Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) остави за още една година процедурата на наблюдение на България, която е в мониторинг вече от 26 години. Така България беше оставена в процедурата на постмониторингов диалог за 19-а година в компанията само на още две от 47 членки на Съвета на Европа - Северна Македония и Черна гора.
На драматично гласуване в Страсбург снощи оставането на мониторинга за още една година беше подкрепено от 51 депутати. Срещу него гласуваха 16 и деветима се въздържаха.
Предложението на българските представители Джема Грозданова и Милена Дамянова от ГЕРБ, Красимир Богданов от ВМРО, Пламен Христов от "Воля" и Джейхан Ибрямов от ДПС, подкрепено от още четирима чуждестранни депутати, за отпадане на наблюдението, не беше прието с два гласа гласа разлика.
До негативния резултат се стигна, след като двамата докладчици на ПАСЕ не можаха да се разберат дали демокрацията в България е достатъчно напреднала, че наблюдението да отпадне.
От 2000 г. насам България се намира в процедура на постмониторингов диалог, чрез която Съветът на Европа наблюдава отстраняването на последните недостатъци пред обявяването на страната за пълна демокрация.
В приетата от ПАСЕ резолюция за България се отбелязват 15 проблема, свързани със съдебната реформа, правата на човека и борбата с корупцията.
В документа се посочва, че липсват резултати в борбата с корупцията по върховете на властта, поставя се въпрос за ефективността на работата на КПКОНПИ. За медиите ПАСЕ отчита влошаване на средата, политически натиск върху журналистите, концентриране на собствеността върху медиите в едни ръце и липсата на прозрачност за тяхната собственост.
Правата на малцинствата все още не са добре защитени и речта на омразата срещу роми, мюсюлмани, евреи, македонци и турци е често срещана. Арестуваните не биват информирани за правата им, не им се предоставя адвокат и лекар и не им се позволява да информират за задържането си, пише още в резолюцията на ПАСЕ.
Като проблемни области се отбелязват и слабото представяне на ромското малцинство в управлението, липсата на диалог с властите и тежкото им социално положение. Посочва се, че България не е подписала Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие и не признава македонско малцинство.
По съдебната реформа се посочва, че ВСС все още не е достатъчно независим от прокуратурата и че в него няма достатъчно съдии, отбелязва се тревога във връзка с правомощията на съдебния инспекторат и избора на членовете му, както внасянето на законодателни проекти без предварителното им обществено обсъждане.
ПАСЕ дава шест препоръки, които трябва да бъдат изпълнени до следващото разглеждане на наблюдението на България идния юни. Те се отнасят до завършване на съдебната реформа, показване на резултати в борбата с корупцията по върховете, установяване на прозрачност в собствеността на медиите, защита правата на малцинствата и бежанците и най-вече на интеграцията на ромите. Въздържане на членове на правителството и на политици от реч на омразата и широко обществено обсъждане на проблема. Ратифициране на Истанбулската конвенция.
След активно наблюдение от 7 години от 2010 г. България е в процедура на постмониторингов диалог, чрез която ПАСЕ следи за отстраняването на последните отворени въпроси.
ПАСЕ ще се занимае отново с наблюдението над България през юни 2020 г., когато ще е следващата възможност процедурата да бъде затворена.
Парламентарната асамблея е един от двата главни органа на Съвета на Европа, в която членуват депутати от националните парламенти на страните, членуващи в организацията.
Вчера друг орган на Съвета - Отделът за изпълнение на решенията, отхвърли предложения от правосъдния министър Данаил Кирилов проект за улесняване разследването на тримата големи в съдебната власт, като недаващ достатъчно гаранции за започване на независимо разследване на главния прокурор.
Четете още: