Варненски океанолози: Добивът на вълнова енергия може да привлече инвеститори

Мощността на т.нар. ветрови вълни пред Варненския залив не е толкова голяма, колкото в океана, но смятам, че би могла да привлече вниманието на инвеститорите към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Това заяви за „Черно море” доц. д-р Николай Вълчев от Института по океанология към БАН във Варна. Под негово ръководство екип океанолози проведе изследване на енергийния потенциал на морското вълнение в Черно море и района на българското крайбрежие, което беше финансирано от фонд „Научни изследвания”. Най-високото количество енергия в средногодишен план е между 3-3,5 квтч на метър в дълбоководната акватория в югозападната чaст на Черно море, където трудно биха се монтирали и поддържали съоръжения на ВЕИ. Близо до брега това количество е по-ниско от 1 квтч/м, което не е толкова много, но може да се окаже рентабилно, сочат резултатите от приключилото изследване в шелфа пред варненското крайбрежие. Изследванията за потенциала на вълновата енергия са проведени в точка на около 20 м дълбочина. Там най-голяма (около 6000 часа) е продължителността на действие на вълните с височина, по-малка от 1 м. Количеството на вълновата енергия зависи не само от средната височина на вълната, но и от нейния период. С приближаването към брега енергията й намалява поради триенето с дъното, разрушаването на вълните и други фактори. Затова избрахме тази зона, която е сравнително отдалечена от брега. Сумарната мощност на енергията на всички вълни там е оценена на 0,7 квтч/м, обясни доц. Вълчев. Вълните с височина над 3 м са нерентабилни не само заради тяхната малка повторяемост, но и поради факта, че те са щормови и могат да бъдат опасни за целостта на трансформиращите съоръжения на ВЕИ, допълни той. По неговите думи Световният океан представлява огромен резервоар на енергия. Тя може да се добие от вълните, приливите, теченията и др. Сред тези възможности може би най-голямо предизвикателство представлява добивът на вълнова енергия. Тя има ключова роля за задоволяването на световните нужди от ВЕИ, категоричен е океанологът. Вълновата енергия е в изобилие, и то в много по-голяма степен от ветровата или слънчевата, макар че не е толкова лесно прогнозируема, колкото примерно приливната енергия. Постоянството на потока на вълновата енергия позволява нейната пряка и надеждна интеграция в електропреносната система. Освен това вълновата енергия е рентабилна, защото вълните предлагат много по-голяма плътност на енергията, което позволява добива на по-висока мощност от по-малка повърхност, допълни доц. Вълчев.
Специално в Черно море се очертават две зони - едната с доста нисък енергиен потенциал на вълните (в източната му част) и другата с почти 2 пъти по-висок потенциал, който се колебае между 3,5 квтч/м в открито море и около 1квтч/м в крайбрежните части, в която попада и част от българската акватория, каза още океанологът. Според него традиционно се смята, че вълните в западния шелф на Черно море имат особено висок енергиен потенциал. Инвеститорите на ВЕИ най-вероятно биха се заинтересували от зоните с по-ниски вълни, чиято височина не превишава 3 м, тъй като те са по-често срещани и имат по-големи енергийни запаси, допълни доц. Вълчев.

Възможността за извличане на енергия
от морските вълни е интригувала хората от векове. Въпреки че първите концепции датират отпреди 100 години, едва през последните около 30 г. са предложени осъществими схеми за добив на енергия. Причината е, че морските вълни представляват проявление на процеси, които са случайни, нерегулярни и нелинейни, което затруднява добива на енергия от тях. Затова познаването на статистическите характеристики на локалния вълнови климат е задължителен елемент от оценката, която могат да направят инвеститорите във ВЕИ. Точно тази задача си е поставил екипът от океанолози, оглавен от доц. д-р Николай Вълчев, който направи оценка на енергийния потенциал на вълните пред варненското крайбрежие. Сега остава инвеститорите на ВЕИ сами да си направят сметката.

Стефан Денков