Снимка: архив, Reuters
Надеждите към Еманюел Макрон са огромни: той трябва да спаси не само Франция, а и целия ЕС. Това обаче би могло да стане само с помощта на Германия. Ето защо канцлерът Меркел трябва да му подаде ръка, пише Дойче веле.Трябва да си храбър човек, за да отпразнуваш победата си на президентските избори във Франция точно под звуците на европейския химн. Едва ли ще се намерят много други държавни и правителствени ръководители, които да го сторят. Еманюел Макрон обаче го направи - новоизбраният френски президент, който дава надежди на мнозина.
Не само във Франция, а и в цяла Европа хората разчитат на 39-годишния инвестиционен банкер, наричан "дете-чудо" в политиката, "френския Обама", "френския Трюдо" и как ли още не. Няма да е лесно да се изпълнят високите очаквания, както каза той самият.
Време е за "Меркрон"!
За изтерзания от кризи ЕС определено е добра новина, че кормилото във Франция сега поема точно човек, който притежава същата енергия и същата харизма като бившия американски президент и като сегашния канадски премиер. От тази магия на новото начало сега трябва да се възползва най-вече германското правителство.Време е поръждясалият германско-френски локомотив да се стегне и да се изкара от европейското депо. След еврокризата, след Brexit-а и на фона на тенденциите към ренационализация в Полша, Унгария и други страни-членки сега ЕС спешно се нуждае от свежи идеи.А те могат да дойдат тъкмо от Еманюел Макрон, който е убеден както в откритостта на Европа, така и в нейната иновативна сила. По това той много прилича на германския канцлер Ангела Меркел.
Време е значи за "Меркрон", т.е. за възобновяване на тясното сътрудничество, каквото в известни периоди съществуваше между Меркел и Саркози. След ерата "Меркози" дойде времето на "Мерколанд" - сътрудничеството между канцлерката и президента Оланд, което в началото потръгна много добре. После обаче Оланд се провали: не му стигнаха сили да се наложи в Европа, във Франция не го обичаха, от реформите му нищо не излезе. Формално Меркел и Оланд крачеха рамо до рамо, но същински импулси за ЕС нямаше.Германия поема лидерството в Европа като "хегемон пряко волята си", както писа британското списание "Икономист". А Франция просто е прикачена към локомотива и използва тягата му. Това положение може и трябва да се промени, стига суперумният новак в Елисейския дворец да получи подкрепа. Защото на Макрон ще му бъде много трудно да прокара във Франция икономическите си реформи.
Тъкмо поради това, ако е възможно, ЕС и Германия не бива да му поставят препятствия. По-нататъшното развитие на валутния съюз например сигурно ще предизвика гигантски напрежения, понеже визиите на Макрон в това отношение са много по-амбициозни, отколкото тези на германския финансов министър Шойбле. Макрон пледира за европейски министър на икономиката със собствен бюджет, за държавни инвестиционни програми и за съвместно поемане на рисковете. А такива планове са трудно осъществими с настоящия правителствен екип в Берлин. Но и в Германия скоро ще има избори, а Волфганг Шойбле едва ли ще остане министър за вечни времена.
dnes.bg
Четете още:
Коментари