За Васил Левски е писано твърде много. Няма нужда да се обяснява, че това име свети със златни букви в българската история. Дали е най-великият българин, дали е най-успешният политик за времето си, защото, дори и покойник, успява да постигне целта си – Свободна България, не е толкова важно. Същественото тук е, че въпреки отминалото време Левски продължава и до днес да бъде пример за милиони българи.Не слушайте какво ви разправят черногледците, не вярвайте на душманите, които го наричат „конекрадец“. Отидете до най-близкото училище, до една детска градина, ако щете, попитайте кой е Левски и ще видите как се озаряват лицата на децата. Дори и най-малкото, това, дето не може да чете, ще намери дума, с която да опише Апостола на свободата. Ако не това пък, ще има такова, което да е чувало за Васил Иванов Кунчев.Точно 141 години изминаха от обесването на Васил Левски. За някои думата „обесване“ не звучи добре. Предпочитат да го изрекат като „безсмъртие“. Но истината е, че Левски бива екзекутиран от поробителите.Присъдата е изпълнена в околностите на София. Днес мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, където е издигнат паметникът му. Същият онзи, дето бе обран от безсрамници.В последните си мигове Апостола се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов. В изповедта си Апостола казва: "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий. „Щом свещеника се оттеглил, пашата заповяда да окачат иляма на гърдите на Левски. Тая смъртна присъда биде тутакси прочетена от пашовия главен кятипин. Героя стоеше бодърствен просред мегдана, приблизително там, дето величествено се издига паметника му. Тука по заповед на Мазхар паша свалиха оковите от нозете на Левски и Хасан чауш го поведе 20 разкрачи наляво в търнака, дето стърчеше бесилницата. Окото на Левски не трепна. След това се изкомандува закачването на Левски на бесилото от двама цигани, които с присмех люшнаха героя да продължи бабаитлъка си...Привечер Мазхар паша заповяда да снемат тялото на Левски и да го заровят там, при бесилката, след като се извърши опелото му по християнски обряд.“Това са спомените на Михаил Буботинов, публикувани в знаменитата книга на Николай Хайтов „Последните мигове и гробът на Васил Левски“.Апостола на свободата загива във физическия смисъл на думата, но духът му продължава да бъде жив и до днес. Разбира се, въпреки ранната си смърт обаче Левски успява да постигне основната си цел – Свободна България. Умишлено не споменавам „чиста и свята република“, защото напоследък се нароиха твърде много люде, които обясняват как това изобщо не сме го достигнали, как Апостола едва ли не щеше да е разочарован.Мнозина се питат и дали, ако Левски бе доживял освобождението, щеше да е доволен от постигнатото? В историята, разбира се, няма „ако“, но все пак въпреки всички трудности, въпреки неприятните моменти, България постига своята свобода и политическа независимост.А оттук насетне е вече работа на народа да си подреди къщичката. Как ще го направи? Ще го постигне ли? Кога? Все въпроси, в които не бива да намесваме името на Апостола.И като стана дума за спорове, те не са никак малко и покрай последните мигове на великия българин. Според Стоян Заимов Левски казал преди смъртта си: „За едно нещо, дядо попе, ще Ви помоля, който ви пита за Дякона Левски, кажете му, че той, Дякона, за българската свобода загина“. Николай Хайтов смята, че казаното не е в стила на Апостола, тъй като не е имал навика да си служи с двойни и тройни повторения. Това се неприсъщи на Левски реторически похвати.Според друг свидетел, Дамян Богоев, Апостола се провикнал, че бил първият, но след него са хиляди. Във „Вестник на вестниците“ се появява дори информация, че Левски извикал на палача си: „Приготви се, идва овен, да го заколиш“.Славко Войнички пък твърди, че Васил Левски казал, преди да бъде обесен: „Братя българи, аз си отивам, ама и турците си отиват“. Тези „данни“ са прекалено показни, за да бъдат приписани на Левски, казва приживе Николай Хайтов. Според него най-вероятно е Левски да е казал пред поп Тодор: „Сичко, каквото съм сторил, сторих го за отечеството“. „Едно е положително: Левски е на първо място сред ония, за които може да се вярва, че в последните си мигове са плакали не за себе си, а за поробеното си отечество“, пише Николай Хайтов в книгата си за Апостола.Няма нужда да принизяваме Левски, както го правят днес някои измислени писатели и социолози, сравнявайки го с обикновен „конекрадец“. Няма и смисъл Апостола да става недостижима икона, която да ни гледа от амвона и да се сещаме за нея по празниците.Ако искаме да почетем Апостола, достатъчно е да следваме делото му!
Варна отбелязва гибелта на ЛевскиВарна ще се включи в общонационалното отбелязване на гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Ето и програмата на община Варна:10 часа – поклонение пред барелефа на Васил Левски. Той се намира на ъгъла на булевард „Васил Левски“ и булевард „Осми приморски полк“.11,30 часа – общоградско поклонение с военен ритуал и заупокойна молитва. Мястото е паметникът на Васил Левски в Морската градина.
Деян Михайлов