Неравенствата водят до изключително тежки социални последици, а единственият начин неравенствата да се намаляват е чрез данъчната система. България категорично трябва да се върне към прогресивната данъчна скала, но това не се случва, защото подръжниците на сегашната плоска система са лишени от морални ангажименти.
Тази позиция изрази пред БГНЕС проф. Духомир Минев, който взе участие в организирана от Съюза на българските икономисти (СИБ) дискусия посветена на прехода от плосък данък към прогресивна скала за облагане на доходите на физическите лица.
Водещи икономисти от четири български университета и Българската академия на науките се събраха, за да коментират законопроекта на БСП за отмяна на плоския данък и предложената от депутата Румен Гечев и колегите му прогресивна петстепенна скала. На срещата присъстваха председателят на СИБ проф. Кръстьо Петков, проф. Андрей Захариев, проф. Румяна Нейкова, доц. Димитър Нинов, проф. Марин Нейков и други. "Въпросът дали България да има прогресивна или плоска данъчна скала не е икономически, нито юридически. Проблемът е социален или дори транснаучен - трябва да имаме морал. Всички поддръжници на сегашното статукво са лишени от морални ангажименти", обясни проф. Духомир Минев.
Данъкът със сигурност трябва да бъде прогресивен, но има група хора, които защитават криворазбрани интереси, категоричен бе той. Въпросът е решен отдавна от великолепни изследвания за степента на неравенство в доходите и социалните последици от това неравенство, посочи професорът. Социалните последици са изключително тежки - наркомания, престъпност, смъртност и така нататък. "Как се намаляват неравенствата? Естествено чрез данъчната система. Когато тя не намалява неравенствата й произвеждат такива убийствени ефекти, какви са тези хора, които прилагат такава данъчна система?", попита Духомир Минев.
Според него хората, които защитават плоската данъчна система дори не трябва да се споменават, защото са "професионални измамници" и не трябва да се легитимират. Аргументите им са невалидни, а често са съзнателно изкривени, категоричен е професорът. Един от най-абсурдните "аргументи" касае чуждите инвестиции, дошли у нас благодарение на плоския данък. "Най-важният въпрос е какъв е ефектът от тези инвестиции - говори се за нови работни места и растеж, но това не е вярно. Най-често се случва това, което се случва с американските централи в Маришки басейн - извлича се национален доход", обясни той.
По-голямата част от идващите у нас чужди инвестиции са "хищнически", категоричен е професорът. Те не идват, за да създадат просперитет, а за да извлекат дивиденти и печалби за себе си. Според Духомир Минев нормални инвеститори не се привличат с плоски данъци - с тях се привличат само "хищници". Държави като Китай и САЩ имат огромни чужди инвестиции, но там данъчната система не е такава, даде за пример за той.
Плоска система ползват няколко страни в света, но никъде няма необлагаем минимум, както у нас. "Това е просто зверство. Тук няма икономически аргументи, въпросът е дали сме човешки същества или някакви бозайници", коментира той.
Предлага се въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата. Над минималната заплата до 1000 лева данък ще бъде в размер на 10% за горницата. На практика това означава, че хората с доходи до 1000 лева ще заплащат 10% само за сумата, която надвишава размера на минималната работна заплата. 17% ще бъде данъкът за хората с доходи от 1000 до 2000 лева, 22% за тези между 2000 и 5000 лева, 25% за доходите от 5000 до 10 000 лева и 27% за лицата с доходи над 10 000 лева.
Важно е да се отбележи, че съответният данък е само за горницата над определените в скалата стойности. Това означава, че при например при доход от 2500 ще трябва да заплатим 10% за доходът от размера на минималната заплата до 1000 лева, 17% за парите от 1000 до 2000 лева и 22% за средствата от 2000 до 2500 лева.
На днешната среща Румен Гечев за пореден път обяви, че няма развита страна, която да е станала такава с плосък данък.
Авторът на прогресивната скала, предложена на Народното събрание, е категоричен, че тя ще доведе до приходи от около 130 до 300 млн. лева в държавния бюджет. Косвеният ефект пък ще бъде повишено потребление, тъй като най-бедните хора не пестят, а веднага инвестират своите пари в храна, дрехи и т.н., което от своя страна ще раздвижи икономиката.