На този ден във Варна - 1 май 1921 г.

Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).
 

На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав“
 

Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. Двата клуба се обединяват с всички свои активи и пасиви: парични средства, инвентар, спортисти и своят най-голям актив – историята си. Обединението е описано от самите обединители – ОФ власт, като „здраво заставане на краката“ за двата клуба.
 

На 11 май 1947 г. към НДГС „Тича-Владислав“ се присъединява НДГС „Приморец“ (бивш „Тенис клуб“) под името „ТВП“, а на 8 октомври 1948 г. „ТВП“ се прикрепя към ведомството на Дома на Народната войска под името „Ботев-ДНВ“. По този начин: "едни от най-старите клубове „Тича“ и „Владислав“, които имат зад себе си дълга спортна състезателна история, откриват нова страница в своят живот." През сезон 1948/49 Тича-Владислав-Приморец/Ботев е един от 10-те отбора, които вземат участие в първото издание на новосформираната „А“ група. Варненци завършват сезона на 6-то място, а нападателят на тима Недко Недев става голмайстор на първенството с 11 попадения. На следващата година обаче комунистическата власт взема решение за поредна реорганизация на футбола по съветски модел. Без нито един мач Ботев, който е под шапката на военните, е изпратен директно в третото ниво.

Останалите армейски отбори са обединени в един – Отбор на народната войска (София), бъдещият ЦСКА. Всичко това е направено, тъй като на квалификационния турнир за попълване на новия формат на майсторската група ЦСКА остава на 6-то място и по право трябва да участва в „Б“ група.
 

Въпреки изхвърлянето си с две нива по-надолу клубът успява да запази най-добрите си играчи – Недев, Георги Радев, Илия Апостолов и капитанът Димитър Стефанов. Остава и треньорът Иван Моканов, който бързо връща отбора в „А“ група. Две години по-късно, вече под името „ВМС“, моряците отново са при майсторите. Освен това Моканов успява да интегрира в първия състав няколко изключително талантливи млади играчи като вратаря Иван Дервентски и крилото Спас Киров. С тяхна помощ през 1953 г. ВМС завършва на 3-то място. Вместо с бронзови медали обаче футболистите са наградени с грамоти.
 

Сезон 1955 е един от най-странните и най-тъжните сезони за отбора. Той започва страхотно първенството и в първите 5 кръга побеждава пет от шестте софийски клуба – ЦСКА, Локомотив, Славия, Левски и Завод 12. В морската столица започват да говорят за титла и никой дори не предполага какво ще последва. В следващите 10 срещи варненци вземат само 1 точка и в крайна сметка изпадат.

Марица Гърдева