Бюджет 2018 - среднощни спорове, бойкот и много въпросителни

2018 г. е много важна година за развитието на България. Кризата в световната икономика отмина окончателно, но на хоризонта се задават нови проблеми, които могат да провокират нов икономически колапс. Докато това се случи, защото вероятността да се случи нещо подобно е призната от водещите икономисти в света, трябва да се вземат мерки. 

Става дума за осигуряване на икономически ръст, привличане на инвестиции и технологично обновление на производството, където това е възможно. Освен това, трябва да се води и разумна социална политика, тъй като оставаме най-бедната страна в ЕС, с нарастващ брой пенсионери и доходи, далеч от средно европейските. 

Икономически ръст в необходимите на страната проценти е възможен при запазване на данъчната и осигурителна тежест, мотивиране на бизнеса да инвестира в разширяване на дейността си и осигуряване на подходящ бизнес -климат за нови инвеститори. 

Какви са реалностите в тази посока на предлагания бюджет 2018? В своите мотиви, Министерството на финансите обявява, че след като от 1 януари 2018 година се вдига размера на осигурителната вноска с 1 процентен пункт, друго такова действия няма да има до 2020 година. Дори това да бъде изпълнено, вдигането на вноската вече натоварва бизнеса с допълнителна финансова тежест. Като добавим и увеличението на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се българи до 510 лева догодина и до 610 лева през 2020 година, ще видим, че става дума за немалка допълнителна тежест върху работещите българи. 

Увеличава се осигурителната тежест и на други категории-земеделски стопани и тютюнопроизводители. И въпреки всички тези увеличени приходи, бюджетът е предложен с дефицит, тоест разходите на правителството ще надхвърлят приходите. Това не е необичайно, необичайното е,че става в условията на възходящ тренд на икономиката и икономически ръст. Въпросът тук е-а какво ще правим при една евентуална нова икономическа криза, като тази от 2008-2009 година? 

Този въпрос със сигурност може да се зададе и към планирания подход на финансовото министерство към държавния дълг. Според Министерството на финансите, управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. 

Прогнозира се намаление на държавния дълг от 22,3% от прогнозното ниво на БВП към края на 2018 г. до 20,0% от прогнозния БВП към края на 2020 г. Но веднага след това се казва, че за периода 2018-2020 г. нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да се движи в диапазона от 24% до 21% от БВП. Това означава поемане на нов дълг в годините 2019-2020, вместо намаляване на съществуващия. 

Финансовото министерство е съвсем точно когато твърди, че прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60% и че това ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници. Но ако при добре работеща икономика и годишен ръст не можем да намалим дълга си, дали ще е възможно да направим това при други икономически обстоятелства? 

България е изправена пред сериозно предизвикателство през 2018 година. Ако страната не постигне реален икономически растеж от поне 3%, не вдигне обема на чуждестранните инвестиции извън средствата, идващи по оперативните програми на ЕС и не осигури подходяща бизнес-среда, следващите години ще са трудни за всички-правителство, бизнес и пенсионери.