Еманюел Макрон. Снимка: Reuters
Еманюел Макрон отиде вчера във Версайския дворец и провъзгласи френска революция. За тези, които са запознати с френската история, това съпоставяне на място и идея беше пълно с ирония. Речта на френския президент пред новоизбраното Национално събрание и Сената обаче е нещо, което има значение тук и сега, не просто в самата република, а в Европа, също и във Великобритания, пише в. "Гардиън" в редакционна статия.
В определено отношение обръщението на Макрон беше познато за тези, които са изучавали неговия възход. Имаше малко нови политически ангажименти. Тези, които пое той, бяха познати от кандидатпрезидентската му кампания - те включваха намаляване на състава на Националното събрание и други държавни органи плюс, което е важно, отмяна по-късно тази година на наложеното след нападението в "Батаклан" извънредно положение. Повече подробности ще има, когато днес френският министър-председател Едуар Филип очертае законодателната програма на правителството.Целта на Макрон вчера обаче беше не да омаловажи ролята на Филип, а да зададе тон и да отправи послание. Разликата между речта на президента и тази на министър-председателя е като разликата между речта за състоянието на съюза в САЩ (Макрон възнамерява да изнася подобна реч на всеки 12 месеца) и началото на обсъжданията по речта на кралицата във Великобритания.
Президентът и неговата нова партия спечелиха много мандати (макар и на избори със сравнително ниска избирателна активност), а Макрон е решен ясно да покаже от самото начало своите реформаторски намерения и сериозност. Това, че той обещава "истинска революция" на ценностите и подходите в страна, която, както той каза на друго място в речта си, толкова често не успява да се реформира, показва мащаба на задачата, която си поставя.
Необходимо беше той да направи това, защото според ново проучване 69 процента от французите мислят, че Франция е в упадък (това обаче е подобрение в сравнение с миналогодишното проучване, в което този дял беше 86 процента). Но Макрон умишлено представи нашироко своето патриотично виждане.Тереза Мей основава своето виждане за "глобална Великобритания" предимно на търговския потенциал на страната, а Макрон спомена, освен всичко друго, френските писатели, художници и музиканти, които "поставят политиката на правилното й място, като ни дават да прогледаме отвъд ежедневните неща до място, което придава величие, красота и дори трагизъм на човешкото състояние".
Това обаче бяха основите на обръщение, което беше много явно прогресивно, с Франция в центъра на "един нов глобален хуманистичен проект", а също и много явно европейско. Макрон е в съзвучие с френското обществено мнение, което решително се настройва против политическата класа в страната. Но той не отрече, че ЕС също се нуждае от реформа и е прекалено бюрократичен. Той атакува неговата "тирания на програми и календари", на която според него е реакция Brexit-ът. Но настоя, че европейското виждане за социална справедливост и хуманистични ценности може и трябва да бъде съживено пред лицето на екстремистката заплаха. Тези думи накараха депутатите да станат на крака. Посланието, че Франция се завръща, трудно можеше да се пропусне.Трудно е също така да се пропуснат отгласите и контрастите от другата страна на Ламанша. Както Франция, така и Великобритания по различни начини са страни в исторически упадък и отричане.
Но те търсят доста различни пътища за излизане от своите кризи. Франция избра Макрон, зае се с прогресивна реформа и се закотви в една реформирана Европа, а Великобритания гласува за Brexit, преизбра едно пострадало консервативно правителство и сега се стреми да се откъсне от европейските правила, ценности и хора.Великобритания има отслабен министър-председател, а Франция има президент, който изглежда е избрал за свой модел величествения стил на Шарл де Гол, но преследва цел, която се стреми да бъде едновременно възвишена и практична. Опитът на Мей за силно ръководство в следването на антиевропейска политика се разбива на пух и прах. Проевропейската версия на Макрон оцелява и процъфтява, поне засега. Контрастът е отрезвяващ.
/БТА/
Четете още:Германия е голяма цел за кибершпионаж и атаки, според доклад