Варна 12°
fallback
Икономика
09:06 | 18 август 2016
Обновен: 18:39 | 2 ноември 2024

Българинът задлъжнял с 51 млрд. лв. към банки и бързи кредити

Необслужените бързи кредити намаляват, показват данните на БНБ

По материала работи: Пламен Янков

Българските домакинства и фирми дължат общо 51 млрд. лв. на банки и фирми за бързи кредити, показват изчисления на "Монитор" на база данни на Българската народна банка (БНБ) към края на юни. 

 

От тази сума 2,355 млрд. лв. са кредитите, изтеглени от небанкови финансови институции, което е най-високото ниво от края на март 2009 г., когато кредитите са възлизали на 2,495 млрд. лв. Пикът им е към 31 декември 2008 г., когато общият обем е бил 2,819 млрд. лв.

 

В сравнение с второто тримесечие на миналата година лесните пари, които са изтеглени, се увеличават с близо 308 млн. лв. През първите три месеца на 2016 г. сумата е била с 88,7 млн. лв. по-малко – 2,266 млрд. лв. 48,677 млрд. лв. пък са изтеглени от банковите трезори.

 

За три месеца сумата се е увеличила с над 544 млн. лв. Година по-рано обаче парите са били с 568 млн. лв. повече, или 49,245 млрд. лв.

 

Според статистиката на БНБ, размерът на необслужваните бързи кредити намалява за трето поредно тримесечие. Преди година обемът на т.нар. лоши кредити е бил в размер на 466,7 млн. лв. В края на юни сумата вече е 433,5 млн. лв.

 

Традиционно домакинствата са най-големите потребители на бързи кредити, като техният дял от общите вземания възлиза на 77,8% в края на юни 2016 г. Преобладават потребителските кредити, които са за 1,588 млрд. лв. към края на второто тримесечие на годината. На годишна база заемите за покупка на стоки се увеличават с 290,6 млн. лв.

 

Размерът на жилищните бързи заеми намалява с 30,8% на годишна база до 132,6 млн. лв. Според срока на кредитите преобладават заемите с матуритет над 5 години.

 

Техният дял е 33,6% от всички бързи кредити, като е увеличават с 8,4% на тримесечна и с 25,3% на годишна база до 791,2 млн. лв., допълват от БНБ.

 

По отношение на размерите на изтеглените кредити от банките най-често прибягваме до трезорите, за да теглим суми между 25 и 50 хил. лв. Само за три месеца броят на тези заеми се е увеличил със 102 хил. През второто тримесечие на годината сънародниците ни са изтеглили 3,655 млрд. лв. от трезорите като сумите са били от 25 до 50 бона. На годишна база изтеглените пари се увеличават със 141 млн. лв., или с 4%.

 

Данните показват още, че най-много теглим заеми до хилядарка. Общият брой на тези кредити е над 1,287 млн., а общата им сума – 430 млн. Спрямо юни на миналата година сумата е намаляла с над 12 млн. лв.

 

На второ място се нареждат изтеглените заеми за суми от 1000 до 2500 лв. - 423 хил. броя. 275 хил. пък са кредитите от 2500 до 5 хил. лв.

 

Големите кредити – над 1 млн. лв. също се увеличават. Техният брой в края на първото тримесечие на 2016 г. е бил 77, а през юни вече са 82. Общата сума, която ще трябва да върнат длъжниците, е 151 млн. лв. За една година парите са се увеличили с над 8 на сто или 11,5 млн. лв.

 

При фирмите се оказва, че те също най-често са търсели кредити до 1000 лв. Тези заеми са над 43 хил. за обща сума от близо 7 млн. лв.

 

Данните показват, че към края на шестия месец на тази година фирмите са получили финансиране от трезорите за общо 30,501 млрд. лв., разпределени в 138 хил. заема. На годишна база броят им се увеличава с 1,3%.

 

Изтеглените от търговци заеми за над 1 млн. лв. възлизат на 22,099 млрд. лв., като се регистрира спад от близо 2 на сто в сравнение с периода април – юни на 2015 г. Броят им е 4694.

 

За периода април – юни нефинансовите предприятия са имали по-голяма нужда от суми в размер от 100 хил. до 250 хил. лв.

dnes.bg

 

Четете още БНБ: Банковата система остава добре капитализирана

Автор на статията:
Пламен Янков
0 коментара
fallback
fallback