Сбогом или "Не, не си отивай" – да изхвърлим ли англичаните на студа?

В Русия тези дни думата Brexit придоби нов смисъл: някой казва сбогом, но никога не си отива. Василий Петрович изпива половин бутилка водка, чупи скъпоценния порцелан, обижда домакините и въпреки че отдавна се сбогува, той все още седи на масата и пие. Другите се изкушават да го изхвърлят, да го изкарат на студеното, но това ще означава повече проблеми, отколкото ако той остане вътре.

Тази история отразява сегашната европейска дилема. В продължение на много години Обединеното кралство се ползваше от предимствата на европейската интеграция, без да се опитва да стане конструктивен член на ЕС, да не говорим за развитие на привързаност към общността. Великобритания реши да напусне ЕС преди две години, но все още размишлява дали трябва да мине през вратата, през прозореца или през комина. Страната все още седи около масата като пияния Петрович, което изнервя силно останалата част от ЕС. Изкушаващо е да изпратим англичаните на студа, но това може да се окаже проблематично по различни причини.

Не става дума за дългогодишно приятелство. Държавите имат интереси, а не приятели и ако някога въобще е имало приятелство, то британските политици и голяма част от пресата направиха достатъчно, за да го опетнят. И все пак Европа в момента е силно интегрирана общност. 20 000 общи правила не могат да бъдат просто разгадани и преразгледани без болка и странични ефекти. Би било разбираемо да се каже, че британците трябва да си платят за своето непоносимо поведение. Но слушайки компаниите на континента, те и техните служители също ще почувстват болката. Дори не става дума за милионите европейски граждани, които зависят от Modus vivendi на „коварния Албион"*.

Твърдението, че Brexit е чисто британски проблем, е нечестен и опасен аргумент. Разводът никога не е прост въпрос, както се казва - за тангото винаги са нужни двама. В Брюксел изглежда никой не поема отговорност за загубата на Обединеното кралство: Мишел Барние договори справедливо споразумение с Тереза Мей и ако то не се харесва на британския парламент, това е всичко. Това, с което ЕС трябва да допринесе за този развод, е не само законов план за споразумението за развод. Всъщност ЕС е прав, когато настоява да се регулира защитата на ирландската граница. Да се направи копромис под натиск от страна на Северна Ирландия би значело предателство спрямо Република Ирландия, най-силно засегнатата от Brexit държава членка на ЕС.

Но браковете обикновено се провалят в продължение на дълъг период от време, когато обичта се изпарява и партньорите не могат да изпълнят първоначалните си очаквания - или мечти. Въпросът, който представителите на ЕС трябва да си зададат, е: Защо британците се отказаха?

Dnes.bg