Почитаме света Екатерина - пазителката на детското здраве

Катеринин ден в народните представи е облечен в пищна обредност. Такава, която от позицията на днешния ден  спокойно бихме взели за малко прекалена. Дали обаче силата на вярата и позитивното мислене са предпазвали от болести нашите предци, дали света Екатерина е помагала, не може да се каже. Факт е, че този тип ритуали са били здраво залегнали в бита на българите. Били са спазвани стриктно и цикълът на живота се е определял от тях. Според обичаите са постели, женели са се, почивали са и са работели. Хората, живели преди нас, до идването на индустриалната революция не са живели в стрес, във врата им не са дишали неотложни ангажименти, нямали са крайни срокове, задръствания по пътя от точка А до точка Б.  Празниците са били законът и ако искаш да си здрав, да те приемат в социума и да те уважават, трябва да ги спазваш.

Народните ритуали на Катерининден

В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (позната като света Катерина) се почита най-вече в Южна България. Той е посветен на св. великомъченица Екатерина, която имала изключителни лечителски способности, лекувала бяс и шарка. Това са били доста страшни болести в миналото и затова жените са се презастраховали с различни ритуали. Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде ритуално чиста, замесва пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правят от това тесто, е задължително нечетен - 5, 7 или 9, и те трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.

Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: “Ха вземи за света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”.
И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”.
Жената трябвало да отговори: “Амин! – Дай, Боже!”.
Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката, и да се стремят последният почерпен да е нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят” очите на мишките.

Коя е Екатерина? 

Света Екатерина живяла в края на трети век в Александрия. Била от знатен род. Същевременно била изключително красива и умна. Изучила модерните за времето си медицина и философия. Един скитник й разкрил мъдростта на християнството. Загинала заради вярата си едва на 18 години.
Според преданието Екатерина  била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпратила при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Преданието разказва как Екатерина се  срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II или Максенций). Тя се  опитала да го убеди, че извършва грешка, като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VІ век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“.  

Повод да почерпят днес имат Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин, както и всички православни християни. Честит празник!