В Деня на Европа премисляме европейските ценности

Не бе чак толкова отдавна времето, когато у нас на 9 май се празнуваше официално Денят на победата срещу фашизма и хитлеризма. Имаше и манифестации по този повод, на които трудещите се от цялата страна засвидетелстваха своята обич и признателност към братския съветски народ. Днес нещата стоят по различен начин. От 1 януари 2007 г. България е член на голямото европейско семейство – ЕС. Пътят до реализиране на този идеал бе тежък и пълен с много трудности и колебания. В крайна сметка на 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 въздържали се. На 25 април същата година на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.  В България е обявено с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. отбелязването на 9 май - Деня на Европа.

Историята
Денят на Европа е посветен на мира и единството на Стария континент. 9 май е обявен за Ден на Европа, защото преди 64 години на тази дата е направена първата стъпка към създаването на Европейския съюз.
Тогава в Париж, на фона на опасността от Трета световна война, която би погълнала цяла Европа, френският министър на външните работи Робер Шуман прочита пред международната преса декларация, в която се призовават Франция, Германия и други европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа стъпка към европейска федерация". Той предлага да бъде създадена наднационална европейска институция, която да управлява въгледобивната и стоманодобивната индустрия - сектор, който по това време е бил в основата на военната мощ. Страните, към които той отправя призива си, почти са се били унищожили взаимно в ужасен конфликт, оставил след себе си чувството на материално и морално опустошение. Затова всичко започва на този ден.
Затова на срещата на лидерите на ЕС в Милано през 1985 г. е взето решение 9 май да се чества като Ден на Европа. От тогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута (еврото). По този начин се обединяват в сърцата на хората два знаменателни момента от историята на континента - победата над фашизма и хитлеризма, родена в обединени усилия и дълбоко изстрадана и стремежа за просперитет и мир. Дали милионите останали по полетата на Втората световна война не само като войници, но и като мирни и невинни граждани - жени, деца и възрастни, унищожени в нацистките концлагери са намерили покой след толкова мъки, гледайки уж на днешна и мирна Европа от един друг свят на неизживения си живот. Войните не са свършили по света, страданието е твърде много, а една от надеждата остава нова Европа.

Ценностите
Всяка страна, избрала демократично да се присъедини към Европейския съюз, подкрепя неговите основни ценности – мир и солидарност. Тези ценности намират израз в икономическо и социално развитие с екологични и регионални измерения, които гарантират достоен жизнен стандарт на всички граждани. Затова днес е и времето, в което тези европейски ценности се преосмисят и се прави равносметка. Въпреки че Европа съществува от векове, елементите, които са я обединявали при отсъствието на правила и институции в миналото, са били недостатъчни, за да предотвратят ужасни трагедии.
Интеграцията на Европа няма да стане факт за един ден или дори за няколко десетилетия. Все още има много недостатъци и очевидни несъвършенства. Проектът, започнат непосредствено след Втората световна война, е все още нов. В миналото усилията за Европейски съюз са се основавали на доминирането на една група над друга. Тези опити не биха могли да издържат дълго време, защото покорените са имали само едно желание: да си върнат свободата. Днешната амбиция е напълно различна: да се изгради Европа, уважаваща свободата и идентичността на всички нейни граждани. Само чрез обединяване на нейните народи Европа би могла да вземе в ръце съдбините си и да играе положителна роля в света. Европейският съюз служи на своите граждани. Въпреки че запазват специфичните си ценности, обичаи и език, европейските граждани би трябвало да се чувстват удобно и спокойно в своя "европейски дом".

Любопитно
След последното си разширяване през 2013 година, когато Хърватия се присъедини към 27-те членки на съюза,  ЕС се разстила на площ от 4 325 675 квадратни километра и с население от над 500 000 000 граждани.
Европейският съюз е образуван от 6 страни – Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Холандия, впоследствие е разширяван 8 пъти, за да се достигне сегашният брой на страните членки – 28.
През 1973 г. се присъединяват Дания, Ирландия, Обединено Кралство.
През 1981 г. се присъединява Гърция. През 1986 г. - Португалия, Испания. През 1990 г. - Източна Германия (Обединява се със Западна Германия). През 1995 г. - Австрия, Финландия, Швеция стават членки на ЕС. През 2004 г. се присъединяват цели 10 страни: Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия.    През 2007 г. България и Румъния стават членки на съюза. През 2013 г. се присъединява Хърватия.
28-те държави днес: Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Дания, Ирландия, Обединено Кралство, Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия, България, Румъния, Хърватия.

Във Варна празникът е със специален австрийски акцент
Денят на Европа във Варна ще има специален австрийски акцент. Програма за музикални естети ще поднесе днешният концерт в Операта, с който Австрийски музикални седмици в България гостуват в града. XVIII фестивал Австрийски музикални седмици в България, организиран от Австрийското посолство в София и Виенския клуб, ще се проведе в 11 града от 8 до 28 май под мотото "1814 – 1914 - 2014: Бунт на чувствата. Романтика и експресионизъм". То е избрано, както подчертава посланик Герхард Райвегер в обръщението си към публиката, "за да се постави акцент върху преломното време в навечерието на Първата световна война и последвалите я промени в обществото, в изкуството и културата". Очаква се посланик Райвегер да пристигне във Варна за концерта. Фестивалът се провежда под почетния патронаж на г-жа Mаргарита Попова, вицепрезидент на Република България.
Творбите ще прозвучат в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавната опера – Варна, с диригент Григор Паликаров. Солист ще бъде австрийската кларинетистка Вера Карнер.

Бряг на вдъхновението
>Бряг на вдъхновението. Това е мотото, под което Варна кандидатства за Европейска столица на културата през 2019 г. Проектът „Европейска столица на културата“ представлява уникална възможност за възраждане и обогатяване на културните традиции в град Варна и региона, както и за създаването на нови. Стотици културни и инфраструктурни проекти ще бъдат осъществени, милиони участници и зрители ще бъдат привлечени да вземат участие по един или друг начин. Целта на кандидатурата на Варна за престижната титла е градът да се превърне в европейска и световна културна сцена, плод на успешни партньорства и съвместни проекти.
Всичко това безспорно ще увеличи туристическия поток в града и ще създаде предпоставки за развитието на културния туризъм във Варна и региона. Досегашният опит на над 40-те европейски столици на културата показва голяма възвръщаемост на вложените средства и подобряване на градската среда.