От родината – с любов!

ЕЛИ МАРИНОВА

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Когато тръгват по прашните друмища на съдбата си да бягат от България в периоди на войни, нашите сънародници, изселили се по 5-те лъча извън родината, едва ли са предполагали, че внуците им ще се върнат някой ден в нея. Фондация Българска Памет събра във Варна младежи от страната и диаспората под мотото на европейската културна идентичност. За осма поредна година по покана на д-р Врабевски във Варна се срещат ученици от България и младежи с български корен от Украйна и Молдова, за да научат повече за политиките на европейската интеграция и за възможностите, които България им предоставя посредством членството си в Европейския съюз.

Мотото на XVII-ия международен семинар на Фондация Българска Памет е „Моята европейска карта на разширението“ . Провежда се в рамките на дългогодишната инициатива на д-р Милен Врабевски „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“. Проектът цели утвърждаване на националната идентичност и активно включване на най-младите в процеса на европейската интеграция, чрез транснационално сътрудничество и мобилност на младежи от държавите-членки и от страните кандидатки за членство в Евросъюза.

Огнян Златев: Време е държавата да поеме истинска грижа за българите зад граница

Огнян Златев – ръководител на представителството на Европейската комисия в България

•  Грижи ли се нашата държава достатъчно добре за българите, живеещи зад граница? Какви са вашите наблюдения като партнор в този проект?

•  Много бих се радвал ако в следващите години видим тази инициатива да бъде подета и извършена от българската държава, тъй като е найна отговорността да се грижи за българите и българските общности, които живеят зад граница. Много е хубаво, че има такива родолюбиви българи с разширен кръгозор с достатъчно добри финансови възможности, които да осъщесвяват такива инициативи. В края на краищата ако българската държава вижда потенциал в тези общности зад граница, е добре да поеме не само декларативно, но и с някакви конкретни дейности в тази посока.

• Тези младежи, които дойдоха на срещата не са израснали в България. Успели ли са според вас техните родители, баби и дядовци да им предадат българския дух?

• Да. Но тъй като техните по-възрастни роднини са заминали и са се установили в чуждите земи доста отдавна, те не могат да следят толкова добре  какво се случва в момента. Затова смисълът на една такива инициативи е именно да им дадем информация кое е новото, интересното, защо то е хубаво и полезно те да се почувстват също европейци. Да се ориентират акво ще им донесе като полза и възможности за образование, за квалификация и бъдеща професионална реализация.

•  В момента не се живее лесно в Украйна на фона на последните политически обстоятелства. Има ли тенденция на повишен интерес от страна на младежите там към придобиване на българско гражданство и трайно установяване у нас?

•  Моите наблюдения са на базата на едни такива срещи, в които участвам и това, което чета в медиите като волеизявления. Най-добрата статистика е в Агенцията за българите в чужбина. Но съм сигурен, че това е така, защото недейте да забравяте, че живеем все пак във века на информационното общество и колкото някой да се опитва да ограничава информацията, тя достига до младите хора. Макар и на базата на ограничения си житейски опит, те успяват да преценят кое е интересно и кое е добро за тях.

Емил Марианов, зам. – председател на Фондация Българска Памет

Каидея?

Каква е целта на тази среща?

Този проект цели да отвори врата към една европейска образователна квалификация на нашите сънародници от историческата диаспора в Молдова и Украйна. По-късно проектът се разрастна, включи училища от Югозападна и Североизточна България, посещения в Европейския и българския парламент.

Как протича подбора на тези деца?  Носят ли те българския дух?

Семейната традиция е тази, която е успяла да запази българския език, българския празничен календар и традиции. На това стъпва и тази инициатива. Ние каним ученици, които, които кандидатстват с конкурс по писане на есе. Участват около 80 училища от Молдова и Украйна. На конкурсен принцип избираме най-добрите, водим ги тук във Варна, срещаме ги с изявени български личности от цялата обществена палитра – политици, журналисти и др. Надяваме се това да бъдат едни от най-важните срещи в техния живот. Защото освен образование в България, може да се окаже по-късно, че това са били възлови срещи за тяхното кариерно развитие.

