Георги Бербенков: Любовта от пръв поглед често води до втори брак

ЕЛИ МАРИНОВА
Наричат инакво мислещите хора „странни птици“. Нещо автоматично ме дърпа  към тях още на първо виждане/чуване/писане. Забелязах, че Георги Бербенков има интересен филтър, с който вижда света - по афоризмите му, по тънкото му чувство за хумор и очевидната нужда да общува кратко в мерена реч. И директно го попитах дали знае колко е различен.

- Кога разбра, че си инакво мислещ? Някъде в детството?

- Различният човек се забелязва. От Добрич съм. Живеехме в края на града, до пътя за Албена. Бях в седми или осми клас. През лятото баща ми работеше като тухлар по селата, майка ми боледуваше, а аз... Аз вземах сутринта празна кошница и тръгвах към гората зад с. Славеево, на 13 км от града. Да бера ягоди. Отначало със съседски момчета на моята възраст, а после сам. Пеша. Напълнех ли кошницата, поемах обратния път.

Набраните горски ягоди ги разпределях на малки снопчета, подреждах ги в тава за баници и надвечер се отправях към главната улица на града, където беше Движението. Момчета и момичета на моята възраст се разхождаха нагоре-надолу, а аз с вдигната тава им предлагах ягоди срещу някакво заплащане. Срещах и съученици, но не ми пукаше. Със спечелените пари ходех на кино и си купувах сладки. В десети клас единствен в класа изкарах курса по безмоторно летене, а през лятото летях (отначало с инструктор, а после сам) над Шумен. 50 полета имам. И сега продължавам да съм такъв, различен.

- Когато попитат девойка за качествата на бъдещия й избраник, тя обикновено казва, че предпочита да е с чувство за хумор. Мислиш ли, че се живее по-лесно с такъв човек?

- Където има смях, се живее по-леко. Смехът удължава живота. Веселият човек, този с чувство за хумор, и кучетата го обичат.  Живея в блок. Преди имаше едно куче. Лиза му викаха. Видеше ли ме да излизам от входа, се втурваше към мене. Галех го, а често му давах кокалче. А от някои съседи странеше. И жена ми много ме обича. Наскоро празнувахме 50 години съпружески живот. На тържествения обяд приятелите ни пожелаха още 50 години да сме заедно.

- Кога хуморът спасява?

- Хуморът спасява, когато сериозното не минава. Бях в дома на адмирал Узунов, който беше началник на Морското училище, когато аз бях курсант. От дума на дума стигнахме до моята първа книга „Изтървани мисли“, която предстоеше да излезе във Военно издателство.

"Кой ти е художникът?"- ме попита неочаквано адмиралът, на което получи отрицателен отговор. "С Борис Димовски сме от с. Яврово. Той ще ти бъде художника! Ще му пратиш много поздрави от мое име и няма начин да ти откаже!",след което ми даде адреса му. Борис Димовски ме посрещна много любезно, покани ме в апартамента си, предложи ми нещо безалкохолно. След като му предадох поздравите на адмирал Узунов и му казах за какво съм дошъл, художникът ми отказа. "Другарю Димовски, няма да напусна апртамента Ви, докато не се съгласите да станете художник на книгата ми!" - леко повиших тон аз. И той взе, че се съгласи..."Давай ръкописа!" Така хуморът ми свърши добра работа.

- Освен в афоризми в каква друга форма изразяваш на белия лист своето верую?

- Опитвай, за да разбереш кое ти се отдава. В гимназията прописах стихове. През междучасията ги връчвах на ония съученички, които ми харесваха. Стигнах до превод в съветско списание. В казармата ми потръгнаха дописките и епиграмите. Станах нещатен кореспондент на вестниците "Димитровска вахта" и "Народна армия", а по-късно и на "Стършел". В  Морското училище се прехвърлих на афоризмите. По-късно се пробвах в анекдота, фейлетона и разказа. За да разбера накрая, че слабостта ми са афоризмите. От шестнадесетте издадени самостоятелни книги девет са със сентенции.  Не минава ден, без да напиша няколко.

Най-много ми върви, когато гостувам с жената в с. Калейца, в дома на наши  приятели, които се преселиха в по-добрия свят. За книгата „Калейца юни“  в един столичен седмичник писаха, че авторът, т. е. аз, може да кандидатства за Книгата на рекордите “Гинес”, тъй като афоризмите, които е написал за 20 дни, Сократ и Ларошфуко са ги писали 20 години.

- Какво е любовта за теб?

