Изхранването на населението на Варна, особено след Първата световна война, когато градът губи своя естествен хинтерланд - Южна Добруджа, години наред остава изключително сериозен проблем. Ето какви мерки са предприети за разрешаването на „хлебния въпрос“ през пролетта на 1928 г.:
„ Поради липсата на предлагане на жита на тукашната борса и силното покачване на цените, особено след последните събития в южна България (Става въпрос за т.н. „Чирпанско земетресение“ – б.а.), града Варна се застрашаваше да остане без брашно.
Господин кмета на 20 того свика една конференция от брашнари и житари, в която се размениха мисли за начина по който може да се запаси града с брашно поне за 10—15 дена.
Реши се да се свика на следния ден от председателя на Стоковата борса конференция от житари и брашнари, която наистина се състоя на 21 того с учьстието на господина кмета и помощника му г. Г. Димвтров, в която след обстойно обсъждане на въпроса, господа житарите се задължиха да направят възможното пред своите клиенти за да се турне на разположение нуждното количество жито.
И наистина същия ден следобед брашнарите можеха да закупят около 400 тона жито по борсовата цена.
Върху базата на тази цена нормира се цената на белия хлеб от днес по 10,50 лв. за кг., а за типовия по 9 лв. за кг. От Комисарството на прехраната.“
Марица Гърдева