Херпес зостер вирусът принадлежи към семейството на херпесните вируси (от гр. herpes – пълзящ). Характерно за инфекцията е, че тя е силно заразна – до 90% от контактните развиват варицела (при първа среща с вируса), а при 10-20% от преболедувалите инфекцията се реактивира с развитието на херпес зостер.
Водеща специфична характеристика на херпесните вируси е способността след преболедуване да остават в латентно (скрито), но продължително носителство. При определени състояния е възможно да настъпи реактивиране на инфекцията и съответно развитие на съответната клинична картина. Вирусът се предава от човек на човек, като входна врата за навлизане в организма са горните дихателни пътища и конюнктивата. Механизмът на предаване е въздушно-капков (инхалация на аерозоли от инфектирани секрети при говор, кашляне, кихане) и контактно-битов от непосредствено заразени предмети. Вирусът е слабо устойчив и бързо загива извън организма.
Попаднал в организма, той се размножава и чрез кръвта достига до лимфните съдове, слезката и черния дроб. От тях той преминава отново в кръвта и достига до кожата и лигавиците, където води до появата на обрив.
От кожата по сетивни нервни влакна, вирусът достига до структури в гръбначния мозък, където остава в латентно състояние – под формата на носителство, без да може да бъде елиминиран от имунната система.
При някои състояния или заболявания е възможно реактивиране на вируса. В повечето случаи това се става години и дори десетилетия след първата среща с него. Активиране на вируса може се наблюдава често по време на острата фаза на някаква друга инфекция, както и при обострянето на някои хронични заболявания. Наличието на стрес, както и недохранването също са предпоставки за реактивиране на вируса и съответно развитие на херпес зостер.
Пациенти с рак, както и имуносупресираните (с потисната функция на имунната система), също са предразположени към по-честа изява на вируса. Причината за намалената имунна резистентност могат да бъдат някои инфекциозни причинители – ХИВ вирусът, причиняващ СПИН, терапия с имуносупресори, вродени имунни заболявания и други. Приемът на някои медикаменти също може да активира латентните вирусни огнища.
Такъв ефект е доказан при терапия с препарати, съдържащи арсенови съединения. Освен това прилагането на лъчетерапия и/или химиотерапия при някои злокачествени заболявания също може да бъде тригер за изява на херпес зостер. Научни изследвания показват връзка между повишеното количество на калций в кръвта и по-често реактивиране на херпес зостерната инфекция. Дори е един от първите симптоми.
Puls.bg