ООН: 2017 г. ще бъде най-горещата година без Ел Ниньо

2017 година е на път да стане най-горещата година, с изключение на две по-горещи години заради появата на Ел Ниньо, съобщи Световната метеорологична организация към ООН. Експертите представиха годишния си доклад, според който настоящите 12 месеца влизат в челната тройка на най-горещите години, в рамките на започналата днес конференция по изменението на климата в Бон.

Средните температури от 2013 г. до 2017 г. вероятно също ще бъдат най-високите, след като точното измерване започна преди повече от век, което представлява силно доказателство за дългосрочната тенденция към затопляне. Около 30% от населението на света сега преживява "екстремно горещи температури" поне за няколко дни всяка година. В същото време броят на уязвимите хора от потенциално смъртоносни горещи вълни се е увеличил със 125 милиона само от 2000 г. насам.

"Последните три години са и водещите три по отношение на температурни рекорди", каза генералният секретар на СМО Петери Таалас.

Досега през 2017 г. бяха регистрирани опустошителни урагани в Карибите и Атлантическия океан, като един от тях достигна и до Ирландия; смъртоносно наводнение в индийския подконтинент; хиляди сомалийци, които напуснаха домовете си поради продължителна суша.

- Най-силно засегнати са развиващите се страни -

"Много от тези събития носят очевидния знак за изменението на климата, причинено от повишените концентрации на парникови газове", посочи Таалас в изявление.

Друг доклад на ООН от минала седмица за околната среда сочи, че усилията за намаляване на въглеродното замърсяване са твърде малки и планетата ще се сгорещи още 3 градуса по Целзий до края на века. Повърхността на Земята вече е затоплена с 1 градус в сравнение с прединдустриалните нива.

„Развиващите се страни ще бъдат засегнати най-тежко от гледна точка на човешкото въздействие”, каза Ричард Бетс, професор по въздействието на климата в Met Office Hadley Center във Великобритания.

Дългосрочните тенденции в климата, проследени от СМО, показват движение в грешната посока. Концентрациите в атмосферата на основните парникови газове, причиняващи глобалното затопляне, продължават да се увеличават, като въглеродният диоксид (СО2) е 403,3 части на милион (ppm) или най-високото ниво през последните най-малко 800 000 години.

Вторият най-замърсяващ парников газ - метан (CH4) - също се увеличи в атмосферата през последното десетилетие заради бума на газовата индустрия.

- Свиване на ледените шапки -

В сравнение с нивото от 1750 г., текущите концентрации на СО2 и СН4 са съответно 1,5 и 2,5 пъти по-високи. Ледените зони на Земята продължиха да се свиват, особено в Арктика, където ледената покривка може да изчезне още през 2030 г. Дори антарктическият морски лед, който остана стабилен и дори разширен през последните години, започна да се свива от миналата година.

Световната метеорологична организация се тревожи и за световната морска среда. Океанът поглъща до 30% от годишните емисии на O2 в атмосферата. Това превръща морската вода в кисела среда, с потенциално тежки последици за кораловите рифове, аквакултурите и химията на водата.

"Преди десет години задачата се характеризираше като "избягване на неуправляемото, управляване на неизбежното", каза Крис Рапли, професор по климатология в Лондон.

В светлината на доклада на СМО, той каза: "Сега може би е по-добре да се формулира като "противопоставяне на невъобразимото”.

Днес в Бон започна двадесет и третата сесия по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. В рамките на събитието, което ще продължи до 17 ноември, ще се проведат около 400 различни мероприятия. Около 23 000 участници от 197 страни са регистрирани за участие, преди всичко представители на екологични организации и институции, енергийни компании и научни институти от цял свят.

Сред участниците ще бъдат германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон и губернаторът на Калифорния Джери Браун. Очаква се появата и на холивудския актьор Леонардо ди Каприо.

Ключова тема ще бъде създаването на единен механизъм за оценка на усилията на различните страни за борба с глобалното затопляне. Участниците ще обсъдят съдбата на Парижкото споразумение за климата, подписано на 12 декември 2015 г. Държавите, ратифицирали този документ, се съгласиха да не позволят увеличаване на средната температура на планетата до 2100 г. с повече от 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха. Сериозен удар върху сделката беше решението на американския президент Доналд Тръмп да се оттегли, защото според него документът затруднява развитието на американската икономика.

БГНЕС, АФП, ТАСС

Още по темата: Очаква ни зима с много сняг заради вулканите и ураганите по света