Драгомир Бакалов е старши експерт по интегрирано обучение и специални училища в Регионалния инспекторат по образованието - Варна. Работил е като психолог и помощник-директор. Той председателства екипа за комплексно педагогическо оценяване, който преценява нуждите на детето със специални образователни потребности.
- Г-н Бакалов, кои деца имат специални образователни потребности? - Диапазонът е широк. От една страна това са децата с езиково-говорни нарушения, специфични или смесени разстройства в обучението, затруднения в адаптацията, деца с емоционални разстройства, аутисти или деца с разстройства от аутистичния спектър, хиперкинетичните деца, със или без дефицит на внимание, децата с различни степени на умствена изостаналост. Истината е, че големите таланти са в другата крайност на спектъра на деца със специални образователни потребности.
- От детските градини ли подават първо сигнал към вас, или родителите са тези, които поемат инициативата? - Интензитетът е различен. Има родители, които са достатъчно отговорни и обективни по отношение на развитието на детето си. Те успяват да формулират за себе си, че има проблем, и търсят нашата помощ. Запознати са добре с услугите, които предлагаме, тъй като ние успяваме да ги популяризираме чрез медиите и на сайта на Регионалния инспекторат по образование. Що се отнася до градините, да, те също търсят нашето съдействие, защото истината е, че в тях първо се регистрират трудностите и дефицитите в развитието на детето. От там насетне разчитаме на добрата преценка на педагогическите специалисти в съответното образователно заведение, също така и на консулта на специалистите от т.нар. извънучилищни обслужващи звена. На територията на Варна това са логопедичният и ресурсният център. Чрез добрата консултация смятам, че успяваме бързо и ефикасно да осигурим съответните услуги. По отношение на интегрирано обучаваните деца решението за тяхното развитие се взема от екипа за комплексно педагогическо оценяване. Случаите на децата, за които се препоръчва обучение в специализирани институции, се разглеждат втори път от комисия, организирана със заповед от министъра, за да може насочването да бъде по-прецизно.
- Да разясним малко повече за самата процедура по подаването на документите! - За родителите е важно да знаят, че основополагащи са медицинските документи – протокол от лекарска комисия или ТЕЛК-овото решение. Въз основа на някой от тези документи детето придобива статут на дете със специални образователни потребности. Родителите трябва да осигурят чрез молба към съответната градина или училище служебна бележка и психолого-педагогическа характеристика на детето. Останалите документи са рутинни – заявление по образец, което може да бъде изтеглено от нашия сайт, копие от личната карта на родителя, който подава заявлението, копие от акта за раждане на детето. Могат да се приложат също копие от амбулаторни листи от извършени прегледи, които имат отношение към състоянието на детето, както и заключения и препоръки на специалисти, които вече работят с него, ако има такива. След като при нас бъде регистрирано дете със специални образователни потребности, ние информираме съответната градина или училище с указателно писмо. Идеята е, както е ангажирано и активно семейството, същото да е отношението и на учебното заведение. Трябва да бъде изградена съответната подкрепяща среда, съобразена с потребностите на детето. Преценката на специалните нужди на детето се прави от екипа за комплексно педагогическо оценяване. Той заседава на територията на градината или училището на детето. Председател на екипа съм аз, а в състава му влизат психолози, логопеди, специални педагози, ерго- и кинезитерапевти, учителите в група в детската градина и класните ръководители, както и учителите по предмети в училище, медицинският специалист на съответното заведение, представители на отдел „Закрила на детето“. Смисълът на провеждането на тази първоначална оценка е да се разкрият потенциалните възможности на детето, върху които да се базира индивидуалната образователна програма, по която то ще се социализира и обучава. След заседанието на екипа се взема решение дали детето да бъде настанено в специално заведение, или да се обучава интегрирано, и какъв специалист да подпомогне работата с него – ресурсен учител, психолог, логопед, рехабилитатор на слуха и говора и др., както и какъв ще е размерът на неговата заетост.
