Търпение в ляво и дясно: Популизмът в политиката си отива!

Популизмът се превръща в определяща черта на обществения живот. Той обединява чувството за жертвеност и недоволство, поставяйки „хората“ срещу „елитите“. Протекционизмът на американския президент Доналд Тръмп и враждебността му към имигранти се подхранват от популистите в дясно. В ляво популизмът се проявява под формата на възмущение срещу заможните и сред кандидатите за президентска номинация от Демократическата партия е пълно с хора, които искат да накажат богатите. „Компромис“ вече е мръсна дума. Политическата ангажираност с опонента вече е нещо презряно. Да се примириш с малкото е по-лошо от провала – това е предателство, пише Майкъл Р. Стрейн за Bloomberg.

Икономистите имат да кажат нещо по въпроса. В проучване от 2016 г. германските икономисти Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеш изследват политическите разделения на финансовите кризи. Те обобщават и анализират данни, покриващи над 800 избори в 20 развити икономики (в това число и САЩ) за периода от 1870 г. до 2014 г.

Те установяват, че крайнодясните партии отчитат 30-процентен ръст в подкрепата си на избори в рамките на петте години след финансова криза. Партиите, които печелят, се характеризират с националистически и ксенофобски възгледи. Последната финансова криза отговаря на модела, като десните популистки партии удвояват подкрепата си след 2008 г. във Франция, Великобритания, Швеция, Финландия, Холандия, Португалия и Япония.

Според икономистите, най-вече след Втората световна война, кризите правят управлението все по-трудно и се свързват със свиване на мнозинството на управляващите партии, засилване на опозицията и по-голямо политическо фрагментиране. От 50-те години насам средно по една допълнителна партия влиза в управлението в рамките на петте години след финансова криза. Също така уличните протести, бунтовете и стачките зачестяват.

За разлика от това при рецесиите, които не са причинени от финансови кризи, не се наблюдава подобна тенденция. Според икономистите икономическите спадове, които не са на финансова основа – например ценови шок при петрола – може да се възприемат от избирателите като изключения извън контрола на елитите.

В същото време мерките, които се предприемат за справяне с финансовите рецесии – купуване на дългосрочни активи от централните банки например – са необичайни и могат също да отнемат от доверието в дадено правителство. Спасителните програми, свързани с финансови кризи, също може да са извор на популистки гняв, като финансовите рецесии често са и причина за грозни спорове между кредитори и длъжници, които допълнително се отразяват на обществените нагласи.

Добрата новина от изследването на икономистите е, че популисткия възход, предизвикан от финансовите кризи е временен. Десет години след криза почти всички разглеждани променливи отново се намират на предкризисните си равнища.

САЩ се намират на около десетилетие от кризата през 2008 г. Ако страната отговаря на модела от миналия век и половина, то политическия й живот би трябвало да се върне към нормалността. Разбира се, това не е така. Защо? Може би защото кризата преди десет години бе толкова тежка, че на политическото стабилизиране му е нужно още време.

И наистина, Голямата рецесия свърши по-рано за някои, отколкото за други. На безработицата й трябваха близо осем години, за да достигне предкризисните си нива. Едва преди пет години нивото на безработица влезе в 5-процентния диапазон. Само през 2015 г. все още имаше два пъти повече дългосрочно безработни, отколкото в навечерието на рецесията.

Като се има предвид бавното възстановяване и все още тегнещите икономически и психологически последствия от Голямата рецесия, няма да е изненада това, че популизмът все още е сила в САЩ.

И все пак, аргумент в подкрепа на отмирането на популизма е провалът на неговите политики да изпълни ангажимента си пред американския народ. Вземете например търговската война на Тръмп с Китай, която не доведе до рязко увеличение на работните места в промишлеността. Дори не намали търговския дефицит. Средният месечен търговски дефицит е бил по-висок през 2018 г. и 2019 г. отколкото през предходните години. И както критиците предрекоха, търговската война понижи средния национален доход, но увеличи цените за потребителите.

Икономическата реалност е мощен политически фактор и ако има достатъчно време, провалът на популистката политика няма да е изключение от правилото.и наистина подобни политики стават все по-непопулярни. В ново проучване на ABC News/Washington Post 56% от допитаните неодобряват начина, по който президентът действа с Китай. Само 35% го одобряват. От своя страна 43% вярват, че подобни търговски и икономически политики увеличават шанса за рецесия, а по-малко от половината одобряват действията на Тръмп на икономическия фронт. В същото време 60% от хората се тревожат, че търговската война ще увеличи потребителските цени.

Така че не се паникьосвайте заради популизма. И не преигравайте. Левицата не трябва да използва като оръжие данъчното законодателство, за да наказва богатите. Десните не трябва да отстъпват от дългогодишния си ангажимент към свободната търговия, свободните пазари, личната отговорност и отвореността си към света. Заплахата от популизма изисква по-обикновен отговор: търпение.

Dnes.bg