КСНС излезе с общо становище, не признава референдума в Крим

С общо становище по отношение на рисковете пред България заради кризата в Украйна излязоха членовете на Консултативния съвет по национална сигурност. Те се обединиха около консолидирана позиция, която не срещна подкрепата само на „Атака”.
Лидерът на националистите Волен Сидеров, който напусна по средата заседанието на КСНС, продължило четири часа и половина, определи проекта на становището като "категорично неприемлив".
„България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не го признава”, прочете становището на КСНС президентът Росен Плевнелиев.
Членовете на КСНС призовават всички страни, които участват в настоящата криза да преустановят всякакви провокации и да се съобразяват с международното право.
България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и на икономическата част след провеждане на честни и демократични избори за президент.
Консултативният съвет за национална сигурност настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, в т. ч. и на лицата, принадлежащи към различните етнорелигиозни общности, сред които е и близо 300-хилядната българска общност. Кризата в руско-украинските отношения за пореден път поставя на изпитание и икономическата, и енергийна сигурност на страната.
Кризата в отношенията между Русия и Украйна поставя под заплаха и доставките на газ за България, предупредиха още членовете на КСНС.
Заради това в становището е посочено, че диверсификацията и разработването на газовите находища в Черноморския шелф са безалтернативни.
КСНС препоръчва на Съвета за сигурност към Министерски съвет и на Националния щаб за мониторинг да следят и анализират процесите, свързани с кризата, а на изпълнителната власт да предприеме действия за недопускането на нарушаването на енергийните доставки и да осигури нужния резерв, което да позволи България да преодолее евентуална енергийна криза.
В становището е посочено, че българските институции трябва да подържат диалог с българската общност в Украйна и да им оказват съдействие.
В заключение в позицията се препоръчва на правителството да защитава становището при провеждане на разговори по темата в ЕС, както и да излага рисковете пред страната.~