Каните ли деца от Македония и Сърбия? Там също има много българи.

Да, преди месец в София имахме среща с младежи от Западните покрайнини и Македония. По традиция есенния семирар се провеждаше в две срещи по 150 души. Сега обединихме срещите в една. Идеята е да срещнем деца от 5-те лъча на българската диаспора.

 Ученици на каква възраст участват в проекта?

Нашата фондация провежда инициативи с ученици, учещи в последните две години от обучението си. Искаме да създадем у тях емоционална връзка с пра-родината, да ги информираме за възможностите да продължат образованието си тук. Според постановление на Министерски съвет те получават и стипендия, и квартира. Доколкото знам, ситуацията в Украйна е неясна. Българите живеещи в западните части на страната са по-спокойни в сравнение със сънародниците си в Източна Украйна. Мисля, че тенденцията за заселване в България от страна на зрелостниците се запазва в последните няколко години и не се наблюдава повишен интерес.

За идеята си д-р Милен Врабевски, инициатор на  този мащабен родов проект казва: „Стараем се да научим най-младите ни съграждани, че днес националната идентичност и самосъзнание  водят към общоевропейска солидарност и към обогатяване на културното многообразие на единната европейска общност. Младото поколение българи трябва да бъде в яснота относно ценностите на европейската интеграция, като същевременно трябва да съхранява и родните ни  култура и традиции. Моето най-силно желание е да успеем да им предадем чувство на самоувереност и да ги  мотивираме за тяхната собствена реализация, като хора, като бъдещи професионалисти и съзнателни членове на общото европейско  семейство“, казва д-р Милен Врабевски, който през 2013 г. е отличен за инициативата си „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“ с най-високото отличие на  Европейския парламент – „Гражданин на Европа“.

Семинарът ще продължи до 30 октомври във Варна с лекции на известни български общественици, журналисти и университетски преподаватели с акцент върху българското историческо наследство, националната памет и европейската културна идентичност. Програмата предвижда и посещения на старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново, където предстои официално закриване с аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“.

XVII Есенен семинар на Фондация Българска Памет бе открит на 27 октомври в зала „Одесос“ на Гранд Хотел Варна. Специални гости на официалното откриване бяха ръководителя на представителството на Европейската комисия у нас Огнян Златев и  Богдан Мирчев, представител на фондация „Ханс Зайдел“ в България.

==

Фондация Българска Памет е учредена от д-р Милен Врабевски през 2007 г. с цел осъществяване на съвременната идея за национална идентичност в перспективата на европейската принадлежност на България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа плурализъм, толерантност, автономност и съгласие. 

Програмните приоритети на фондацията се реализират в четирио сновни направления:

1. Утвърждаване на националното чувство у най младите, чрез инициативи за опазване и социализация на културно-историческото ни наследство.

2. Инициативи за борба с демографската криза в България.

3. Инициативи за утвърждаване на българското самосъзнание и ценностите на европейската интеграция сред българските общности от историческата диаспора.

4. Инициативи за изграждане н аикономика на знанието и реализация на младите хора в България.

Д-р Милен Врабевски е лауреат на „Гражданската награда“ на Европейския парламент за 2013 г. През същата година е удостоен с „Почетен знак с лента на кмета на Варна“. Член е на Глобална инициатива на Бил Клинтън от 2012 г., а през 2011 г. е избран от Българския Дарителски Форум за „Личност на годината с изключителен принос към каузата на филантропията в България“. През 2009 г. Асоциацията на българите в Украйна му присъжда наградата „Мъж на годината“ за изключителен принос за укрепване на икономическите и културните връзки между Украйна и България. През 2012 г. е отличен от президента на АТО Гагаузия Михаил Формузал с медал „20 години Република Гагаузия“. През 2014 г. д-р Милен Врабевски е носител на специалната награда „Индивидуален дарител с кауза“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и е избран за „Будител на годината“ в национална кампания проведена от радио ФМ+.