Захариева: Просперитетът на Западните Балкани е просперитет за България

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева заяви, че очаква следващата седмица в парламента да бъде внесен за ратификация договорът за добросъседство с Македония. Процедурата по съгласуване е вече към своя край, уточни тя по време на днешното съвместно заседание на комисиите по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и на външните работи.

Захариева приветства, че Албания е признала правата на малцинствата, включително и на българското, което е изпълнение на едно от условията за евроинтеграцията на страната.

„България не може да просперира, ако Западните Балкани не просперират и не са демократични“, заяви още Екатерина Захариева. По думите й Европейският съюз на различни нива, включително и на ниво председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, е потвърдил, че евроинтеграцията на Западните Балкани е негов приоритет. Според нея недостатъчният напредък на Западните Балкани е една от причините Брюксел да обърне по-голямо внимание на региона.

Захариева посочи, че благодарение на усилията на България останалите страни-членки са се ангажирали много по-силно с тази политика и ще продължат да я следват по време на своите председателства на ЕС.

Според нея България трябва да бъде по-амбицирана при даването на експертна помощ по отделни сектори и министерства на страните от Западните Балкани, за да напреднат по пътя на евроинтеграцията. Тя смята, че средствата от предприсъединителните фондове трябва да бъдат насочени в борбата срещу безработицата, за образование и подобряването на положението на самите граждани.

Ръководителката на българската дипломация направи преглед за напредъка по пътя на евроинтеграцията на всяка от западнобалканските държави.

В хода на последвалия след изказването й дебат Ангел Попов от Министерството на транспорта се спря на инфраструктурните проекти в региона, по които България е страна. В железопътния транспорт по-специално той обяви създаването на нов коридор за конкурентни товарни превози – Алпийско-Западнобалкански, който ще започне от австрийския град Залцбург, ще мине през Словения, Хърватия, Сърбия, България и ще свърши на границата ни с Турция.

За коридор 8 той каза, че по него са подписани най-много споразумения на всякакво ниво, но е направено малко. Той посочи усилията на Република Македония в изграждането на отсечки от коридора на нейната територия, като в момента се проучва последната отсечка до границата с България, с чието изграждане ще се свържат двете железопътни линии.

В хода на дебата бе повдигнат и въпросът за българските малцинства в някои от страните на Западните Балкани. Нито за момент въпросът с българското малцинство в Сърбия не е свалян от дневния ред в отношенията с Белград, увери зам-министърката на външните работи Емилия Кралева.

Тя изтъкна това в отговор на въпроса дали българската страна полага усилия да се превърне защитата на българското малцинство в страните от Западните Балкани в политика на целия Евросъюза. Въпросът бе зададен от проф. Петьо Хаджиев, председател на Движението „Защита на гражданите и държавата“. Той конкретизира, че българи има не само в Босилеград и Цариброд, но в Ниш, Враня и Лесковац. Въпросът му бе посрещнат с ръкопляскания.

„ЕС няма собствена и отделна политика по малцинствата, по принцип тези въпроси са делегирани и се разискват предимно в Съвета на Европа и в някои други институции, където има специфични звена по темата“, отговори Емилия Кралева.

Тя добави, че България е активен участник в тези международни организации и оцени като особено важно постижение е признаването на българското малцинство в Албания.

„Относно Сърбия може да ви уверя, че нито за момент темата за нашето малцинство не е сваляна от дневния ред, тя присъства, включително и в процеса на преговорите. Дори някой може да ни упрекне, че твърде много залагаме към тази тема, но ние винаги сме поддържали тази позиция и тя винаги е била поставяна като едно особено важно за нас изискване в този (преговорен) процес“, отбеляза Емилия Кралева.

БГНЕС