Тайнствен ръкопис разкрива послания на Раковски

Текстовете на революционера поставиха началото на поредица за най-ярките личности на българската история
„Където се води борба на омразата, там няма как да се съхранят ценностите на живота.“ Тези думи четем в неизвестен доскоро ръкопис на великия революционер Георги Сава Раковски, написан през май 1866 г. в Одеса. Текстовете бяха представени на беседа в Икономичекия университет. Събитието постави началото на поредица от срещи с тайнствени ръкописи, завещани от най-ярките личности на родната ни история. Инициативата е на Центъра за иновации и развитие към учебното заведение. Текстът на Раковски е намерен случайно от адвоката Христо Раев в църковен ръкопис. Той включва две философски творби на революционера, които са отпечатани във фототипно издание.
В тях се отразява и виждането на автора за състоянието на българския народ по негово време. „Принуден да живее няколко векове в духовно робство, наший народ през тези черни векове не само не можа да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и туй драгоценно наследие, което му бяха събрали по този път неговите предци“, са думите на Раковски. Той продължава - „Тази загуба не стигаше. През тези тежки векове българский народ, когато в наший век захвана да се вдига отпред очите му гъстата мъгла на дълбокото невежество, той се видя като отрязан от света, като черна сирота между другите народи, без минало, без история, без традиции“.
Текстовете са написани на един дъх
със задрасканите думи и изречения. В издадената книга те са публикувани в автентичния си вид.
„Човекът търси защита и тя е възможна, затуй човекът търси вяра в опита и в своята надежда. Безбожието, на туй могло би да се възрази като значение, няма нищо истинско, а само привидно съхранение на ценностите“, пише още в ръкописа.
Раковски оставя и послания за поколенията. Той се обръща към младите, като казва „Всеки, който влага силите за една цел, трябва да има вяра, че съществува възможност за сполука. Напълно безнадеждният не може да работи, поне не със възторг. За туй са много обширни плановете на младия човек. Животът растила се пред очите им, без да се обръща внимание на границите. Но с напредващата възраст започва сметката и сроковете стават по-къси“.
Веднага след като е бил открит ръкописът, Националната библиотека в Шумен е направила експертиза, която е потвърдила, че той датира от средата на XIX век. По страниците също
има печати на Българския революционен комитет
в Букурещ с дата 1875 г. „По това може да се прецени, че не е от ранния период на Раковски. Той е писан в края на житейския му път. Самият текст води до този извод, тъй като той не е характерен за млад човек, който тепърва се запознава с живота, а за човек, преминал през всякакви събития“, коментира пред „Черно море“ откривателят на ръкописа Христо Раев.
Едната творба носи името „Размишления върху франкмасонската същност за човещина“. Това е и основата на текста. Той излага съждения за това как един свободен зидар трябва да запази тази човещина както в себе си, така и в околните и в обществото. „Статията, свързана с франкмасонството, означава, че Раковски е преминал през всички степени на това учение, за да може да даде един завършен, пълноценен поглед върху тази материя“, казва Христо Раев.
Той разкри, че откакто бе представен за пръв път в началото на януари,
текстът е зародил спорове и е задал много въпроси
Той вече е обект на редица изследвания. Специалсти правят проучвания в няколко посоки – за произхода му, за неговото пренасяне и съхранение във времето. Тълкуват се и думите и посланията на автора, за да могат да станат част от българското духовно богатство, разказа Раев. Оригиналът се съхранява в Регионалния исторически музей в Шумен. Интерес към уникалната находка има от всички слоеве на обществото и съвсем логично най-голям е от страна на академичната общност.
Пита се обаче дали наистина е написан от Раковски
Въпреки че неговото име е под думите, като се смята, че и подписът му е оригинален. Установено е и че съдържанието е много близко до изказа на революционера. „Колкото учени, толкова и мнения“, казва Раев.
Издателят на книгата Иван Даракчиев коментира, че ако се приеме, че думите не са на Раковски, то значи, че те принадлежат на друг неизвестен българин, който би бил съпоставим с революционера, някой достоен да бъде в пантеона на възрожденците.
Ръкописът съдържа още една част, която не е показана в книгата. Става въпрос за църковнославянски текстове, които представят житието на светци, които обаче са ни слабо познати и не са почитани от православната църква.
Христо Раев разказа, че планира и второ издание. В него думите ще бъдат предадени на съвременен език, за да бъде текстът достъпен за всички. В това издание ще бъдат включени и всички анализи, изследвания, хипотези и отзиви от филолози.
Представянето на творбите на Раковски в Икономическия университет постави началото на поредица, която ще разкрива тайствени ръкописи за най-ярките личности на българската история. На събитието присъстваха представители на академичната общност, местната власт, неправителствени организации, общественици и историци. За атмосферата се бяха погрижили представители на клуб „Миноносец „Дръзки“, които бяха с автентично облекло от времето на Балканските войни. Гостите бяха посрещнати с музика, благодарение на ученици от Националното училище по изкуствата „Добри Христов“.
В поредицата предстои да се представи ръкопис на български моряци, писан в периода 1900 – 1906 г. Текстовете се съхраняват във Военноморския музей във Варна.
Деница Литарска