След години борба да получат по-голяма автономия, като например да извършват търговска дейност или да разкриват свои структури в чужбина, университетите най-накрая са на път да се сдобият с редица свободи. В сряда вечерта депутатите от просветната комисия одобриха на първо четене за час и половина 5 законопроекта за промени в Закона за висшето образование, внесени от МС и от различни народни представители, пише в днешния си брой вестник „Сега“.
Част от промените дават мечтаната свобода на вузовете. Одобрените текстове ще променят драстично системата и защото предвиждат държавата да ограничи безразборния прием във висшите училища, като въведе защитени специалности и финансира с предимство тези, за които има недостиг на пазара на труда.
Най-радикални са промените, предложени от министерството на образованието и от депутата от АБВ Борислав Борисов. Докато законопроектът на МОН е пуснат за обществено обсъждане още от юни т. г., този на проф. Борисов бе внесен в парламента на 15 септември и приет автоматично на 16-и без сериозни дебати. Според него вузовете занапред ще могат да развиват производствена и търговска дейност, свързана със стопанската реализация на създаваните от тях научни продукти.
Сега те имат право на научно-производствена, художественотворческа, спортна и здравна дейност. От мотивите не става ясно дали това означава, че висшите училища ще имат право да откриват търговски дружества по Търговския закон и да участват с тях в смесени фирми.
В законопроекта не е уточнено как точно ще се вземат решенията, свързани с търговската дейност, и какъв контрол ще има върху нея. Години наред в закона липсваше подобна възможност именно заради опасения, че ще настъпи безконтролен академичен алъш-вериш. И в момента университетите имат право да се сдружават с други юридически лица, но по реда на закона за задълженията и договорите. Борисов е бивш ректор на УНСС.
На вузовете се дава право да разкриват свои образователни структури в други държави - нещо, за което отдавна настояват от Съвета на ректорите и което би увеличило печалбата им. Такова право и сега съществува в закона, новото в текстовете на проф. Борисов е, че уточняват кои вузове може да разкриват подобни структури зад граница - тези с оценка от акредитацията между 6 и 10. По негова идея депутатите разрешиха на висшите училища да предоставят образователен франчайз в чужбина. Дефинирано е, че въпросното "изнасяне" на вузове ще може да се предоставя само на акредитирани по законодателството на съответната държава висши училища, при което не по-малко от 80% от обучението в чужбина се извършва по учебните програми на българския вуз. Той пък следва да предостави поне 50% от преподавателите и да издава дипломи.
И проектът на Борисов, и този на МС, предвиждат един преподавател да може да участва в акредитацията само на един вуз (при два в момента). И двата проекта предлагат отпадане на 5-те процента ограничение пред платения прием в университетите. Предложението на кабинета обаче върви заедно с премахване на пълната свобода на вузовете да определят приема в съответните специалности.
МС занапред ще приема списък на приоритетните професионални направления, в които има недостиг на кадри, както и на защитени специалности, които не се радват на голям интерес сред студентите, но са важни за страната от социално-икономическа гледна точка. За тези специалности държавата ще може да отпуска бройки по свое усмотрение, дори ако това противоречи на решението на съответното висше училище. Извън тези направления приемът във всички специалности ще зависи от 4 показателя - оценката на учебната и научната дейност, реализацията на завършилите, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и предложенията на съответния вуз. Така на теория е възможно в направления със свръхпредлагане на кадри да има нулеви години или приемът, финансиран от държавата, да бъде силно намален. От МОН вече обявиха, че вероятно 50% от държавните вузове, обучаващи в професионално направление "икономика", ще бъдат орязани от субсидия за него. Очаква се масово свиване на държавното финансиране да има и при специалностите "право" и "администрация и управление".
Проектът на Петър Славов от РБ, който също бе одобрен от депутатите, предвижда ректорите и техните заместници вече да се избират измежду членовете на научно-преподавателския състав. Той въвежда и задължителни изисквания пред заемането на ръководни длъжности - за ректори - 10 г. трудов стаж по основен трудов договор с висшето училище като доцент или професор, за зам.-ректори - 9 г. стаж, а за декани или директори на филиал и колеж - 7 г. стаж.