Един от най-обичаните от жителите на Варна храмове е единственият морски храм в България - „Св. Николай Чудотворец“. Всеки варненец има близък приятел или роднина на море, затова светията, който закриля моряците, е на особена почит в града.Догодина морският храм "Св. Николай" ще отбележи своята 150-годишнина. Той е построен през 1865 г. Стари хора са разказвали, че причината за градежа е обет, даден пред Бога и пред закрилника на моряците св. Николай.
ЛегендатаПри едно от пътуванията на варненския търговец Параскева Николау до Одеса в морето се разразила страхотна буря. Изплашеният търговец обещал, че ако той и екипажът стигнат живи до пристанището, ще вдигне черква и болница в чест на светеца. Това е другата част, която прави храма уникален - в историята на България няма друга черква, построена със средствата само на един човек. Параскева Николау повече не се върнал във Варна, но въпреки това изпълнил даденото пред светеца обещание. Той пратил средствата и упълномощил Панко Георгиев да разполага с тях, като ги похарчи за строежа на наречените черква и болница. Сега над входа на храма има мраморна плоча, върху която са изсечени следните редове:"Този храм въздигна гордостта на отечеството ни Николов благонравен син Парашкева, варненец, който и приживе, и след смъртта печели голяма слава, като облагодетелства родния си град щедро. Влез, прочее, християнино, и молейки се, изпроси и за вечнопаметния."В своето завещание варненецът определя 50 000 сребърни рубли, които да се употребят за построяването на черква на името на свети Николай. Изпълнението на завещанието започва през 1859 г., а строителят е варненският майстор Янко Констанди. Строежът продължил шест години. Не е известно кога точно е осветен храмът и кога е отслужена първата литургия. Не е документирано и кога е направен иконостасът. Единственото сигурно е, че е донесен готов в черквата, а иконите в него са дарени или реставрирани от заможни миряни.Чак през 1906 г. тук за първи път започват да служат български свещеници. Дълги години "Св. Николай" се водела гръцка черква. Изострянето на гръцко-българските отношения в града стигнали своя връх през 1906 г., когато във Варна пристигнал новият гръцки митрополит Неофит. Българите, организирани от дружество "Родолюбец", не допуснали владиката да слезе на пристанището. На следващия ден, 4 юни, била превзета и "Св. Николай". А на 9-и била отслужена първата българска литургия.Храмът дълго време не бил иконописан и стените му светели бели. Едва през 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, рисува стените и прави храма такъв, какъвто е днес. Художниците Петър Джамджиев, Петър Михайлов и студенти от Националната художествена академия повече от месец рисували стените.Храмът "Св. Николай" е единственият морски храм в България.Историята разказва, че през 1927 г. двама капитани, бивши членове на църковното настоятелство - Купов и Манолов, вземат от храма иконата на свети Николай и я отнасят на Божи гроб, освещават я и я връщат. С този акт е потвърдено окончателно званието "морски" на храма и той е записан в църковните регистри като такъв. Тук преди 9 септември 1944 г. са били чествани клетвите на варненските моряци.През есента на 2000 г. по идея на Димитър Стайков, дългогодишен механик в БМФ, и със съдействието на морските институции до входа на храма е поставен още един символ на морячеството - корабна котва. Тя е снета от кораба "Богдан", преди да бъде предаден за нарязване.Тъй като в продължение на много години – от 1961 г., храмът не е ремонтиран и обновяван, с течение на времето неговото състояние сериозно се е влошило. Това е причината църковното настоятелство и служещите в храма четирима свещеници да предприемат кампания за набирането на средства за неговото обновяване съвместно с фондация „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Набирането на средства среща обичайните трудности, което на свой ред силно затруднява и бави ремонтите. Докато през 2000 г. започват сериозните възстановителни дейности, като до момента са извършени многобройни реставрации, благоустройства и реконструкции. Възстановени са стенописите в олтарната част на храма, навсякъде са поставени нови прозорци с цветни стъклописи, изцяло е обновен и преустроен притворът, пангарът е изцяло нов и всички порти са реставрирани.В храма са изложени за поклонение частици от мощите на св. Николай Чудотворец, св. Праведен адмирал Феодор Ушаков, св. св. Преподобни Теодор и Александър Санаксарски и св. Игнатий Брянчанинов.
Великденска трагедияЕдно изключително трагично събитие бележи Великден през 1896 г. На 21 март вечерта, тогава е Велики четвъртък, в черквата "Свети Архангел Михаил"се подпалва завеса и предизвиква ужас у жените. Мъжете обаче не губят присъствие на духа - изгасят завесата, всички се успокояват и службата продължава. Но, уви, не за дълго. Ето какво пише за случая "Варненский общинский вестник" от 29 март 1896 г., брой 10: "Произшествие от същий характер се случва в гръцката черква "Свети Николай", отстояща твърде близо до "Свети Архангел Михаил". Вътрешното устройство на тази черква е по стар източен стил. Галерията била буквално пълна с жени и деца. Не се знае от кого и как се пръска слух измежду жените, че черквата гори и че градът тъй също гори. Горещина и дим от многото запалени свещи е имало горе. Лесно е можело да се помисли за пожар, а още по-лесно замаяните, задушени жени от гъстия дим и силна горещина да поверват на такъв един слух. Тъй или инак, факт е, че изведнъж се повдига една ужасна, отчаяна олелия и всички жени се спущат в гъста, безредна тълпа върху тесната стълба, за да избегат навън. Разиграва се ужасна драма. От страшния натиск изпонастъпват се и поваляват по стълбата 30 - 40 души, повечето стари жени и малолетни деца, неколко моми и неколко майки, които се помъчили да отървават децата си ... но, уви! Тълпата, като същи буен порой от живи хора, хвърля се надолу и загазва върху живи човешки тела и буквално ги претъпква и задушава в неколко минути... Когато тълпата изпразва галерията, в последната и по стълбите остават прострени повече от половин стотица мъртви и полумъртви човешки същества.Жертвите биват изнесени в черковний двор и пред ближната аптека на г-на Русева. Пръв на местото пристига г-н д-ра Басанович и енергично дава първа медицинска помощ. Пристигат и други г-да доктори. Пристигна и рота солдати и полицейски стражари, които сложиха ред и отвориха път за файтоните. Десетки файтони започнаха да заминават за Окръжната държавна болница, натоварени с мъртви и полумъртви човешки тела...На втория ден, Великий петък, по часът 4 вечерта, едно хилядно погребално шествие от 20 ковчега с безвременни покойници от всяка възраст - от 60 до 6 години - изключително от един пол - женски - премина из града за гробищата, придружено от тъжното погребално пение на духовниците." Лиляна Трънкова