„Света Петка Българска“ - най-красивият варненски храм

Oще в древността в град Варна били построени църкви и манастири, които свидетелстват за ранното християнство в този край. Те са не само молитвени домове, но и най-сигурните хранилища на светостта и християнската традиция, която не се е прекъснала и до наши дни.
До края на XIX в. във Варна има 30 молитвени дома, от които само два са български, православни. Разрастването на града налага да се помисли за изграждане и на други църкви, особено в новооформящите се квартали. Така възниква и идеята да се построи параклис в района между улиците “Миладинова”, “Раковска” и “Търновска”, днешни “Ген. Колев” и “Иван Драсов”, за увековечаване паметта на княгиня Мария Луиза по препоръка на княз Фердинанд.
“В първите дни на месец октомври 1900 г. стана известно на варненските граждани, че Варненското общинско управление подарило на католическата френска мисия дворното място, където сега е построена църквата “Св. Петка”, за да си издигне мисията църква и училище. Известието за подаряване на мястото се пръсна из града и силно възбуди духовете на варненските граждани. Гражданите по своя инициатива се събират, разменят мисли и решават да осуетят плановете на католическата мисия, като не й позволят да построи църква и училище в квартал с чисто българско православно население, макар че мисията беше оградила мястото със забити в земята дървени колове”, пише в историята на храма.
Избирането на името на църквата – „Света Петка Българска”, може би е било продиктувано от няколко съображения - че с това ще се отклонят ония християни, които отивали да се черкуват в гръцката църква “Св. Параскева”, и че борбата за мястото ще се популяризира между всички под влиянието на общоизвестната и почитана от всички св. Петка. Поръчват един каменен кръст с името на св. Петка и на 14 октомври късничко вечерта го забиват в ограденото с колове място в тази част, където се е предполагало, че ще се построи църквата.
“На 15 октомври се отслужи в “Съборната Света Богородица” божествена служба от свещеник Стефан Ганчев и дякон Петър Мишкивич. Чувстваше се един особен духовен подем у всички граждани богомолци. След божествената служба гражданите изискаха от своите духовни водачи да ги поведат по установения от църквата обичай в пълно църковно одеяние, с църковни знамена, св. кръст, св. евангелие и църковни песнопения към споменатото място, гдето да се извърши и водосвет, за който всичко беше готово...”.
По пътя към мястото към църковната процесия се присъединяват още граждани, които по една или друга причина не били отишли на службата в църквата. Процесията била организирана от свещеник Стефан Попов.
“При пристигане на процесията на мястото последното се изпълни с граждани. По лицата на всички се четеше и духовна радост и желание, както и твърдост, единодушие и решение на всичко, но да не допуснат мястото им да бъде отнето. Докато се извърши водосветът, няколко граждани начело с Георги Стоянов, тогава писар в Светата митрополия, извадиха всички колове, с които католическата мисия бе оградила мястото. На каменния кръст се постави дата 15.X.1900 г., която дата свидетелства за вечни времена, че духът и единството за извоюване ред и политическа свобода не е угаснал и че продължава да осенява истиноверующите православни граждани на Варна”, пише в хрониките от началото на миналия век.
В летописната книга на храма се казва, че с процесията е вървял и свещеник Стефан Попов. Преди да стане това, свещеник Попов бил повикан от окръжния управител, който му съобщил, че по никакъв начин няма да се отпусне мястото и че ако стане нужда, той ще си послужи даже и със стража и войска. Свещеник Попов обаче му отговорил, че това място е на гражданите и никой няма право без тяхно съгласие да го подарява комуто иска. За тази си дързост той бил задържан в управлението до обяд на същия ден. И така, първата решителна стъпка е направена. Същата година се сформира комитет, на който се възлага грижата за построяването на храм на името на българската светица Петка. Между строителния комитет с председател Стефан Попов и Митрополията, от една страна, и Градския съвет и Министерството на вътрешните работи, от друга, дълго се водят спорове относно собствеността на терена. Дебатът се печели от комитета и Митрополията.
През 1901 г. започва строежът на църквата по план на арх. Георги Манолов. Първата копка и полагането на основния камък е станало с тържествено отслужване на молебен от митрополит Симеон. Днес камъкът е побит до самия олтар отвън. По средата му е изобразен кръст в изпъкнал вид, със сводообразен надпис: “Света Петка”. Средствата се събират предимно от доброволни пожертвования. На 14 октомври 1906 г. се отслужва първата Света литургия от митрополит Симеон.
Новопостроената църква е от типа кръстокуполна с притвор, едноабсидна и с кула камбанария. Използвани са елементи от националните ни традиции - красиви извивки на корнизите на купола в арките, цветно съчетание на тухлени и каменни пояси. Не случайно църквата “Св. Петка” се смята за най-красивата в града ни.
Освещаването на храма става на 23 октомври 1938 г. в неделния ден пред Петковден от митрополит Йосиф. През 1928 г. се изгражда и пристройката към църквата - днешната кръщелница. До 1945 г. тя се използва като кухня за бедните. Топла храна тук можели да получат деца сираци и дори семейства бежанци от войната.
За разлика от повечето храмове във Варна “Св. Петка” не е била разрушавана. Иконостасът на църквата е изработен през 1938 г. от резбаря Методи Балалчев, а зографисан през годините 1973-та - 1974-та. Иконите са рисувани от проф. Ростовцев и Димитър Бакалски. Задължителните църковни орнаменти направил зографът Александър Сорокин. Старият иконостас е бил изработен в с. Ганчево, Провадийско, от чамово дърво. След направата на новия иконостас старите икони са дарени в някои села на Южна Добруджа, а троновете са изпратени в църквата на с. Тополи, Варненско.
Вечната борба между доброто и злото е главната сцена в иконостаса на църквата. Двата змея, преклонили глава пред кръста и гълъба, символ на Светия дух, са доказателствата за божията доброта и справедливост. Иконостасът и цялата дърворезбена украса на интериора в църквата са величествени.
През 2004 - 2006 г. храм “Св. Петка” е изцяло обновен, реставриран и газифициран при светителствуването на Варненския и великопреславски митрополит д-р Кирил и протосингел архимандрит Серафим.
Лиляна Трънкова