. се провежда първото заседание на Европейската парламентарна асамблея. Естествено, в друга сграда, но историческият факт безспорно подсказва доста.
И нещо повече - ако погледнем документите, в протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога (почти) неофициално го наричат “Парламента от Страсбург”, като някои подразбират Страсбург като демократичната столица на Европа и го противопоставят на бюрократичното начало в Брюксел.

От практически съображения обаче

цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитети протичат в белгийската столица. Парламентът прекарва всеки месец 4 дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел. В Люксембург пък се намира административната сграда на Европарламента или т.нар. Генерален секретариат.
Няма да тормозим читателите повече с тези особености на институцията, обединила повече от половин милиард граждани на Стария континент. Добре е обаче да отбележим, че след терористичните атентати в Париж през ноември мерките за сигурност както в Брюксел, така и в Страсбург са силно затегнати.

За журналист е предизвикателство

да отразява случващото се в сърцето на Европа. Добре е да знаем, че решенията на Европейския парламент не стават веднага закон в страните от ЕС. След одобрението им идва ред на местните законодателства (т.е. парламенти) да ги ратифицират и направят част от новите нормативни разпоредби. Но всичко това е свързано със сериозна подготовка, дебати. Невинаги решенията се вземат лесно, а откакто започна кризата с бежанците и с терора, събитията често вземат непредвидим обрат.

По принцип всеки гражданин може да посети

сградите в Брюксел и Страсбург. Има специални турове, които се ползват с голяма популярност, особено в белгийската столица. Хиляди и хиляди се струпват (особено по време на заседания) за проверка пред охраната, за да видят как се управлява Европа “отвътре”. Тук ще вметна, че в Брюксел гражданите не бяха “отрязани” от охраната дори когато в града вървеше мащабна противотерористична операция с престрелка с джихадисти.

Мерките за сигурност

логично бяха повишени, а пред порталите се появиха войници и цивилни агенти със слушалки. Представителите на медиите освен със специалните (жълти) магнитни карти се идентифицираха и с личните си документи, но само по тези признаци личеше своеобразното военно положение в Брюксел. Човекопотокът не секна нито за миг, хората не спираха да снимат (на разрешените места), да си правят селфита.

Снимането дори за операторите и фоторепортерите

и в двата Европарламента не се разрешава току-така. Трябва да се премине специална акредитация с камерата (фотоапарата), издава се разрешение и тогава вече се пристъпва към работа. Авторът на тези редове прескочи с личната си “сапунерка” тези стъпки и по време на гласуване в Страсбург реши да увековечи момента, но беше културно спрян от едри господа, които изникнаха буквално от нищото в пресложата.

Дебатите и изказванията се превеждат

на всички европейски езици. Българският е на 21-ви канал и далеч не е непознат както в Страсбург, така и в Брюксел. Почти универсален е английският, но далеч по-ефективно е общуването на френски. Немският и италианският също имат сериозно присъствие. Не става обаче въпрос за своеобразна “Вавилонска кула” – дори на различни езици хората се разбират, а резултатите са повече от видими.

И в двата Европарламента буквално е помислено

за всичко: има места за отдих, кафета, ресторанти, места за столово хранене, зали за провеждане на различни конференции, хотелска част, огромен брой зони за паркиране (подземни и надземни), градини. Със сигурност пропускам нещо, но зимата не е най-благоприятният сезон. Важното е, че по работа или просто за посещение човек спокойно може да изкара един ден и в Брюксел, и в Страсбург, без да усети нужда от нищо. И отново да поиска да се върне на следващия ден.

Борис Проданов