- Без любов животът е празен. Ще цитирам няколко афоризма от първата си книга „Изтървани мисли“: "Любовта от пръв поглед често води до втори брак", "Бракът е върхът на любовта. След това следва...нанадолнището", "Любовта има много задължения, но любов по задължение няма", "В любовта е като при птичи лов - много сачми в патрона, две-три улучват", "Любовта идва, когато най-малко я очакваш, и си отива, когато най-много я желаеш". Много съм писал за любовта. Дори имам книга с разкази "Открадната любов". А ми се струва, че има още какво да кажа. И ще го кажа. Като например:
"Любов, която има край, не заслужава начало".

- Би ли живял извън страната?

- Животът ми е във внуците. А те живеят около мене. Всеки ден ги виждам. Имат какво да ми кажат, а и аз намирам начин с нещо да им помогна. Ако ги нямаше внуците, отдавна да бях хванал пътя за Чикаго. Защо за Чикаго ли? Защото там всеки четвъртък излиза седмичникът "България" (най-големият български вестник в САЩ), като 61-ва страница от три години е предоставена на моя милост - за афоризмите ми плюс цветна снимка. Миналата година ме включиха в редколегията на вестника.

Мога и в Лос Анджелис да отида. Преди 3 години компания в американския град празнувала 24 май с книгата ми „Изтървани мисли“. Голям смях падал. Сприятелихме се по интернет, след месец един от компанията, който имаше брат в Русе, ми дойде на гости. Напълних им колата с мои книга за откриващото се българско читалище "Пчела". След 2 месеца ми беше пусната електронната книга, която се разпространява в 50 държави. Връчиха ми престижната награда на българската общност в Лос Анджелис МАСКА'Р. Внуците са тука, никакво мърдане!

- Харесва ли ти как живеят българите днес?

- При днешните политици държавата си заминава. Животът все по-тежък става. Голяма част от пенсионерите нямат пари за лекарства, много от тях се хранят по веднъж на ден, пенсионирани учители ровят в кофите за боклук. Mлади хора напускат всяка година страната ни. След 30 години държавата ни ще стане циганска. 

- Оптимист ли си?

- Обърнал съм гръб на песимизма, докато жената, децата и внуците са около мене, хилядите приятели от интернет харесват писаниците ми и всеки ден правя по две неколкокилометрови разходки. Приятелите ме търсят,  а и аз не ги забравям.

- Писател къща храни ли днес?

- Интернет затваря книжарниците. През 1983 г. първата ми книга излезе в тираж 20 000 и нещо, продаде се за една година, а от издателството ми дадоха доста тлъст хонорар. Сега търся напразно спонсори, деля от пенсията си, за да издам книга в тираж 200 бройки, които така и не мога да продам. Дали писател къща храни? Ако не се занимава с някакъв бизнес, не виждам как сам ще се изхрани.

- Вярваш ли на вселенския закон, че каквото посееш, това ще пожънеш, че доброто привлича добро?

- Извърша ли добро, се чувствам добре. Преди двайсетина години, когато имах фирма и издавах кръстословици, на училища за сираци и старчески домове съм давал парични помощи. Сега деля от военната си пенсия, за да помагам на внуците си.

- Разкажи ни интересна случка от творческия си път. 

- По творческия път могат да се срещнат велики личности. Запознанството ми с Радой Ралин тръгва от Дома на писателите във Варна. Имам книги, подарени от него, плоча с негови изпълнения, срещи в дома му. Нещо друго искам да споделя. Беше в края на 1982 или в началото на 1983 година. С Радой Ралин се срещнах пред Народното събрание. Тогава работех като старши редактор във Военно издателство. След като си разменихме  няколко любезности, Радой ми каза: “Наближава ми юбилей. Можеш ли да предложиш на твоите началници да преиздадат стихосбирката ми „Войнишка тетрадка?" Сещате се какво съм му отговорил. Ще предам само отговора на началника на издателството полковник Георгиев:"Това е Радой Ралин! Разбира се, че ще му издадем книгата!". След няколко месеца излезе четвъртото й издание от Военно издателство.

- Как реагираш, когато срещнеш „човек сфинкс“ без никаква доза  чувство за хумор?

- Когато срещна човек сфинкс, просто го заобикалям. Нямам време за губене, нито желание да си развалям настроението.

- Няма как да споделим всичките ти афоризми наведнъж. Кажи ни няколко  наистина любими!

- Трудно е да спреш, когато не знаеш за къде си тръгнал. Какво ли не правят хората, за да не вършат нищо. Не разчитайте на човек, който не разчита на себе си. Може да седиш на едно място и пак да отидеш далеко. Надеждата крепи човека. И закрепостява.