- Еднократното заседание на екипа достатъчно ли е, за да прецени уменията на детето? - Така е предвидено по закон. Важно е да подчертая, че решението за бъдещото развитие на детето се приема единствено с пълно мнозинство. Според мен е добре да бъде променен срокът на оценката и той да бъде съответен на европейските изисквания и да обхваща период от 6 до 9 месеца. Защото единствено след изследване, направено от всички възможни гледни точки, може да се направи дългосрочна стратегия за работа с детето. Истината е, че в България липсва понятието индивидуален терапевтичен план, не се разработва такъв документ. Функциите му донякъде се поемат от индивидуалната програма, която се съставя за детето със специални образователни потребности. Това е причината аз много да настоявам за качествена преценка от страна на екипа за комплексно педагогическо оценяване.
- В кои случаи препоръчвате настаняване на детето в специализирана образователна институция? - При изчерпване на всички възможности за обучение в масова градина или училище. Към специализирани образователни институции насочваме деца с умерена, тежка или дълбока степен на умствена изостаналост, както и с множествени увреждания, за които е наложително да се полагат специални грижи.
- Препоръчвате ли подобна мярка в случаите, когато социализацията на детето вече тече? - Не! Категорично! Напротив! Нашата визия е по-скоро в масовите градини и училища да се организират групи за деца със специални потребности, когато това е необходимо, за да подпомогне тяхната социализация и след това постепено да се реинтегрират в общите групи.
- По какъв начин се организира работата на ресурсния учител? Той работи с детето извън рамките на самата група в детската градина или влиза в нея, за да го подпомогне намясто и да даде насоки на учителите? - Приоритетно залагаме на това да се работи в група, много повече, отколкото индивидуално. Индивидуални са часовете с психолога и логопеда. Освен да работят с детето, тези специалисти не отказват и консултации – на учители, на родители и близки. Според нашите разчети, ако специализираната работа с детето е започнала навреме под формата на ранна интервенция, нуждата от подкрепа би трябвало да приключи около началния етап в училище. До този момент трябва да е видно, че са постигнати целите и задачите, заложени в индивидуалната програма.
- А какво е наблюдението Ви по отношение на персонала, зает в образователните институции. Има ли нужната компетентност, за да работи с деца със специални образователни потребности? Мисля, че след много дълги години упорит труд започнахме да говорим всички на общ език, възможен е диалог за разрешаването на проблемите. В детските градини във Варна смятам, че като цяло се подхожда с разбиране и голяма част от тях са подготвени да посрещат деца със специални потребности. Разбира се, има и единични случаи, в които за първи път се сблъскват с такива деца, тогава е по-трудно. - Какъв е ангажиментът на детската градина и на училището, когато на територията му бъде регистрирано дете със специални образователни потребности? - Директорът трябва да издаде заповед, с която да определи екипа, който ще работи с детето. Председател на този екип е учителят в групата в детската градина или класният ръководител, ако става въпрос за училище. И оттам насетне следва в срок да се определят съставът и функциите му. Сформираният екип за работа с детето прави повторна, по- детайлна оценка на неговите възможности и нужди и дава препоръки за изготвянето на индивидуалната образователна програма.
- Какъв е ангажиментът на родителите? - Родителите са един ценен партньор в нашата работа, към когото имаме големи очаквания. Смятам, че те подхождат много сериозно и отговорно, винаги присъстват на нашите форуми и работни срещи. Съвместно вземаме решения, които са изцяло в интерес на децата. Родителите са най-ценният източник на информация за точна преценка на състоянието на детето.
- Доколко трезво преценяват родителите? Имали ли сте случаи, при които родители сигнализират, че детето има проблем, но се оказва, че тревогата е напразна. Или обратният случай – да получите сигнал от детска градина или училище, придружен с уверението, че родителите отхвърлят варианта детето им да има проблем? - Това са единични случаи. Като цяло за педагогическия специалист, както и за специалиста от дадено извънучилищно обслужващо звено, един консулт е достатъчен, рядко се случва да се налагат повече сесии, за да се установи дали наистина има някакъв проблем, който буди тревожност. Но като единични случаи – да, съществуват. Някой път сигналът е неправилно ориентиран. Някой път се дължи на преекспониране в медийното пространство на информация за определени диагнози. При мен често са идвали родители, които смятат, че детето им покрива част от критериите за аутизъм. Тук отново решаваща е ролята на специалиста, за да може достатъчно ясно и категорично да отчете има ли някакво съмнение и ако има, да насочи родителите как да постъпят.
Полина Петрова