Може ли във Венецуела да избухне продължителен военен конфликт?

След скорошните кървави сблъсъци по границата с Колумбия като основна опасност за Венецуела се очерта рискът от гражданска война. Има ли изгледи за продължителен военен конфликт с намеса на трети страни, разцепващ държавата на територии, контролирани от Николас Мадуро, и анклави, лоялни към опозицията?

Венецуелски военни използваха на 23 февруари сълзотворен газ срещу доброволци, разтоварващи хуманитарни помощи от камиони на граничен мост с Колумбия. Опозицията във Венецуела съобщи за десетки загинали и ранени.

Не е изключено политическият конфликт да се разрасне в пълномащабна гражданска война, пише Александър Зотин, в. "Комерсант". Няколко фактора обаче сочат, че Венецуела едва ли е застрашена от продължителна гражданска война по модела от Сирия, Либия или споменатата Колумбия от 80-те. Защо?

Кокаиновата ресурсна база

За разлика от Колумбия във Венецуела липсват силни центробежни тенденции. Преди 20 години колумбийското правителство контролираше едва към 40 на сто от територията на страната, в останалите 60 процента се разпореждаха леви бунтовници от Колумбийските революционни въоръжени сили (ФАРК) и Армията за национално освобождение (АНО). Контролът на правителството над останалите земи впрочем също бе твърде условен. Наркокартелите заемаха междинна позиция - подкрепяха ту десните, ту левите от тактически съображения, а нямаше всъщност и ясна граница между картелите и въстаническите движения.

В Колумбия предпоставка за фактическото разпадане на страната бе специфичната ресурсна база, използвана от различните паравоенни отряди - кокаинът. Храстите кока са доста капризна култура и растат главно в три страни от Южна Америка с планински прохладен климат - Колумбия, Боливия и Перу.

Кокаинът се произвежда лесно. За първична преработка на листата кока често се използват мобилни фабрики - камиони, оборудвани с перални, преправени на примитивни центрофуги. Ела, че открий в джунглата такава подвижна лаборатория! Местата за производство и маршрутите за превоз сравнително често се менят. Затова ликвидирането на някоя плантация за кока или на някой маршрут не повлиява на жизнеспособността на съответната автономна политическа или търговска група - един терен лесно се заменя с друг, също и маршрутите . . .

В политически план кокаинът е идеалната ресурсна база за финансово подхранване на сепаратисти от всички бои.

Петролната ресурсна база

В случая с Венецуела основният ресурс, захранващ режима, е петролът. В последно време страната стана едър транзитьор на кокаин, но фактически няма собствено производство - неподходящ климат.

Петролът като източник на финанси диктува малко по-различна логика и логистика на евентуалния конфликт. За разлика от кокаина при петрола е много висока зависимостта от строго обвързаната със земния релеф транспортна инфраструктура - тръбопроводите и пристанищата. Контролът върху транспортната инфраструктура в ръцете на една силова групировка повлиява на много силно жизнеспособността на съперниците й, контролиращи например петролното находище.

Някой би възразил, че петролната ресурсна база не попречи да се развие траен граждански конфликт например в Либия. Но, първо, Либия поначало бе доста "многосъставна" държава с надмощие на различни племена и силен сепаратизъм в три региона - Киренайка, Фесан и Триполитания. Преди страната да стане независима през 1951 г., племената действаха като автономни политически, военни и икономически единици. Муамар Кадафи единствен успя, докато управляваше, да поизглади противоречията, веднага откроили се отново след свалянето му през 2011 г.

Второ, чисто икономически петролният ресурс наистина до голяма степен бе изгубен, щом избухна гражданската война - добивът на петрол в Либия спадна практически двойно в сравнение с 2010 г.

Трето, да не забравяме, че условията за добив на петрол в Либия са горе-долу благоприятни. Особено в сравнение с Венецуела. Венецуелският петрол включва главно свръхтежки сортове от басейна на Ориноко. За да бъдат транспортирани, те трябва да се разредят със свръхлеки сортове, каквито във Венецуела няма - налага се да бъдат внасяни от САЩ или Саудитска Арабия. Технически сложен процес, който едва ли ще е по силите на политическа групировка, държаща само част от финансовата, логистична и транспортна верига в износа на петрол.

Ресурсът от лоялност

Редица примери с точещи се граждански войни показват, че шансове да запазят властта имат лидери с мощна подкрепа от страна на някоя многобройна група сред населението. Не е задължително мнозинството да ги подкрепя, стигат и 5-10 на сто. Важното е хората в това малцинство да схващат, че изгубят ли играта, ще изгубят твърде много, може би дори живота си.

Такива стабилно лоялни групи се формират предимно на етническа или религиозна основа. В Сирия например, където гражданската война пламти от 2011 г., ресурсът от лоялност към президента Башар Асад се гради върху етнорелигиозното малцинство алауити. Те не са много - към 12 на сто от населението, но лоялността им е извънредно трайна. Също и в Либия политическата лоялност е фактически синоним на племенната лоялност.

Разполагат ли с такъв ресурс чавистите във Венецуела? Освен армията, лоялна засега, Уго Чавес (венецуелски лидер през периода 2002-2013 г., бел. изд.) организира и възпита ултралеви паравоенни въоръжени групи за подкрепа (colectivos). Тяхно ядро са споменатите вече бойци от колумбийските ФАРК и АНО, чиито графити се мъдрят из някои политизирани бариоси (бордеи) на Каракас. А живата им сила - бедняците от тези бариоси.

Лоялността на левите към Чавес бе доста висока. Така например мотото на Лина Рон, водач на партията "Венецуелско народно единство", бе "Con Chavez todo, sin Chavez plomo!" ("С Чавес - всичко, без Чавес - куршум!"). Самата Лина обаче почина още през 2011 г. - две години преди смъртта на Чавес.

Положението с Мадуро е малко по-различно. Дори мнозина левичари (в страната има цял куп - от социалдемократи до троцкисти-маоисти-ходжаисти) се отказаха да подкрепят режима.

Остатъците от лоялност към Мадуро сред левите и бедняците имат за причина раздаваните пакети с храна, разпределяни от комисии по снабдяването и производството (Consejo Local de Abastecimiento y Produccion). Американските санкции обаче явно рязко ще намалят притока на валута в страната от износа на петрол. И то в най-близките месеци. Същите проблеми се очакват с армията и нейната лоялност към режима.

Външният ресурс

Мадуро не разполага с вътрешен ресурс от стабилна лоялност, характерна примерно за режима на Асад в Сирия.

Теоретично чавистите биха могли да потърсят и друг източник на валута за страната. Например да разчитат на помощ от голям международен донор. Тази роля би могъл да играе Китай, но той подчертано се дистанцира от венецуелските проблеми. Нищо чудно - днес КНР води трудни икономически преговори със САЩ и всяка подкрепа за режима на Мадуро може да провали тъй необходимото на Пекин търговско споразумение с Вашингтон.

Единственият ресурс

Мадуро остана с един-единствен ресурс - статуквото. Обикновено е по-трудно да промениш нещата, отколкото да ги оставиш, каквито са. Но, уви всички останали фактори работят против него. Изглежда няма да се разиграе и сценарият с гражданска война - чавистите едва ли ще могат да задържат що-годе задълго някой район от страната. Граждански конфликт, дори война, може да има, но те най-вероятно скоро ще приключат.

Dnes.bg