Доста от родните ни студенти учат само за да не започнат работаЗа слабата мотивация на българските студенти, за техния мързел, за липсата на желание за учене и най-вече на амбиции, слушаме почти всеки ден, на улицата, от медиите и къде ли не още. Оказва се, че тези бъдещи висшисти съвсем не са рядкост. Разбира се, проблемът е комплексен, зависи от университета, от специалността, от преподавателите, от възпитанието и най-вече от личните качества на всеки. Неотдавна „Черно море“ писа, че според преподавател в Икономическия университет едва 5-10% от младежите там имат желание за развитие. Тревожно е, че на места един от най-честите отговори на въпроса защо се записа да учиш е „за да не работя“. Оказва се, че доста от бъдещите висшисти си подават документите само и само да не започнат работа и родителите им да им поемат всички разходи. А някои от тях, след като завършат бакалавърската си степен, записват и магистърска, за да си осигурят още 2 години „свобода“. И така стигаме до въпроса - висшето образование превърна ли се в скрита безработица, както сподели председателят на студентския съвет в Икономическия университет Георги Патриков. Но за да разберем повече за проблема, който явно се задълбочава, се обърнахме към самите учащи. Освен Георги потърсихме и неговите колеги от студентските съвети на Техническия университет и на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Както се предполага, като представители на доста различни едно от друго учебни заведения и техните виждания по темата се разминават. Но и тримата са категорични за едно – никой и нищо не може да се поставя под общ знаменател, както и всеки проблем се поражда от ред причини. Както има студенти без амбиции, така има и младежи, които дават всичко от себе си, за да постигнат още и още.
Георги Патриков, ИУ – Варна: Задава се вълна от студенти в апатияЗадава се апатична вълна от кандидат-студенти. Така председателят на студентския съвет към Икономическия университет Георги Патриков определи голяма част от желаещите да запишат висше образование във варненския ВУЗ. Георги, който е в V курс и следва „Корпоративен бизнес и управление“, споделя, че състудентите му, които са без амбиции и мотивация, не са изключение, но и в никакъв случай не са мнозинство. А тези без желание за развитие обикновено са се записали да учат, за да сменят средата, да са далеч от родителите, а една част – за да не работят. „Всчки знаем, че за някои от студентите висшето образование е скрита безработица“, сподели Георги. Също има доста, които са решили да стават висшисти защото чули, че дадена специалност е интересна, изкарва се лесно или дава много възможности, но не са преценили дали имат качества за тази професия. Обикновено тези младежи не успяват да завършат.По тревожно за Георги обаче са идващите кандидат-висшисти. Според него все повече от тях могат да се причислят към групичката на изпадналите в апатия, без цели и амбиции.Иначе Георги разказва, че повече от половината му колеги в Икономическия университет знаят защо са там, искат да учат и да се развиват. А тези, които са силно мотивирани и освен в аудиториите дават от себе си и в различни клубове по интереси, научноизследователски проекти и конференции, съвсем не са малко.Той сподели и за друг наболял проблем – от бизнеса твърдят, че студентите нямат нужната подготовка и когато започнат практика в реална работна среда, не показват никакви умения. Това той чул от представители на фирми, които са участвали в среща с просветния министър Анелия Клисарова, на която е била обсъдена програмата „Еразъм“. Георги разбрал, че въпросните младежи, от които се оплакват фирмите, никога не са работили. „Това означава, че те нямат реален опит по професията, което напълно оправдава факта, че нямат изградени навици, нямат чувството за логична последователност на операциите, които трябва да извършат, и всъщност работодателите виждат това като проблем на образователната система“, сподели той. Според Георги ситуацията поражда добре познатия затворен кръг – нямаш опит, нямаш и работа. Той е на мнение, че трябва да се дава шанс на младежите, въпреки че нямат никакъв стаж. Най-общо Георги сподели, че фирмите искат учащите да са 100 процента готови за работа, като притежават всички необходими знания и умения, а всъщност те няма как да се придобият единствено в университета.
Йордан Илиев, ТУ – Варна: Работа има, няма кадриПроблемът, че завършващите младежи не си намират работа по специалността, не се поражда от бизнеса, а напротив – причината са самите млади. Това са думите, които чухме с най-голяма тежест в разговор с председателя на студентския съвет към Техническия унивирситет Йордан Илиев, който е в IV курс и учи „Агрономство“. Той споделя, че още от второкурсник работи по професията си и вече се е запознал с доста специалисити в бранша. „Много фирми си търсят кадри, и то точно млади. Обръщат се към мен да им препоръчам някой състудент, а аз не мога да посоча никого“, споделя Йордан. Той казва, че в неговия курс има 30 души, от тях някакав интерес проявяват 6, а тези, които искат да работят професията, която изучават, са едва двама. Йордан обясни и че кариерният център към Техническия университет е добре развит и се предлагат работни места за доста от специалностите, те обаче не се заемат от студенти, понеже никой не проявява желание.Оказва се, че във варненския университет не са малко тези, които нямат ясна представа какво и защо учат. А причините са добре познатите – да се отделят от родителите, да си „поживеят“, да не работят... И тук не са малко младежите, които записват магистратури само за да продължат да учат и да не си търсят работа.Голяма част от тези неориентирани младежи вземат дипломи, като после не работят по професията, която са изучавали няколко години. „В това няма смисъл“, казва Йордан и допълва, че много от дипломите не са подплатени с реални знания.Както казахме, проблемите са комплексни. За демотивацията на студентите донякъде вина имат и преподавателите. Йордан споделя, че има само по един или двама на катедра, които могат да запалят у студентите желание за учене.Той припомня, че не е редно да слагаме под общ знаменател цяло съсловие, както има немотивирани студнети, така има такива, които не спират да търсят, да се развиват и да надграждат знанията си.
Калоян Стоянов, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“: Амбициозните напускат БългарияВ едно по-различно от стандартните висше училище ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ е нормално проблемът с безсмисленото записване да има по-различно измерение. „Моряшката професия не е за всеки и който се е насочил към Военноморското, знае това“, споделя председателят на студетския съвет към Морското училище Калоян Стоянов. Според него в повечето случаи кандидатстващите имат близки и познати, които работят на кораби и затова са запалени да се запишат, най-малкото знаят, че професията е добре обезпечена финансово. Така, че тук рядко има студенти, които са си подали документите без ясна цел за бъдещото си развитие, казва Калоян. И все пак те не са изключение и в Морското училище, но отпадат още на първата година.В училището обаче се среща друг проблем, и не само там. „Мотивацията не е само за учебния процес, но и за различни участия в извънучебни дейности – клубве, инициативи. Забелязал съм, че в това отношение въобще студентската общност във Варна е на изключително ниско ниво. Няма желание за развитие в различни сфери, извън специалността, та дори и в нея студентите нямат желание да направят нищо извън материала, въпреки че е важно за бъдещото им развитие“, сподели Калоян. Според него тези, които са значително по-амбициозни, обикновено отиват в чужбина, първоначално само временно, а после и за постоянно. „Не казвам, че тези, които са излезли зад граница, са по-умни и по-можещи, но със сигурност са по-активни. Затова си мисля, че тук са останали по-пасивни хора“, казва Калоян.
Деница Литарска