В България има резерв на пазара на труда от минимум 500 000 работници, а работодателите настояват за внос на работници от трети страни, коментира за БТА директорът на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков.
Той посочи, че сред тези 500 000 работници са хората с увреждания в трудоспособна възраст, както и тези, за които се твърди, че нито учат, нито работят, а според експертите на Балканския институт по труда и социалната политика работят много здраво, но в сивата икономика.
В резерва влизат и около 200 хиляди млади пенсионери, които няколко години след пенсионирането имат абсолютно запазена трудоспособност, каза Нейков.
Експертът смята, че искането на бизнеса за внасяне на работници от трети страни е в грешна посока, защото внасянето на големи групи хора, макар и с благородната идея да се запълни дефицитът на пазара на труда, има минуси.
Нейков смята, че това може да породи социални и културни проблеми, както и проблеми, свързани с личния живот на тези хора - необходимост от уреждане на жилища, здравеопазване, насочено към тях.
Много български работници смятат, че вносът на работници от трети страни се ползва и като натиск за задържане на заплатите в страната, коментира още Иван Нейков.
По думите му работодателите не си дават сметка, че това е улица без изход,тъй като ще доведе до много допълнителни разходи за тях. "Защото предстои навлизането на големи групи хора, а не на по десет камериерки, които да бъдат настанени в хотела, в който работят и да им се поемат разходите за храна", аргументира се експертът.
През 2019 година са задължителни промени в трудовото законодателство - микрофирмите не могат да спазват сегашното
Според Нейков през 2019 година е задължително да бъдат направени промени в трудовото законодателство. Написаното за последните близо 40 години трудово законодателство е за големите фирми, необходим е анализ кое от действащото законодателство може да се спазва от микрофирмите и кое не, каза Нейков.
В България по данни на НАП има малко над 300 000 работещи фирми, а по данни на Националната агенция за малки и средни предприятия 93 процента от всички тези фирми са микропредприятия - с по-малко от девет работници. Ако искаме този гръбнак на българската икономика - микропредприятията, да функционират съобразно закона, да направим такъв закон, който те да могат да спазват, заяви Нейков.
Знанията, придобити по неформален начин, трябва да се признават
Иван Нейков каза, че трябва да се реши и проблемът с признаването на знания, придобити по неформален начин. Голяма част от хората, които формално са без квалификация, имат умения и то немалки, каза Нейков и допълни, че е необходимо да се направи така, че с достъпен и бърз механизъм да се официализират тези знания.
Илюзия е, че ще върнем хората на белия пазар, като не им признаваме знанията и уменията, а ги връщаме обратно за по четири години в училище, допълни експертът.
Иван Нейков смята, че индикатори за предстояща криза няма
Реални индикатори за предстояща криза в българската икономика все още няма, каза Нейков. Той допълни, че няма и причини да смятаме, че има нещо, което не сме направили и криза ще ни изненада.
"За разлика от периода 2008-2009 година, когато целият свят се тресеше от кризата, а в България заявявахме, че кризата стига до Калотина и продължава след Капитан Андреево, че тук е оазис, сега сме доста по-трезви и разбираме, че сме лодка в морето, което люлее всички", каза Нейков.
Експертът смята, че прогнозата за три процентна инфлация за догодина ще намали розовия цвят в оценките на управляващите за това, че 2019 година ще е година, в която хората ще имат по-висока покупателна способност. Натрупаната инфлация от тази и следваща година ще сведе до малки параметри, ако въобще доведе до нарастване на покупателната способност, а не до замразяване, каза Нейков.