Политолози: Добре е, че имаме правителство

Това, че имаме правителство, е добра новина, коментираха пред БТА политолози по повод на новия кабинет на България. Според тях при вариант "предсрочни избори" не е ясно дали не би се възпроизвела същата ситуация, а в същото време биха се отложили важните въпроси. Политологът Димитър Ганев от "Галъп" коментира, че предвид създалата се атмосфера на консенсус и съгласие по всичко личи, че правителството в краткосрочна перспектива ще бъде стабилно, тъй като се ползва с парламентарната подкрепа на четири политически сили. Тази атмосфера обаче може да е привидна, защото при първите по-сериозни трусове и предизвикателства, с които ще се сблъскат управляващите, този консенсус и това съгласие могат да започнат да изглеждат по по-различен начин, посочи той. Според него самата парламентарна подкрепа е много крехка, защото два от субектите, които подкрепят кабинета, фактически са коалиция от няколко партии. Между тях могат да се появят противоречия, което да ерозира парламентарната подкрепа, смята политологът. Затова според него най-голямото предизвикателство за това правителство ще бъде да си гарантира през цялото време парламентарната подкрепа. Ганев е категоричен, че със сигурност по-добрият вариант е бил да се състави правителство и да се направи опит да се разреши политическата криза. Още повече, че пред България стоят много сериозни предизвикателства, свързани с актуализацията на Бюджет 2014, приемането на Бюджет 2015, казуса с КТБ, реформите в редица сектори, посочи той. Имахме нужда от стабилно, нормално правителство и работещ парламент, коментира политологът. По думите му не е ясно дали едни нови парламентарни избори биха дали много по-различна парламентарна конфигурация, но със сигурност щяха да ни забавят с още два-три месеца и да има проблеми с приемането на бюджета за 2015 година. Политологът Даниел Смилов коментира, че е рано да се говори за продължителността и стабилността на кабинета и хората, които правят такива прогнози, не стъпват на ясна методология. Имаме нещо ново, което за първи път се случва в нашия контекст - сложен парламент, управляваща коалиция от две партии, с подкрепа на още две, едната от които участва с министър, а другата подкрепя програмата. Това е сложен формат както на парламентарна подкрепа, така и на правителствено участие, посочи Смилов. По думите му много зависи как на практика ще тръгне реално работата на новото управляващо мнозинство и на правителството и как ще започне да работи този механизъм с вземането на консенсусни решения. Смилов смята, че механизмът по принцип е добър, защото ще води до споделяне на отговорност. Освен това всички партии, които ще участват в този формат, знаят от самото начало, че зависят от всеки един от останалите. В този смисъл има условия за възникване на позитивно взаимодействие, но ще трябва доста търпение, доста зрялост, изработване на политическа култура на коалиционно поведение в движение, коментира политологът. Затова според него компромисът ще е в основата на вземане на решения. Най-важното е това да не са компромиси, които да повдигат морални проблеми и да провокират отново целия дебат за задкулисни връзки между партии, бизнесгрупи и интереси, смята той. Ако обществеността види или припознае някакъв такъв тип връзки, реакцията ще бъде бърза и правителството ще загуби своята легитимност, предупреди политологът. Той смята, че е добра новина избирането на правителство и посочи, че това е била по-добрата опция, отколкото отиването на нови предсрочни избори. Нямаше гаранция, че нов вот ще доведе до по-различно разпределение на политическите сили. Много вероятно беше проблемите да се отложат с още три-четири месеца, да се задълбочи кризисната ситуация в редица сектори и накрая да се окажем в изходна точка с един парламент, който не се отличава много от сегашния, отбеляза политологът. Петър Николов от Института по дясна политика също е на мнение, че е добра новина това, че имаме кабинет. Още по-добро е, че е дясно-центристки кабинет, посочи той. Настроенията на обществото след провала на правителството на Пламен Орешарски бяха за дясно управление, така че не само че се стабилизира държавата, а и отговаря на обществените очаквания, отбеляза анализаторът. Първото голямо предизвикателство пред кабинета според него ще бъде да се запазят доверието и единството между партньорите, тъй като виждаме, че някои от субектите вътре са практически коалиции с много участници. Второто е да започнат реални реформи. Реформи ефективно не могат да се правят, ако една власт не е стабилна, допълни той. Николов отбеляза, че от ГЕРБ са направили изключителен жест към останалите партии и Бойко Борисов практически се е нагодил към претенциите на всички. Така че има голям стремеж към постигане на стабилизация, посочи той. Зависи, разбира се, от конкретни управленски решения - проблемите в енергетиката, проблемите около КТБ ще повлияят много върху това какво се случва оттук нататък, смята Николов. Ако действа успешно, правителството ще се стабилизира и може да изкара мандата си, ако се превърне в правителство, което съществува заради самото себе си, без да има някаква визия какво прави, според мен самият Борисов ще предизвика нови избори, тъй като няма интерес името му да се свързва с нещо подобно, посочи Николов, като отбеляза, че Борисов вече е в уникалната позиция да е единственият български политик, повторил мандат като премиер след 1989 г.